Бедствието обедини хората и бизнеса, казва шефът на БЧК Христо Григоров
- Г-н Григоров, кое ви направи най-силно впечатление в трагедията с наводнението?
- Нека първо изкажа съболезнования на роднините на загиналите, защото къщите се възстановяват, но хората няма да се върнат. Бедствието показа как народът в такива моменти се обединява и показва своята сила и ценностна система. Това е доказателство, че тази държава ще я има. Много вълнуващо беше, като гледах как млади хора -доброволци, идваха с желание да помагат. Част от тях бяха от Младежкия Червен кръст, но много бяха дошли по собствена инициатива, със сандали, кецове, по една риза, за да помогнат. В ценностната система на тези деца има нещо хубаво, което са наследили от нас, и един ден те ще направят много по-хубава и по-спокойна България, от която всички се нуждаем. Така че не мога да не споделя радостта си от това обединение на народ и бизнес. Нека това бъде пример и за българските политици, нека си подадат ръка и извадят страната от изключително тежкото състояние, в което се намира. Два милиона и половина българи напуснаха страната и мисля, че тази тенденция трябва да бъде пресечена, а това може да стане само ако си подадат ръка.
- За първи път ли виждате толкова голямо обединение на народа?
- При всяка една подобна ситуация народът се обединява и това е демонстрация, че не всичко в България е загубено. Но този път кадрите, които изтекоха по телевизията, са като филм на Хичкок. Те обиколиха целия свят и създадоха чувство на една не само национална, но и на световна съпричастност. Обадиха ни се хора от целия свят, за да предлагат помощ. Първо звъннаха от Македония, после от Турция, от нашата централа в Женева, от всички търговски представителства са се ангажирали, принц Кирил прави фонд за подпомагане на пострадалите, евродепутатите дават своята лепта - отвън имаме невероятна солидарност. В Аспарухово започна да работи и един международен отряд от 17 американци, трима испанци, македонци. Всичко това говори за голямата съпричастност.
- Бригадата по линия на Червения кръст ли е?
- Не, ние само ги координирахме, дадохме им ботуши, лопати, храним ги. Но те дойдоха спонтанно като хилядите доброволци от цяла България. Затова нещата в Аспарухово започнаха да се подобряват много бързо. Ние правим анализ от какво има нужда в къщите, за да се възстанови битовият комфорт - печки, кревати, перални. Но оценката на щетите е работа на държавата и тя започна да работи. Паралелните усилия ще дадат резултат, вярвам, че до края на годината хората ще имат домове, нека се молим на Господ.
- И все пак на колко възлизат щетите според вас?
- Всички са шокирани от това, което видяха за Аспарухово, но нещата са много по-зле в Добрич. Трябва да се направи много сериозен анализ и да се започне дългосрочно подпомагане. Но не като в Стражица, където нещата още се търкалят, или като в Бисер и Перник.
- Много се изговори за това кой е виновен - хората, властите, стихията, какво е вашето мнение?
- Всички са виновни, разбира се, определена вина имат местните ръководства. Не може да се застроява безогледно в дерето и то да се превърне в едно сметище, а целият Балкан нагоре незаконно да бъде изсечен. Защото, когато се сече, взимат се трупите и остават съчките, а те заедно с боклуците правят един бент, после втори, водата увлича всичко и при къщите отива една вълна от три-четири метра. И кой е виновен - всички сме виновни. Обвиняваме само българите от цигански произход, но какво направихме като държава да им дадем един по-добър битов комфорт, къде отидоха европейските средства за тях. Когато търсим вината, нека не си прехвърляме топката, а да гледаме в един по-дългосрочен план. Трябва да се изготви анализ и нещата да бъдат коригирани, така че в бъдеще това да не се случва.
- Мислите ли, че това реално ще стане, ще се потърси отговорност или всичко ще се размие?
- Отговорността не решава нещата. Намират се двама-трима изкупителни жертви, отрязват им се главите, преместват се на друга служба и това е. Опитът от Бисер и от Перник го показва. Дано сега се изготви една дългосрочна програма, която да се спазва от всеки, който дойде на власт. Вярвам, че този пореден пример ще накара политиците да направят нормативни промени и да се разпишат ясни отговорности. Може ли един човек да реже гора от сто дървета и да не трябва да посади поне 30-40. Ами ние след 10-15 години ще останем без дървета, само печалбата ли трябва да е водеща у нас!
- Докъде стигна кампанията за подпомагане на пострадалите?
- Наблюдаваме невероятно съпричастие на корпоративния бизнес, няма верига, която да не се обади да помогне. Даже една във Варна, която половината беше под вода, направи 700 сандвича, за да нахраним доброволците. Ръководството на военноморските сили взе решение да организира голяма полева кухня и вече ще имаме възможност да храним 1000 човека с топла храна. Но кой политик каза - положението е много тежко, ето моята заплата, коя политическа сила каза - лишаваме се от субсидиите, даваме 50% от тях, за да се построят пет къщи. Аз чакам. Когато беше драмата в Бисер, ГЕРБ дадоха половин милион, БСП също дадоха. Къде са сега нашите политици, нали те водят българския народ. Примера дават отново нашите баби и дядовци, които даряват по 5-10 лева, като ходят с бастуните до пощата. От смс-ите имаме 50 хил. лв., но чакаме още крупни структури да се включат. Не трябва да се забравя, че има доста добре работещи варненски структури. Една с три букви например или друга, чийто бизнес е с аптеки, добре е и те да помогнат.
- Как ще се изразходват събраните средства?
- Част от парите ще отидат за къщите, за битова техника, за медикаменти. Но е много важно тези финансови ресурси да бъдат отчетени, така че да се пресекат всякакви спекулации. Това сме го правили винаги, ще го направим и сега. Ще създадем обществен съвет, в който ще има хора от водещите медии, общественици, както и на крупните дарители. Хубаво е заедно с другите неправителствени организации в такива моменти да седнем и да направим общ план, да има един номер за смс-и, това е цивилизованият начин. Сега много хора казват - ние дарихме на Червения кръст, а като ги питам къде, те съобщават друг номер.
- Какво се случва в Добрич?
- Там водата няма къде да се оттече, срутват се къщи и затова пренасочваме нашите сили към Добрич. Почти всички доброволни структури ни потърсиха да ги организираме. Ние организирахме онези 1000 души в Аспарухово, бяхме като един диригент, който ръководи оркестъра, а музиката даде резултат.
- Не трябва ли този диригент да бъде държавата обаче?
- Не може да се отрече фактът, че пожарната, ръководена от ген. Николов, беше сред първите, която беше с нас на мястото. Има момент на стъписване, на хаос, но, ако има обучени структури, както е при нас, ще е по-добре. Държавата се задейства, но й трябва малко време, както беше и с бежанците. Ние поехме първия удар, отворихме нашите складове, но след това държавата си влезе в ролята и сега нещата са наред. Смятам, че и тук ще се оправят.
- И бежанци също отиват да помагат, ще има ли още сирийски бригади?
- Това е една бригада от 25 човека, ние ще ги превозим. Поемаме им храната, сега търсим къде да спят в Аспарухово. Но оттук нататък ще пренасочваме нашата помощ към Добрич.
- Притеснявате ли се, че с новите дъждове трагедията ще се повтори?
- Никой не е в състояние да предположи какво ще даде природата, но ние трябва да направим максимално добра превенция. Държавата трябва да изготви карта и да се знае къде са потенциалните огнища на бедствия. При жълт код там трябва да се насочват усилията. Това е въпрос на организация.
- От какво още има нужда?
- Добра организация. Не може да идват бусчета с храна, дрехи, лопати и никой да не знае какво да се прави с тях, а ние да решаваме нещата инцидентно. Но мисля, че е време да спрем с апокалиптичните кадри на бедствието, които излъчваме, да престанем да сугестираме света колко е жестоко тук. Навлизаме в много активен туристически сезон и така пъдим чужденците. Накрая ще съберем един милион от смс-и, а ще отблъснем стотици туристи. Затова призовавам да намалим негативната информация от България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
