Диян Стаматов е сред малцината, които имат поглед върху проблемите в образованието от двете страни на бариерата. И като школски директор, и като зам.-министър в екипа на Меглена Кунева, когато тя беше начело на просветното ведомство. Днес Стаматов отново е директор на 119- СОУ "Акад. Михаил Арнаудов". Пост, който заемаше повече от 10 г., преди да влезе за година в изпълнителната власт.
- Г-н Стаматов, какви недостатъци виждате в образователната система като училищен директор, които по-трудно забелязвахте като заместник-министър?
- Всъщност през едната година, в която бях заместник - министър, някак си не успях да изляза изцяло от ролята си на директор. Може би това много ми помогна за всички срещи, които имах през това време с изключително много учители, директори. Връщайки се в училище отново, забелязах една много голяма промяна в поведението и на учителите, и на учениците. Може би заради обстоятелството, че през тази година виждах почти в цялата страна образованието по един малко по-различен начин. И сега всичко, което върша през трите месеца отново като директор, е насочено към цялостното подобряване на средата в отношенията между учители и родители, между ученици и учители. Защото разрешаването на всички проблеми, които в момента съществуват - мотивацията на учениците да учат, повишаването на грамотността им, агресията, всичко се основава до взаимоотношенията между родител - учител - ученик.
- Кабинетът "Борисов 3" обяви образованието за приоритет. Вече се обяви увеличение на учителските заплати поне с 15% от 1 септември. Доколко по-доброто заплащане ще промени ситуацията в българското училище ?
- Увеличението на заплатите е само добрата мотивация за подобряване на качеството на образованието. Ясно е, че стартовите учителски заплати са много ниски. Затова млади хора трудно биха влезли в училище, за да работят. Аз лично изключително много съм удовлетворен от първите стъпки на новото правителство с това, че наистина започна за изпълнява от първите дни обещанията от предизборната кампания. Моето мнение е, че учителските заплати не трябва да се увеличават на калпак, а трябва да се подходи изключително диференцирано, защото има механизми това да стане. В учителската професия работят много хора и не може да се каже, че всички се трудят с пълния си капацитет. Тези, които дават повече от себе си и по отношение на качеството и по отношение на повече ученици, би трябвало да получат повече.
- Какво очаквате от новия образователен министър Красимир Вълчев ?
- Той е един от най-подготвените и най-добре познаващи системата на средното образование хора. Красимир Вълчев повече от 10 години беше главен секретар на образователното министерство, познава всяко едно училище, наясно е с проблемите по отношение и на финансирането, и на преструктурирането- т.е. къде може да има промяна на броя на учебните заведения. Съвсем естествено е, че на него се пада тежката мисия да продължи въвеждането на новия образователен закон в действие, да намали, доколкото е възможно, бумащината в средното образование, да въведе максимално бързо използването на електронни варианти и да продължи с всички възможни механизми подобряването на качеството на образованието, в това число и съвременната квалификация на директори, на учители, която да доведе до използване на по-нови методи за обучение.
- Преди време казахте, че училищната реформа ще се случи, когато се премахне остарялата класно-урочна система на преподаване. Така ли мислите и в момента?
- На същата позиция съм и в момента, защото на ученика винаги трябва да му бъде освен полезно, и интересно. Другата голяма промяна, която виждам, е силната заинтересованост на учениците за използването на новите технологии, а те могат да се прилагат успешно само единствено, ако стандартната класно-урочна система мине на заден план. И ако успеем всички учители да използваме малко повече онова, което ни предлага новото време- лаптопи, таблети, телефони със съвременни приложения, това би довело в голяма степен до задържане на вниманието на учениците за по-дълго време.
Когато на децата им е скучно, те не гледат към дъската. Една от малките промени, които за краткото време след завръщането ми като директор успяхме да направим е във всяка една класна стая да осигурим по един лаптоп и компютър, които да бъдат използвани от учителите постоянно.
