У нас вече се правят части за цял автомобил

Докато субсидията следва студента, държавните университети ще поддържат ненужни специалности, казва Иван Михайлов, председател на УС на „Аутомотив клъстер България"

У нас вече се правят части за цял автомобил | StandartNews.com

- Господин Михайлов, интересът на инвеститорите към България за развойна дейност и производство в сферата на автомобилната индустрия нараства лавинообразно. Каква е причината?
- Много точно определяте интереса като лавинообразен и тук ключово е как това нарастване може да бъде посрещнато от възможностите на страната ни. В последните над 15 г. броят на инвеститорите в България, предимно чужди компании, нарасна значително и страната ни зае своето място на картата на държавите с развиваща се автомобилна индустрия. Това не е случаен факт, в основата е нивото на специалистите – инженерни и производствени, географското ни предимство, роля изигра и присъеднияването ни към ЕС, традициите в електрониката и информационните технологии, както и нивото на образованието. При наличието на достатъчно вече установени компании, като отчетем и геополитическото ни място в Европа, и на Балканите в частност, благоприятния инвестиционен климат и условия, нивото на специалистите, които са заети в момента в тази индустрия и са с дългогодишен опит и познаване на стандартите и изискванията на производителите на автомобили - съвсем очаквано е инвестиционният интерес да бъде лавинообразен. Много пъти се спекулира с евтиния труд. Да, в сравнение със Западна Европа, цената на труда е по-ниска, но и цената на живот в България – също. Темпът на нарастване на възнагражденията на заетите в автомобилния сектор, и особено в развойната дейност, се движи паралелно с този в ИТ сектора. Същото може да се каже и за производствените предприятия. Но все пак България привлича не само с цената на труда, но и с много други предимства, темпът на увеличаване на възнагражденията е с постоянна тенденция. Има и някои тенденции, които са притеснителни, а именно доколко страната ни има възможност да поема този инвестиционнен интерес. И тук проблемът основно е наличието на достатъчно работна ръка не само в големите градове, но и в малките населени места. Тенденцията на висока концентрация на бизнеса в големите градове е нездравословна - както за самите градове, така и за компаниите, които оперират в среда на висока конкуренция за работна ръка на всички нива. Но няма компания, която да избере слабонаселено място или с неподходяща инфраструктура поради очакванията си за растеж. Няма инвеститор или компания, която да не отчита предизвикателство как да посрещне растежа по отношение на нужните хора.

- Въпреки множеството производители на отделни части и системи за автомобили, у нас няма цялостно производство на автомобил. Защо?
- Неведнъж аз и колегите сме казвали, че ако вземете картата на автомобилната индустрия в България, то ние можем да сглобим автомобил, също така имаме и примери като Great Wall в Ловеч. В същината на привличането на голям автомобилен производител има няколко аспекта. На първо място е активната роля на държавата в този процес, както и на разговорите на междудържавно ниво. Няма държава в Централна и Източна Европа, която да не се съревновава за привличане на нови или разрастване на съществуващите производители. В този аспект нашата задача е доста по-трудна и изисква повече усилия в тази конкурентна борба. На следващо място е наличието на инфраструктура, която да отговори на високите изисквания на производителите. Смятам, че с динамичното развитие на индустриалните зони и успешното им управление, този фактор е налице. Тук включвам и пътната и железопътна инфраструктура, която е абсолютно критична за този сектор. Логистиката е вторият по значимост фактор след наличието на достатъчен човешки капитал, а той, както споменах вече, е критичен.

- На форум през февруари 2018 г. бе решено да се направи роуд шоу, чиято цел е привличането на автомобилна компания, който да изгради цялостно производство в страната. Има ли развитие по темата?
- Производителите на отделни компоненти в България се развиват все по-успешно, но това, което все още липсва на страната ни, е производството на цял автомобил от голяма световна марка – нещо, което вече постигнаха много от съседките ни, включително Румъния и Сърбия. Ето защо, по инициатива на Аутомотив Клъстер България, през 2018-а започна реализацията на нещо, което досега не е било правено – роудшоу с поредица от срещи с най-големите световни производители. Ние сме безкрайно щастливи, че правителството прегърна идеята и сме уверени, че много скоро първите положителни резултати от тази инициатива ще станат публично достояние.
Без подкрепата на държавата подобен мащабен план не би звучал сериозно и не би имал шансове за успех. Миналата седмица делегацията ни се върна от Азия, където бяха проведени серия от много продуктивни срещи с различни OЕМ и Tier 1 производители, които дадоха положителни сигнали за интерес към България. За съжаление, на този етап не можем да разкрием повече информация за водените разговори, но ние сме убедени, че това е единственият път за ускорено развитие на автомобилната индустрия в България.

