Премиерът Бойко Борисов за пореден път заговори за разследване на криминалната приватизация и за отпадане на давността при корупционни сделки. Възможно ли е да се случи такава ревизия и ако да - до какво би довела? Ще върне ли това усещането за справедливост у хората? "Стандарт" потърси за коментар доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
- Доц. Вазов, премиерът Бойко Борисов за пореден път поиска давността за престъпления при приватизационните сделки да отпадне. Възможно ли е да се случи това?
- Това е една фантастична идея, но само политическа. Тази идея е много добра, но много трудна за реализация и на практика е невъзможна.
- Защо?
- Първо, тези, които правиха големите, сериозните сделки, са по времето на бившите премиери Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Тогава вече имахме много добри български и международни юридически кантори, които според мен са направили всяка една сделка перфектно в юридически и икономически аспект.
- Искате да кажете, че са трудно оборими в съда?
- Ако всяка една от тези сделки отиде в съда, той ще вземе решение, че тя е правилна. Това е от юридическа гледна точка. От икономическа гледна точка, времената, в които ние сега правим или ще правим оценка на тези сделки, са много различни от времената, когато са правени тези сделки. Времената са много различни от икономическа гледна точка и като стойност на парите, и като икономическа ситуация, когато са правени сделките, пазарна цена на тези сделки. Винаги могат да се извадят документи и аргументи, че са най-добрите сделки, направени тогава. От личностна гледна точка, много от хората, които направиха тези сделки, ако тогава са имали някакво икономическо, политическо, личностно, обществено влияние и ако приемем, че това влияние е било единица, сега това влияние е повече от 10 като коефициент. То е увеличено, станало е много по-сериозно. И възможността на такъв тип собственици на придобити по онези сделки имущества е много трудно да бъде изчислено. В друг аспект - много от тези приватизирани структури са минали вече през няколко формули на собствениците. Т.е. тук прокурорското или съдебно търсене няма да стигне до никъде. Прекрасна идея, но е трябвало да става още тогава, когато са правени сделките. И тогава, когато са предизвикани тези отрицателни емоции по отношение на тези сделки.
- А защо не са били проверявани тогава тези сделки?
- Не мога да отговоря. Може би е въпрос и на ресурс на съдебна система, това е въпрос и на компетентност. Много са нещата, които са пречели тогава.
- Има ли опасност тези добри намерения да останат в сферата на политическото говорене?
- Познавайки премиера Бойко Борисов, затова е премиер на трето правителство, той ще направи всичко възможно. Той действително ще изразходва много енергия - и негова лична, и на много хора. Но просто се страхувам, че резултатът ще бъде този, който се очаква.
- Може ли сега да се определят виновни за лошите сделки и да се търси отговорност от тях? Ще има ли възмездие за ощетените, а това са всички българи, които поколения наред са изграждали активите, които са били разпродадени под масата?
- За всичко това имам различно мнение от вас. Това е общата постановка. Това е народопсихологията. Всички ние чакаме някой да ни даде възмездие. Всички ние сме затворени в собствената си малка далавера, която е стигнала до равнище клошари. И никой вече 27 г. не иска да промени нещата не за друго, а защото неговата малка далавера и страхът и ужасът, че ако нещо се раздвижи, нещо се размести, ще изгуби своята малка далавера. Нека българинът в момента не обвинява друг, че не е направил еди какво си. Защо той не го е направил? Защо той не е възроптал, не е излязъл на улицата? Защо, когато убиха някои големи бизнесмени, никой не излезе и не каза защо са убити?
- Премиерът споменава и конкретни суми- ощетяване за 30 милиарда лева. Как ще коментирате?
- Тази оценка за 30 млрд. е политическа, тя не е истинска. Защото утре съдът ако тръгне да прави някаква оценка, може да се окаже, че са 3 млрд., примерно. Но е и трудно. Стойността на парите, пазарната оценка на всичко това, което е приватизирано, инвестициите в тези обекти, които сега говорим, че навремето са приватизирани или три пъти или пет пъти препродадени, е много трудно да бъде направена с време 1998, 1999, 2001-2007, 2008 г. Защото един обект тогава може да е струвал 100 лв., например, сега може да струва 100 000 лв. Това не означава, че сега са 30 млрд. Аз съм убеден, че цялата документация е перфектна. Много от тези сделки са правени от най-добрите кантори в България и в Европа. А вече около 2000-та година в България имахме много добри корпоративни сериозни юридически кантори.
- Нима няма и добри сделки, които не са резултат от далавери?
- Има добри сделки, има добри инвеститори в тези сделки, които от това, което са приватизирали, са направили работещи и действащи предприятия. Има хора, които са дали много сериозни инвестиции в тях. Същите тези хора са били обвинявани навремето, че са правили далавера. Всичко е въпрос на следното: след като е приватизирано дадено нещо - дали е продадено за скрап или е продължило да работи. Знаете, че има предприятия, които са били спрени да работят и в момента са в много добра кондиция. Като пример мога да ви дам за пример цялата минно-геоложка индустрия, която е взета в разпад, а сега са фантастични предприятия. Една от най-добрите индустрии в Европа, която работи в момента. Но сега, от гледна точка на оценката и колко са работещи и колко са печеливши, ще кажем - тогава е направена голямата далавера. Нищо подобно. Тогава някой истински е рискувал. И в момента е направил една добра работеща индустрия в България. Знаете големите работещи предприятия, в които са инвестирани огромни суми, които работят фантастично, но преди 15-20 г. те бяха в абсолютна разруха. Иначе нещата се гледат от много страни. Разбирам ентусиазма на премиера, но ще му бъде много трудно.
- Ако все пак бъде направена ревизия на приватизационните сделки и злоупотребилите бъдат наказани, какъв ще бъде ефектът във външно-политически план?
- Това зависи много от закона, който ще бъде направен. Защото, от една страна, това може да даде два вида информация за външния свят, за външния инвеститор. Единият аспект - той повече ще е политически - е: ето, България започва да се оправя, няма вече корупция. Т.е. нещата стоят много сериозно и ние можем да инвестираме в България. Другият аспект - ако бъде направена ревизия и бъдат променени закони, при които е правена сделката преди 10 или 15 г., като съм спазвал всички закони - ако сега бъде направена ревизия на тези закони и е казано, че това е погрешно и 15 г. след като съм инвестирал, бъда изкаран виновен - тогава чуждият инвеститор ще си каже: аз в момента инвестирам, след 10 г. някой няма ли да промени закона и да ме изкара виновен? Много зависи как ще бъде направен този закон. Дали ще бъде ясен и категоричен само за корупция и това ще е добър сигнал, или ще бъде въобще за ревизия на сделки, което няма да бъде добър сигнал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
