Вотът на недоверие няма да уплаши европейците

Вотът на недоверие няма да уплаши европейците | StandartNews.com

- Проф. Константинов, случайно ли БСП и ДПС избраха внасянето на вота да е на 17 януари 2018 г, ден преди България официално да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз ?

- Не, разбира се. Това е съвсем съзнателен избор, за да има по-голям ефект. Искам да подчертая, че вотът на недоверие е една абсолютно демократична процедура и всяка опозиция има право да използва този механизъм. Пожелавам на колегите от БСП и ДПС все пак да се разберат за какво точно е вотът. Доколкото разбирам, не се знае за какво е, но дотогава вероятно ще решат.

- Това може ли да повлияе по някакъв негативен начин върху европредседателството ни?

- Не би трябвало. В Европа са свикнали с всички форми на демократични изяви, включително ако трябва да сме точни, в ЕС много често виждаме малко силови методи на действие, полицията бие демонстранти, те палят разни работи и т.н.. Така че едва ли ще ги уплашим европейците. Те са преживели Първата световна война, Втората световна война, Студената война и въпреки че в момента не изглеждат много убедително, европейците са твърди хора.

- А крие ли някаква заплаха вотът на недоверие за правителството?

- Не виждам как този вот може да го провали, освен, ако то само не се провали.

- БСП мина в контраатака по темата за приватизацията и поиска информация как и с какви средства на купувачите е осъществена приватизацията на БТК, СИБАНК, Химко и още няколко дружества ? Коя партия ще понесе в крайна сметка най-големи щети от опитите за ревизия на раздържавяването ?

- Нищо лошо няма в това, нека да искат да се разследват тези процеси. Българският народ има право да знае истината. Но ако трябва да съм точен, аз още преди два месеца казах, че българските политици много внимателно режат клона, на който са стъпили, при това те са седнали от външната му страна. Т.е. след като клонът бъде отрязан, ще започнат да действат законите на гравитацията.

- В продължение на два дни ЦИК провеждаше симулации на електронно гласуване. Присъствахте ли на тях как преминаха?

- На последните не успях да присъствам, защото бях зает, но нямам основание да мисля, че има някакви проблеми. Във вторник специално симулациите бяха излъчени от дружеството, което аз представлявам и ръководя -"Информационно обслужване", и те протекоха напълно успешно.

- Едно е обаче да се правят симулации, друго е да се гласува в реални условия, нали?

- Да. Все още има технологични проблеми, които предстои да бъдат решени и които се появиха през последните два месеца. Другото важно нещо е, че трябва да се възстанови доверието на избирателите, че този процес е сигурен и че не може да има нерегламентирани намеси. Това е малко трудно, тъй като в момента американците обвиняват руснаците, че са им хакнали изборите, французите имаха оплаквания, германците също- те там нямат електронно гласуване, но имат обмен на данни между различните лендери и там също имаше сериозни оплаквания за хакерски атаки. Така че европейската общественост заслужава да бъде успокоена, че тази технология е сигурна. Засега все още не сме в тази позиция, но се надявам постепенно да бъдат изчистени нещата. Знаете, че смарткартите на един голям германски концерн бяха пробити масово и те вече не са сигурни. При това пробивът е много интересен, не е технологичен, а математически. Той се основава на едни алгоритми с бързо разбиване на кодове де факто - това е т.нар. атака на Копърсмит (фамилията се превежда като „Бакърджиев"). Той е много добър американски информатик. Нещата се развиват интересно.

- Възможно ли е в такъв случай да се стигне до манипулация на вота, ако не бъде защитен?

- Възможно е. Затова първо трябва всички технологически пробиви, включително тези в системата Windows, да бъдат запушени и което е по-трудно, че да убедим отново обществото, че тази процедура е сигурна.
- Най-голямата опасност всъщност е точно този срив на доверието
- Аз предлагам средното. Ние все пак не сме такъв технологичен гигант, като други държави. Предлагам да гледаме внимателно какво правят технологичните гиганти. Това са Германия, Холандия, САЩ, Франция и други държави, които очевидно са водещи в информационните технологии. Трябва да внимаваме те какво правят и да не скачаме пред тях, да не се правим на по-католици от папата. Защото в момента за съжаление никъде в белите държави не се гласува по интернет заради тези последни причини, които изброих. Във великата Естония, една малка спретната държава, за съжаление, в момента не може да гласува по този начин, защото естонските карти бяха пробити. Там се работи много по-просто, сменят им картите, ама като смените няколко пъти картите на едни хора те едва ли ще имат толкова голямо доверие към процеса. Това е проблемът, доверието. Техническите проблеми рано или късно се решават, появяват се нови. Проблемът е отношението на хората към технологиите.

- Сигурността на вота се гарантира чрез система от пароли, които обаче ще трябва да се получават лично. Това не е ли абсурдно за тези българи, които живеят далеч в чужбина?

- Има няколко начин да си получите паролите, но в един момент трябва да има и физическо получаване на паролата. Както и при електронното банкиране- трябва да отидете до банкта и там ви виждат че сте вие, давате си личната карта и те ви връчват запечатан пик със записан ПИН. Тук става въпроса на пароли от друг вид, не от сорта на ПИН-а, но така или иначе веднъж поне трябва да ма физически контакт, за да връчите на хората кодовете. Защото в противен случай не сте сигурни на кого ги давате. Веднъж трябва да се мине през разпознаване, през физически контрол и за много хора това ще е проблем. Защото един човек, който живее, примерно, в Аржентина и много иска да гласува, трябва да мине примерно през България, или пък по някакъв начин посолствата, ако могат да го оторизират, не знам точно как. Нека нашите читатели да си представят получаване на ПИН- код от банка. Всеки от нас има банкова сметка. Всеки знае как става. Няма друг начин. Не може само по интернет да ви пратя аз една парола, защото не знам на кого я пращам. И оттам-нататък, като ви я пратя веднъж, ще вземете смарт - картата или друг носител на паролата, оттук - нататък аз не мога да разбера какво правите. Не знам от другата страна на линията кой е. Единственото, което мога да знам дали е човек, който притежава тази парола, но кой е той, дали сте вие, дали действате доброволно, или някой ви я е откраднал, това не мога да го знам. Същото е и при електронно банкиране. Банката, която получи, условно казано, чрез електронен подпис с удостоверител, искане за банкова транзакция, единственото ,което банката може да констатира е, че някой отсреща знае кодът. Ама дали сте вие, това никой не знае.
Има и гласуване с биометрични параметри- т.е. слагате си палецът и съответно вашето устройство разбира, че това е вашият палец. Но пак трябва да минете през органите, за да ви снемат тези данни. Колкото и да е странно, този вид идентификация с биометрия се прави в Кения, където населението е масово неграмотно.

- Препоръчахте електронното гласуване да се отложи със законодателни промени във времето точно заради това, че към момента е компрометирано в световен мащаб?

- Според мен е необходимо. Трябва да го отложим с толкова, с колкото е необходимо. Как ще разберем това? В момента, в който големите държави го въведат, предлагам да го въведем тогава и ние. Ако може да не сме първи, това беше моята молба към нашите политици и държавници. Който управлява, той носи политическата отговорност, ако сбърка. Предупредили сме - тази технология трябва да е сигурна. България, примерно, ще приложи тази технология, но картите не ги правим ние, правят се в чужбина. Рано или късно ще се гласува вероятно електронно, това е много хубаво,но само когато има абсолютната техническа сигурност и когато се върне доверието. В момента то е разклатено.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай