Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена.
- Професор Мангот, как оценявате перспективата на газопровода "Турски поток" след последната среща между Путин и Ердоган в Истанбул?
- Това беше една от важните теми на срещата между двамата лидери. По същото време се състоя и заседание на междуправителствената руско-турска комисия. Някои спорни въпроси останаха за изясняване: дали една или две тръби, разпределението на строителните разходи между двете страни, цената на газта.
Втората тръба по идея трябва да стигне до гръцката граница, но все още няма отговор на въпроса какво ще се случи с газта, която ще пристигне там? Кой и как ще я пренася по-нататък до крайните потребители в ЕС?
-Не трябва ли ЕК да вземе решение за строителството на газопровод от гръцката граница към Източна и Централна Европа, за да стигне газта до потребителите?
- Русия заяви, че ще достави газта до там, а ЕС да дойде и си я вземе. Но Русия има задължения по дългосрочните договори с централноевропейските страни за доставяне на газта в определени географски точки и те не са на гръцко-турската граница. Тя ще трябва да се придържа към клаузите на тези договори. Вероятно по тази причина в ЕК не се забелязва раздвижване за строителство на нова тръба от Гърция за централна Европа.
- Какво се случва около "Северен поток-2" след блокажа на Полша?
- Що се отнася до "Северен поток-2" той бе сериозно задържан по инициатива на Полша за картелно-правна проверка от страна на ЕК. Някои западни партньори се оттеглиха от проекта. Независимо от това "Газпром" продължава строителството и се опитва да намери друга схема за обхващане на фирми като OMV, Shell, Wintershall, ENGIE. Скоро ще стане ясно дали ще му се отдаде да успее. Съпротивата в ЕК е голяма заради отрицателната позиция на Полша и Балтийските страни. Германското правителство проявява симпатия към "Северен поток-2", но засега се е оттеглило на позицията, че това е фирмен проект, в който не бива да се намесва.
Няма да е лесно на "Газпром" да го раздвижи отново, но не бива да изключваме реализацията му.
- Каква е позицията на австрийската ОМV по този въпрос?
- ОМV твърдо подкрепя "Северен поток-2", желае да участва с дялове по съответния възможен начин и търси заедно с Русия, Shell, Wintershall и ENGIE възможности за продължаване на строителството. В момента има следната опасност - ако се стигне до нови санкции срещу Русия заради Алепо, то "Северен поток-2" би могъл да попадне под тях, но това са само слухове, засега такава стъпка не се подкрепя от Германия.
- Неотдавна България излезе с инициатива за строителство на газов хъб "Балкан" край Варна. Каква е според вас перспективата на това начинание?
- Българското правителство се прояви като ненадеждно по отношение на "Южен поток". Едва ли Русия ще рискува с нов газов проект с България.
- Не беше ли ЕК, която отказа на България подкрепата си за този проект?
- Всички забелязахме, в т.ч. и Русия, че София се огъна под натиска на САЩ, а не на ЕК. Вашингтон бе основният фактор, който се погрижи за промяната на курса.
- Във връзка с проекта за южния газов коридор, как оценявате експортния потенциал на Азербайджан, който трябва да е основният доставчик на газ за този тръбопровод?
- Първоначалните оценки бяха, че Азербайджан ще може да дава годишно над 30 млрд куб.м. газ. Но още тогава този обем звучеше прекалено оптимистично. Днес оценките са за не повече от 10 млрд куб.м. годишно. По тази причина проекти като Трансанадолският и Трансадриатическият, които разчитат преди всичко на азербайджански газ, могат да се окажат нерентабилни. По идея Трансадриатическият е планиран да започне с 10 млрд, но работният му обем трябва да достигне 20 млрд.
- Китай може ли да се разглежда като съперник на ЕС по отношение на руския газ?
- Потреблението на газ в Китай расте ежегодно. Към това трябва да се добави и политиката на китайското ръководство за рязко увеличение на дела на газта в енергийния баланс на страната заради тежката екологична обстановка. Днес той е 6%, ако през следващите години нарасне дори само с 1-2%, това са огромни обеми, да не говорим за планираните 10%, за които на Китай ще са необходими допълнително 400-420 млрд куб.м. газ годишно. В тази връзка Китай подписа с Русия през 2014-та г. в Шанхай договор за доставка на газ по предстоящия за изграждане газопровод "Силата на Сибир". Но началото на строителните работи все още се задържат. Пълният капацитет на този газопровод след окончателното му завършване през 2024 г. трябва да достигне 38 млрд куб.м. годишно, но вероятно този срок няма да се спази. Разбира се, Китай се стреми много активно да привлича и разработва и други доставчици и източници на газ. В момента провежда мащабни проучвания на собствени шистови находища. Той внася солидни количества втечнен газ от Австралия и Индонезия. Има нужда от руския газ, но за сега липсва инфраструктурата.
- Означава ли това, че на фона на китайските европейските газови проекти могат да загубят своето първостепенно значение за Русия?
- Евентуално в по-далечна перспектива. Целта на Русия днес е не да увеличава доставките на газ за ЕС, а да промени маршрутите на доставка, като избегне транзитни страни като Полша, Украйна, Прибалтика. За това е и борбата за "Северен поток-2"- газът да върви директно от Русия в Германия. В тази връзка допускам, че изграждането на втората тръба на "Турски поток" ще може да се очаква едва след като приключи строежът на "Северен поток-2" или ако той напълно се провали. Освен това в момента инвестиционният бюджет на "Газпром" е прекомерно натоварен, строежите са скъпи - "Северен поток-2" се оценява на около 10-11 млрд Е, "Турски поток" и той на около 10-12 млрд Е. Инвестициите за сибирският газопровод са още по-високи. Тези разходи надхвърлят възможностите на "Газпром", а привличането на допълнителни финансови средства днес е затруднено поради санкциите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
