Владимир Зарев е новият носител на националната награда за литература с името на Елин Пелин, която се присъжда на всеки 10 години. Известният писател беше отличен за цялостно творчество. Неговата знаменита трилогия „Битието", „Изходът", „Законът" е многократно издавана. Модерният национален епос има и две издания на немски език. На огромен успех и две издания в Германия – с твърди и меки корици – се радва и романът му „Разруха", а у нас вече се продава 11-тия му тираж. Много четени са и романите на Зарев „Орлов мост", „Светове", „Лето 1850", „Поп Богомил и съвършенството на страха".
Тържеството за 140-та годишнина от рождението на „космополитния шоп" Елин Пелин в родното му село Байлово премина много вълнуващо в присъствието на президента Румен Радев. Участие в празника взеха фолклорни танцови и певчески групи, актьорът от Народния театър Стоян Пепеланов и изпълнители на популярна музика. Открита бе и обновената документална експозиция на къща музей „Елин Пелин".
- Господин Зарев, какво означава за вас творецът Елин Пелин?
- Залисани във всекидневието си, ние не си даваме сметка за огромното, за направо смайващото значение на Словото в живота на всеки от нас. Не си даваме сметка, например, че това, което не е назовано, не е облечено в Слово, то сякаш е лишено от енергията на познанието и реално не съществува - то е скрита, неуловима, все още латентна форма на съществуване. Полусън на веществения свят. За да се пробуди този унесен в себе си космос, той трябва да бъде посочен и назован - а то означава да бъде облечен в Слово. Защото
думите разбуждат Битието и го превръщат в смисъл
А по-сетне в Памет и в История. Непоколебимото величе на Елин Пелин се състои в това, че с безмерна и умилителна обич възпя българския свят, че го осветли и изведе от тъмата на забравата. Че наистина успя да превърне българското съществуваване в Памет и в История. Със своя величествен талант и присмехулен стоицизъм Елин Пелин навярно най-истинно и дълбоко разчете националния ни характер, неповторимата душевност на българина, описа благородството и егоизма, величието и падението на човека, безкрайността на човека. И още - в своето творчество той възвеличи света на шопите, пресъздаде с насмешка, но и с корава болка умението им да надхитрят своята бедност, трагичните обстоятелства на своя живот.
- Има ли все още тръпка в душата ви от националните награди, след като отдавна сте автор с международна известност и признание?
- Награди като Вазовата и тази на Елин Пелин надрастват у мен своята общонационална значимост. Те дълбоко ме вълнуват - дотолкова, че гордостта и удовлетворението от тяхното получаване може да се сравни единствено с моето преклонение пред тези могъщи писатели. От Иван Вазов съм се учил на епичност. От Елин Пелин - на психологизъм. Но и от двамата - как привидно незначителния регионален свят на подбалканците или на шопите може да се превърне в национална изповед, в духовна вселена.
- Спомняте ли си времето, когато за първи път прочетохте творба на Елин Пелин?
- Приключенията на Ян Бибиян беше втората книга, която прочетох през живота си. А
„хумореските" за Пижо и Пендо слушах в захлас на кварталните вечеринки
на които мама ме водеше по празниците в моето невръстно детство.
- Мислите ли, че има промяна в приемането и тълкуването на философията на Елин Пелин -"преди" и "сега"?
- За мен Елин Пелин винаги е бил непоколебимо проницателен и единосъщ – ако ние продължаваме да помним един огромен, извечен, пределно пъстър и прекрасен български свят, произлязъл от селото, това дължим на великия писател. Той създаде галерия от неповторими човешки образи, вдъхновени от неговите съселяни, като ги преведе над идиличното и битовото, превърна ги в общонационални герои, а незначителния живот на Байлово в запомняща се част от битието ни.
- Защо все така продължаваме да не обръщаме достатъчно уважително внимание на великите българи в литературата и въобще в изкуствата?
- Според мен има две основни причини за нашия толкова жалък и мъчителен нихилизъм. Първата е във вменяването ни през цялото последно столетие пагубно усещане, че всичко започва днес. Че всичко започва тук, сега и единствено от „нас". Така националната ни обществена и духовна история остава винаги прекъсната, умишлено осакатена - и сякаш не се състои от наслагването на труда и таланта на предходните поколения, а е съставена единствено от собственото ни, често измислено и недорасло величие. Това важи най–вече в политиката. За жалост се повтаря и в литературата, в изкуството.
Втората причина е в порока на унизителната и разрушителна завист. Самият Елин Пелин мъдро и с типичната си насмешка е казал: „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта!"
– Тези дни отново честваме Левски, но сме шокиращо далече от неговата фанатична отдаденост на България - има ли надежда народът някога да се приближи до нея и четирите въпросителни да останат в миналото?
- Удивително е, че близо сто и петдесет години българският народ сякаш все още не е дорасъл до Левски - не само до неговото саможертвено величие, до надникването му в бъдещето, но и до изпълненото му с гордост достойнство. Забележете: вече 27 години на привидна демокрация нашият народ все не успява да изгради истинско, действено гражданско общество, което
да озапти бездарната ни и корумпирана политическа класа
истерично алчната ни олигархия и продажната ни съдебна система - всички те спомогнаха за неговото повсеместно ограбване и прогониха по света два милиона от най–образованите българи. Гражданско общество, което да освети усмивката на Левски, да възвърне националното ни достойнство и да възстанови погазената, направо стъпкана справедливост. У мен продължава да напира неговият неутешим възглас, а навярно и проронено стенание: „Народе????"
- Над какво работите в момента?
- Започнах нов роман с работното заглавие „Забрава". Искам да напиша книга за старостта - но не мрънкав и изпълнен с болежките и страховете на старостта роман, а за драматично величие и за духовната зрялост на тази залезна възраст.
- Романите ви са живо кино - предстои ли филмирането на ваша творба?
- Петър Попзлатев засне и вече завършва игралния филм по моя роман „Разруха". Надявам се това да бъде една от най–впечатляващите и значими съвременни кинотворби. Живея с надеждата, че все някога по трилогията ми „Битието", „Изходът", „Законът" ще бъде заснет цялостен сериал, който ще бъде все така добър като „Дървото на живота", но ще бъде завършен и ще има по–щастлива съдба от него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