- Намират ли инвеститорите нужните кадри в България – инженери и IT специалисти? Предполага се, че в този сектор заплатите и възможностите за кариерно развитие са добри.
- Този въпрос става все по-наболял и, уви, препъни камък за много инвестиционни намерения. Общото положение в региона със сигурност не е по-добро, но поради нарастващата конкурентна среда в България, ефектът се усеща болезнено. По отношение на инженерните кадри, както споменах, припокриването с ИТ индустрията е пълно, особено в сферата на софтуерните специалисти, инженерите по електроника и механика. В България вече се разработват и проекти за автономни автомобили, с което нуждата от специалисти в сферата на изкуствения интелект става още по–сериозна. Разбира се, при такова търсене на специалисти, кариерните възможности са неограничени, а заплатите – повече от добри.

- Осигурява ли образователната система у нас достатъчно добра подготовка на кадрите или се налага компаниите сами да провеждат обучения?
- Нашата образователна система, и особено системата на висшето образование, се намира в инерция без видимо раздвижване в посока нуждите на бизнеса. Това се дължи както на факта, че поради ниско заплащане няма достатъчно преподаватели, така и на това, че движещата сила за функционирането на унверситетите е субсидията за всеки студент. По този начин много държавни университети все още поддържат в програмите си изчерпани специалности и предмети, за сметка на актуални и нужни дисциплини. За съжаление, консервативният подход и отстояването на статуквото пречи на адекватното състояние на образованието. При тази ситуация компаниите неизбежно се превръщат в дообучаващи организации за базовите знания, а след това и за повишаване на квалификацията и въвеждането в нови технологии.

- Има ли шанс предприятията от автомобилната индустрия да привлекат за работа успешните български студенти в чужбина?
- Силно вярвам, че скоро ще привличаме все повече български студенти обратно в България, защото чуждите компаниите са тук, работната среда е същата, дори в някои ситуации по-добра, защото (особено в технологичните фирми) заплащанията са високи и дават чудесен стандарт. Сигурен съм, че ще намерят мотивация, не само защото тук е родината, но и защото талантът се цени. В момента хората избират компаниите, в които да работят, а не обратното.

- Уреден ли е въпросът с „вноса" на кадри?
- Нуждата, както казах, е крещяща, с което и привличането на "вносни" кадри е глътката въздух, от която икономиката ни има нужда. С последните промени на регламента, подкрепени от вицепремиера Валери Симеонов, процедурата се облекчи допълнително, с което и нуждите на бизнеса могат да бъдат посрещнати по-бързо.

- На каква помощ от държавата разчита браншът?
- Браншът разчита преди всичко на активен диалог с държавата и подкрепа за нужните промени в образованието – висшето и дуалното, трудовото законодателство, с местната власт при важни проекти и прилежаща инфраструктура, с ключво значение са насърчителните мерки и данъчни облекчения при разходите за развойна дейност. Такъв модел съществува в останалите държави от ЕС и АКБ активно работи с правителството за въвеждане и в България.

- Как виждате бъдещето на автомобилната индустрия у нас?
- Очаквам темпът на развитие на автомобилната индустрия в страната да изпревари много други. Въпреки, че в момента оценката на индустрията е около 4% от БВП, то смятам, че този процент ще нарасне значително. В България се разработват софтуерни проекти, сензори, радари и компоненти за автономни автомобили, производствата стават все по-технологични, всичко това – на фона на предвидима и устойчива инвестиционна среда. Ще бъде изградена площадка за тестване на автономни автомобили със съдействието на община Бургас– това са само няколко примера от това, което се случва в страната ни. Смятам, че дава оптимизъм за бъдещето.

- Какво трябва да се направи за навлизането на повече електромобили в България?
- Тази тема е важна, защото електрическата мобилност е част от бъдещето. За да имаме успешен път в тази посока е критично да бъде изградена достатъчна инфраструктура от бързи зарядни станции, електропреносната система да има капацитет да поддържа тези станции, както и да се създадат стимули за закупуване на такъв автомобил.

- Кога по улиците ни ще тръгнат безпилотни автомобили?
- Зад всеки полуавтономен или напълно автономен автомобил стои система за взимане на решения и управление на база изкуствен интелект. Системите стават все по-прецизни, остава обаче да бъде решен проблемът кой ще носи отговорност и как ще се реши правната рамка. Останалото е въпрос на време.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай