Позиция
Психиатри и МВР се хванаха за шията, след като държавата заяви, че психично болните трябва да бъдат задържани. За това как реално се случва задържането на болни, които нямат право да бъдат задържани от МВР, и как те успяват да се справят с проблемите си, "Стандарт" попита доктор Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница - Раднево.
Все по-често при нас идват хора, които смесват алкохол и хазарт
Изказването на министър Радев беше доста необмислено и обидно за пациентите, казва доктор Иван Добринов
- Д-р Добринов, след като преди дни психично болен уби баща си, вътрешният министър Валентин Радев заяви, че „психично болните трябва да бъдат озаптявани и задържани"? Доколко според Вас е силна стигмата спрямо тези хора и до каква степен стига неразбирането на институциите за техните проблеми?
- Ако се поровите, ще установите, че такива сензации гръмват през няколко месеца и затихват бързо. Това не е нито първият, нито последният подобен случай. Изказването на г-н Радев беше доста необмислено и прибързано, както и обидно за пациентите ни. Проблемът е доста по-сериозен и със сигурност изисква не толкова сила, колкото разум. „Озаптявани и задържани" звучи героично, но въпросът е какво ще ги правят след това? България е много сериозно изостанала в грижите си за хората с психични проблеми. Въпреки високопарните празни приказки, плановете, стратегиите, стандартите, консенсусните становища и цялата останала бумащина, през последните 20 години беше напълно разрушена предишната система за лечение, а на нейно място останаха разпокъсани жалки остатъци.
Не е необходимо да откриваме топлата вода
достатъчно е просто да се огледаме в по-напредналите от нас държави и да помислим малко. Отговорът е прост: трябва ни нова ефективна система, осигуряваща превенция, бърза реакция, достъпна ефективна терапия и поддържане на вече постигнатите резултати. В нормалните държави я наричат „система за обхват". Ще дам пример с програмите за зависими към психоактивни вещества: системата съдържа служби за консултиране, диагностика и насочване; стационар за детоксификация и овладяване на психиатричните усложнения; продължителна резиденциална психосоциална рехабилитация от няколко месеца; програми за ресоциализация; консултиране и подкрепа на близките; адекватна превенция. Всички те работят във връзка помежду си и осигуряват етапност и комплексност. Не е чак толкова сложно...
Стигмата е другият много сериозен проблем. Много хора не разбират естеството на тези болести, понеже отстрани се вижда само промененото поведение. Това създава страх. Чувал съм всякакви крайни мнения, включително и от специалисти на високи позиции в администрацията: едни предлагат да закрием всички институции и да пуснем болните навън, за да се чувстват пълноправни; други пък искат всички „луди" да са прибрани и да не се виждат. И двете гледни точки са изключително опасни и вредни, защото са едностранчиви.
Това е като известната притча за слепците и слона
- Какъв е основният проблем, който пречи за адекватното лечение на хората с психични заболявания?
- Мисля си, че основният проблем са неадекватните управленски решения. Често важните въпроси се решават от некомпетентни хора без всякаква представа за реалността, запознати само с документи и теоретични парадигми; бюрократи, поддържащи единствено статуквото, целящи собствения си комфорт. Всеки опит за промяна среща зловеща съпротива.
- Много ли са хората, които не могат да получат нормална психиатрична помощ? Какво се прави по този въпрос? Знам, че част от тях просто нямат близки, които да контролират как си вземат лекарствата, как се справят?
- Точно поради липсата на система за обхват, няма как да кажем колко са хората, лишени от адекватна помощ. Централизиран регистър няма, много от засегнатите обикалят безцелно улиците, ровят кофите за боклук, без някой да се интересува от тях. При психичните заболявания често засегнатият не разбира нуждата от терапия, което е обяснимо: страда мозъкът. Това налага добре разработени алгоритми, гарантиращи бързина, ефективност, запазване на човешкото достойнство и продължителни грижи. Такова нещо в България няма. Не е работа на близките да правят оценка на психичното състояние, или на риска за опасно поведение. Понякога е по-трудно да се преодолеят нереалистичните очаквания и вярвания на роднините, отколкото да се убеди пациентът да се лекува. Диспансеризацията отдавна е разрушена, а на нейно място трябваше да се въведе т.нар."водене на случай". Това остана само едно добро пожелание. Освен медикаментозното лечение трябват и още доста други интервенции.
Психичната болест води до разностранни увреди
биологични, психологични, социални, духовни. Точно затова са необходими мултидисциплинарни екипи от компетентни специалисти както в стационарите, така и в общността.
- Видях, че доста лекари от психиатрии публикувахте снимки за окаяното състояние на болниците у нас. Какви са основните проблеми? Намират ли се средства за ремонти? Какво може да бъде направено по въпроса?
- Лошите битови условия са само един от многото проблеми. Темата за унищожената база за мен е особено болезнена. Невероятно е, но само преди около 30 години в болницата, където работя, е била изградена чудесна лечебна структура, включваща както медикаментозно лечение, така и развита психосоциална рехабилитация: терапевтични общности, спорт, арттерапия, групова и фамилна терапия, трудотерапия, прекрасен парк. В момента цари повсеместен погром, сградите се разпадат, почти напълно са плячкосани трудово-лечебното стопанство, спортната база, изсичат се дърветата. Напуснаха работа десетки високо квалифицирани специалисти. Напълно липсва охрана. Многократно сме повдигали въпроса в медиите, минавали са всевъзможни комисии и проверки, но освен символични увеличения на заплатите и козметични ремонти на някои сгради, нищо друго не е направено.
Разпадът продължава с бясна скорост
- Знам, че в отделението в Раднево, което ръководите Вие, има и група на анонимни алкохолици, която подпомага лечението на зависимости. Какво се случва там?
-В болницата имаме групи "Анонимни алкохолици" и "Анонимни наркозависими". Това са групи за самопомощ и взаимопомощ. Те чудесно допълват останалите рехабилитационни модули. Осигуряват възможност пациентите ни да се възстановяват и ресоциализират, да изградят нови здравословни отношения, да общуват пълноценно, да запазят трезвеността си. Чрез тях имаме добър контакт на нашите пациенти с групите навън.
- Какви са най-новите тенденции в лечението на зависимостите? Има ли идентифицирани на нови зависимости – постъпват ли хора с хазартни проблеми или със зависимост от компютри?
- Все по-често срещаме хора с полиупотреба, едновременно приемащи различни психоактивни субстанции. При нас попадат и хора с комбинирани състояния: например алкохолна и хазартна зависимост. Увеличава се броят на тежките психиатрични усложнения, предизвикани от стимуланти и синтетични канабиноиди, например шизофреноподобни психози, прояви на тежка агресия. За 3-4 години броят на постъпващите в Шесто мъжко отделение на ДПБ-Раднево се е увеличил с около 30 %. Приемаме все повече млади хора. Един от най-страшните проблеми у нас е почти пълната липса на специализирана помощ за деца под 18 години, развили такива усложнения. Изпадаме в безумната ситуация такива пациенти да бъдат оставяни да буйстват по домовете си, което често води до тежки престъпления. В България има сериозен недостиг на детски психиатри, а специализиран стационар за лечение деца с вредна употреба и зависимост към психоактивни вещества няма нито един.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