Затова много силно ни помогна училищното настоятелство, доколкото това е финансов ресурс. Това, което най -вероятно ще приложим през следващата учебна година, е в поне по два класа - първи, втори, трети, четвърти, по някои от предметите изцяло да се мине на електронни учебници. Има вече такива по почти всички предмети. Електронният учебник, който може да бъде свален на лаптоп, на таблет или телефон, може да бъде използван през целия час от учениците и учителя без да се използва хартиен учебник. нещо, което със сигурност ще доведе до по-голяма заинтересованост, по-голямо любопитство от страна на учениците. Съвсем естествено, за да стане това, е необходима много стабилна подкрепа от страна на родителите, защото хартиеният учебник е безплатен, а електронният струва 6 лв. От друга страна пък ще предложа на учителите и родителите да не се използват тези хартиени учебници извън училището. Т.е. те да си стоят в в класните стаи, което пък ще направи школските раници по-малко тежки.
- Идва времето на матурите. По времето, когато бяхте заместник-министър на образованието, се реши изпитът да бъде разделен на модули. Мислите ли, че тази мярка ще пресече измамите?
- Матурите в сегашния им вид започват да стават доста остарели, това е последното надграждане на съществуващия хартиен носител като прилагане на държавните зрелостни изпити. Според мен прилагането на модули е изключително удачен вариант, за да се спре безсмисленото излизане на зрелостника и неговото връщане и моментално попълване на отговорите. Това е един сравнително лесен формат за разделяне на всички въпроси, лесен и за прилагане, а и справедлив.
Моето виждане е, че в бъдеще за всеки един ученик може да се генерира индивидуален изпитен вариант на компютър и ученикът да решава в реално време поставените му изпитни въпроси, без да се налага тази изключително голяма секретност и стресовост, която се създава в цялата ни страна. Държавният зрелостен изпит може да не се прилага по едно и също време, може в рамките на една седмица. Така го правят в доста страни и то отдавна. Ние също можем да го приложим, не сме толкова зле вече технически.
- Агресията в училище се превръща в огромен проблем. Какви мерки биха могли да помогнат срещу тази епидемия от насилие ?
- Много е важна комуникацията с родителите, това е разковничето за разрешаване на проблема с агресията. Поради своята заетост, родителите изключително силно се отдалечиха от училището като място за комуникация. Родителят идва само тогава, когато има задължителна родителска среща или пък не е удовлетворен от оценката, поставена на детето му. А училището е място, където родителят трябва да си комуникира с класния ръководител постоянно и съвсем превантивно. За голямо съжаление така, както българинът не ходи превантивно на лекар, той спря да ходи превантивно и при учителя, за да се консултира за проблеми, които съществуват.
Учителят се чувства много изморен от това постоянно да повтаря, че трябва да се срещне с родителя, а той всъщност отбягва тази среща.
Втората много важна стъпка за преодоляване на агресията е наличието на добри специалисти, педагогически съветници, психолози, ресурсни учители, социални работници, които да са в училищната среда и те да комуникират постоянно с всички деца. Както с онези, които имат проблеми, така и тези, които изобщо нямат.
Разбира се, не на последно място е видеонаблюдението, което трябва да се поддържа на съвременно ниво, за да осигурява едно спокойствие на всички в училище.
- Как върви кампанията за прием в първи клас във вашето училище ?
- До момента имаме около 370 подадени заявления, а ще запишем 144 първокласника. Разликата с предходната година е, че периодично родителите си подават заявления без да има някаква опашка или стрес. Тази година още от средата на март започнахме много стабилна разяснителна кампания сред детските градини в района, че е излишно това струпване в първите дни.
- Обикновено на директорите е трудно да обясняват защо едно дете е прието, а друго не. Как се справяте с този проблем?
- Всеки ден имаме поне по един силно притеснен родител, който прекрасно вижда, че детето му няма да бъде записано тук, защото примерно живее на около 5-7 км от от училището,
но задължително иска то да учи при нас. Винаги проявяваме една изключително голяма търпимост и разбиране. Започвам да обяснявам на родителите, че във всеки един квартал в момента има поне едно добро училище и въпреки че те желаят да запишат детето си при нас, ние няма как да удовлетворим техните желания, защото все пак капацитетът е ограничен. В повечето случаи родителите не се съгласяват с мен в първия момент, но въпреки всичко търпението винаги е определящо за обяснение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
