Посланикът на Кралство Мароко в България Латифа Ахарбаш приключва дипломатическия си мандат в България със задоволство, че е работила за активизирането на традиционно приятелските българо-марокански връзки. Тя е убедена, че с взаимни усилия прекрасните политически отношения ще намерят съответствие и в икономическата област, където има значителен потенциал в интерес на двете страни. Н.пр. превъзходителство споделя опита на Мароко в решаването на проблема с миграцията и действията срещу тероризма, който е глобална заплаха. "Ще запомня България като страна с богато историческо и изключително културно наследство, което заслужава да бъде опознато по-добре", казва за "Стандарт" посланик Ахарбаш. Тя си заминава с много мили спомени за хората, с които е общувала у нас. "Ще запомня българите като горд, добре образован, общителен, гостоприемен и бодър народ", казва Латифа Ахарбаш.
Туристите се увеличиха двойно за 2 години, казва Н. Пр. Латифа Ахарбаш
- Ваше превъзходителство, Вашият мандат като посланик в България приключва. Каква е оценката Ви за отношенията между България и Мароко?
- Дипломатическите отношения между България и Мароко, които датират от преди 55 г., еволюираха позитивно с постоянна динамика. Интересно е да се знае, че през последните няколко години те включиха нови аспекти на сътрудничество, главно между политически и демократични фактори като неправителствени организации /NGO/ и организации на гражданското общество. Това несъмнено добави нова стойност към традиционните двустранни отношения между нашите две страни, осигурявайки идеална рамка за обмен на информация за опита в полето на човешките права, миграцията, законодателството за предоставяне на убежище, борбата срещу корупцията, конфликта на интереси и т.н.
Като посланик на Кралство Мароко аз съм доволна, че господин Красимир Кънев, президент на Хелзинкския комитет за България, и г-жа Румяна Дечева, шеф на Българското бюро на Европейската асоциация за защита на хората, участваха в организирания в Мароко през ноември 2014 г. Международен форум за човешките права. Особено съм доволна също, че г-н Дрис Ел Язами, президент на Мароканския национален съвет за човешките права и г-н Абдеслам Абудрар, председател на Мароканската централна комисия за превенция на корупцията, направиха ползотворни визити в София през 2015 г.
Високопоставена българска делегация участва в 12-та пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, която се състоя в Танжер през май т.г.
Официалният диалог укрепна през последните няколко години, състояха се активни консултации по време на различни международни форуми и редовна размяна на визити на високо ниво /вицепрезидент, министър на външните работи, министър на инвестициите и планирането/. Искам да отдам заслуженото за забележителната мобилизация на моя колега и приятел, Н.пр. посланикът на България в Мароко Боряна Симеонова, която не жали усилия за развитие и разнообразяване на връзките между двете страни.
- В каква посока трябва да продължат да се развиват двустранните отношения?
- Нашите прекрасни политически отношения не намират достатъчно съответствие в икономическата област, въпреки значителния потенциал. Това означава, че ние трябва да удвоим усилията си в тази посока, задълбочавайки комуникациите и информацията за съществуващите възможности. Аз вярвам и съм убедена, че възможностите за инвестиции и търговия съществуват в интерес на двете страни. Политическата и икономическата стабилност на Мароко и тясното сътрудничество с ЕС са ценност, която ще ни позволи да издигнем нашите сегашни връзки и сътрудничество на ново по-високо ниво. Освен това Мароко, страна с 34 милиона население, е врата към важния и перспективен пазар на Африканския континент. С чуждестранните инвестиции от 3,2 милиарда долара през 2015 г., Мароко продължава да служи като голяма база за промишлено производство на чуждестранните инвеститори в Европа. Възможностите, които Мароко дава на чуждестранните инвеститори, включват безплатно предоставяне на собственост на земя и финансова подкрепа за придобиване на земя за строителство на фабрики, както и изградена модерна инфраструктура, либерални данъци и други облекчения.
- Мароко е и атрактивна дестинация за българските туристи.
- Едно от постиженията през 2016 г., което много ме радва е, че успяхме да уредим първият чартърен полет от България за Мароко. През септември ще има още полети. Със задоволство ви съобщавам, че през последните две години българските туристи, посещаващи Мароко, са се увеличили два пъти. Но това, разбира се, е все още доста под нашите очаквания. Аз силно вярвам, че с цел да разширим базата на двустранните си връзки и да отворим нови посоки в сътрудничеството, трябва да инвестираме в в нашата културна близост. В областта на културата моето най-голямо задоволство идва от организирането на "Дните на Мароко" през 2014 и 2015 г. Мисля, че с тези събития отговорихме на българските очаквания от двустранния ни културен диалог и взаимно опознаване.
- Имаме ли потенциал за обмен в сферата на образованието?
- Много съм доволна и от динамиката на човешките контакти между хората от двете страни по време на моя посланически мандат в България. Мароканските студенти в България основаха първата Асоциация на студенти от Мароко в България, която несъмнено ще допринесе за по-голямо сближаване между българските студенти и техните марокански колеги, като същевременно ще насърчи и академичния обмен между двете страни.
- Масовата миграция на хора от Близкия изток, Африка и други региони на света към Европа е голям проблем на Европейския съюз. Мароко също има проблеми с нелегалните имигранти от африканските страни на юг от Сахара. Как властите решават тези проблеми?
- Като страна на емиграция и транзит на мигранти за други страни, Мароко е под миграционен натиск от много по-отдавна в сравнение с много страни от ЕС и е изправена пред относително по-големи предизвикателства по отношение на имиграцията и устройването на мигрантите и бежанците. Мароко, която е възприела и прилага наистина публична миграционна политика и политика по закона за предоставяне на убежище, е единствената държава в нейния регион, която още през 2014 г. предприе голяма кампания за регулиране на миграцията, която облагодетелства пристигналите в Мароко нелегалните мигранти. Кралството дава право на пребиваване на мигрантите, което им осигурява право на работа, здравеопазване и образование. 28 000 мигранти от 90 страни, включително Сирия, Ирак, Афганистан, както и от държави на юг от Сахара, са подали заявления за регуларизация. Мароко е надежден партньор на Европейския съюз в борбата с незаконната миграция и трафика на хора. През 2015 г. мароканските власти предотвратиха 35 484 незаконни опита за навлизане в Европа, мнозинството от които бяха извършени от мигранти от страни на юг от Сахара. Силите за сигурност миналата година разбира също 88 мрежи на трафиканти. Същевременно трябва да си даваме сметка, че миграционният проблем е глобален. Според доклад на комисариата на ООН за бежанците, в края на 2015 г. 65,3 милиона души са сменили мястото си на живеене в сравнение с 65,5 милиона в края на 2014 г.
- Миграционният процес засилва опасността от тероризъм. Какви мерки предприемат мароканските власти срещу тази разрастваща се опасност?
- Ангажираността на Мароко в глобалната война срещу тероризма има два аспекта. На национално ниво подходът на Мароко в контратероризма е цялостен и постоянен. Той включа
социално-икономическо развитие, културни и религиозни мерки, мерки за сигурност и промени в законите. С убеждението, че социално-икономическото развитие трябва да е сърцевината на стратегията за възпиране на тероризма с цел да се постигнат дългосрочни успехи, през 2005 г. Мароко започна широкообхватна национална инициатива в областта на човешкото развитие и премахване на бедността до външната политика. Днес почти 7 млн. души се облагодетелствуваха от 34 000 проекта в рамките на тази инициатива, целяща да подпомогне главно жените и младежите.
Политиката за сигурност доказа своята ефективност в борбата срещу екстремистките мрежи. От 2002 г. досега в Кралството бяха арестувани 2720 заподозрени и предотвратени 276 заговора. През март 2015 г. Мароко създаде Централно бюро за съдебно разследване в рамките на усъвършенстването на политиката за сигурност. На 1 април т.г. бюрото съобщи, че е обезвредило 13-членна клетка с връзка с джихадистка група в Ислямска държава. Клетката е действала в десетина градове в страната. Както България, така и Мароко адаптира законодателството си с цел да криминализира пътуванията в чужбина с терористични намерения и цели. На 22 януари 2015 г. мароканският парламент прие нов закон срещу тероризма и засили мерките за предотвратяване на възможностите марокански граждани да напускат страната с цел да се присъединят към чуждестранни терористични групи. Законът сега предвижда от 5 до 15 години затвор за граждани, опитващи се да се присъединят към Ислямска държава. Още преди десетилетие Мароко инициира успешна реформа в областта на религията, която засегна преструктурирането и обучението на имамите. През 2015 г. бе създаден Център за обучение на имамите. В този институт освен 250-те марокански студенти се обучават 447 чуждестранни студенти. 212 са от Мали, 100 от Гвинея, 75 от Брега на слоновата кост, 37 от Тунис и 25 от Франция. На международно ниво Мароко инициира през 2015 г. идеята за създаване на "Група на приятели срещу тероризма" в рамките на ООН. Групата включва 30 страни. В нея участват България и петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Групата има за цел да създаде синергия между инициативите на ООН за международно сътрудничество в борбата срещу тероризма и другите опасности за международния мир и сигурност. В контекста на Глобалния форум за контратероризъм, по инициатива на Мароко и Холандия бе приет важен документ "Хага-Маракеш меморандум за добри практики за по-ефективен отговор на феномена на чуждестранните бойци на тероризма". През април 2016 г. Мароко и Холандия станаха съпредседатели на Глобалния форум срещу тероризма.
- Как религията помага за гарантиране на мира?
- Като надежден партньор и ключов играч в своя регион, Мароко се бори срещу екстремисткото насилие и се стреми да насърчава резонното и ясно изразяване на религията, насочвайки вниманието към поученията в исляма за умереност, отвореност и религиозен диалог в Магреба, Сахел и района на юг от Сахара. В тези рамки Негово величество крал Мохамед Vт създаде през юни 2016 г. Фондация за африкански улеми /мъже и жени ислямски учени/, която е първата структура от този род на континента. В нея участват ислямски учени, религиозни и научни експерти от 31 африкански страни. Фондацията има за цел да развива обмяната на опит и положителни практики в областта на религията и по този начин да осигурява сигурност, стабилност и развитие в Африка.
- Мароко поддържа тесни връзки с ЕС. Какви са резултатите от това сътрудничество?
- Мароко направи стратегическия си избор да поддържа тясно партньорство с ЕС. Установените през 60-те години на миналия век дипломатически отношения доведоха до разширяване на икономическите връзки, политическия диалог, културното сътрудничество и т.н. През 2008 г. Мароко, която през 2008 г. получи "напреднал статут" в отношенията си с ЕС, има най-близки отношения с ЕС в сравнение с другите държави в северната част на Африка. На икономическо равнище търговските отношения между ЕС и Мароко имат за база много споразумения, като Споразумението за асоцииране, Споразумението за сътрудничество между Мароко и ЕС в селското стопанство, обработката на селскостопански и рибни продукти. Сега се водят преговори за Всестранно споразумение за свободна търговия между Мароко и ЕС.
- Какъв дял заема ЕС в търговския обмен на Мароко?
- ЕС е главният вносител в Мароко с 52,7 процента от импорта. 63,6 процента от целия марокански експорт е насочен към страните от ЕС.
Обемът на търговията в двете посоки е 330 милиарда дирхама. Около 5 милиона мароканци живеят и работят в страни от ЕС и допринасят за икономическите успехи и напредъка на Европа. Същевременно все повече европейци избират възможността да живеят и работят в Мароко. Размяната на стотици студенти всяка година събира заедно европейските и мароканските студенти. Този вид мобилност, особено между младите хора, трябва да бъде насърчавана и в бъдеще. На политическо ниво визитата на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини през март тази година подчерта важността на Мароко като партньор на ЕС сред южните съседи на Европа и взаимноизгодността на връзките за двете страни.
- Вие приключвате посланическия си мандат в България. С какво ще запомните нашата страна и народа ни?
- На културно ниво винаги ще помня България като страна с богато историческо и изключително културно наследство, което заслужава да бъде опознато по-добре. За човешките отношения, ще имам много мили спомени за много, много забележителни хора, които съм срещала тук. Българите са горд, добре образован, общителен, гостоприемен и бодър народ. Българите се интересуват от езика и културата на другите народи и са готови да споделят своята култура и ценности. На дипломатическо ниво, опитът ми в България ми позволи да разбера изпълняваната от България ключова регионална роля за развитието на добросъседските отношения в духа на евроатлантическата интеграция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
