23:05 ч.

09.04.17

9 мин.

0

0

0

Търсете БГ храни, защото за нас те са най-полезни

от Даниела Казанджиева, Красимира Ризова |

Търсете БГ храни, защото за нас те са най-полезни

Всеки бранш трябва да разяснява предимствата на продуктите, произведени по стандарт, казва инж. Мариана Чолакова


Инж. Мариана Чолакова e изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла в България. Завършила е висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив със специалност "Технология на производство на растителни и етерични масла". Има специализации в УНСС - София, в Дания, Франция, Русия и Германия. 38 години работи в областта на производството на растителни масла и маслопродукти.


- Госпожо Чолакова, на пазара има огромно разнообразие на растителни масла - слънчогледови, маслинови, от рапица, както и много нови вносни продукти. Как потребителят да се ориентира, за да избере качествени продукти ?
- 107 са операторите на пазара на растителни масла у нас, регистрирани по закона за храните в Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/. Членовете на нашия съюз са 15 и те представляват 85% от капацитета на преработвателните мощности. Има и 18 предприятия, които само бутилират. Това обаче е парадокс. Нарушава се основният принцип на системата за безопасност на храните НАССР, който е проследяемост. Когато има проблем, контролният орган да може да се върне до суровината - къде е произведен слънчогледът, кой е произвел маслото, кой го е бутилирал. Когато говорим само за бутилиране, вече е нарушен този принцип. Наредбата за етикетиране пък позволява на етикета да бъде изписано името на производителя, на търговеца или дистрибутора. Затова може да видите на етикета надпис "Произведено за ЕТ...". И аз като потребител, на който законът е дал правото да бъда информиран каква храна консумирам, на практика нямам това право, защото на етикета фигурира името на един световно неизвестен търговец, но не е ясно къде това масло е произведено. Европейското законодателство позволява една стока да бъде произведена за търговска верига, но тя носи отговорността за качеството. А тук нашите ЕТ решиха да запишат името си на етикета.


- Но те не ни дават гаранция за качество.
- Има още един парадокс. От 2005 г. Българският държавен стандарт /БДС/ не е задължителен, а препоръчителен. И когато се прие законът за храните, в него се записа, че всеки производител трябва да си изготви вътрешен нормативен документ, в който да опише как ще произвежда даден продукт. Никой не нормира какви качествени показатели трябва да се запишат там. За маслата има един действащ стандарт, който вече не е актуален, защото не отговаря на съвременните изисквания за качество. Недобросъвестните оператори обаче цитират точно този стандарт. Но тъй като това е компромис в качеството, а ние имаме претенции, че произвеждаме качествено и безопасно, си разработихме браншови стандарт за бутилирано слънчогледово масло. По този стандарт работят и ще работят само тези предприятия, които имат пълен производствен цикъл - от слънчогледа до бутилката. За да може в рамките на целия производствен процес да се извърши контрол и производителят да гарантира за качеството пред потребителя. Второто условие е това да се извършва само при един оператор - да не се бутилира отделно. И на етикетите на тези производители, които са получили браншовия стандарт, има едно лого.
Това е специфичен знак, изключителна интелектуална собственост на сдружението, а от 2016 г. ние го предоставяме на производители, които са минали контрола, изискван от БАБХ. Сега 5 наши предприятия работят по този стандарт. Всяка година ще го предоставяме отново, като извършваме наш контрол дали този наш член е изпълнил своите задължения.
Освен това тази година сме си поставили задачата да изпратим от името на сдружението писма до всички кметове кои са фирмите, работещи по браншовия стандарт за бутилирано слънчогледово масло. Според Наредба 9 за училищното и детското хранене, МЗХ регламентира какви храни да се ползват в детски градини и училища. Там фигурира и слънчогледово рафинирано и бутилирано по браншови стандарт. След проверката на БАБХ през миналата година се оказа, че училищата и детските градини в страната не знаят за наличието на такива стандарти.


- Значи логото на сдружението върху етикета на олиото гарантира качеството му. А по-висока ли е цената на тези продукти ?
- Цената не е по-висока. Защото това са модерни и съвременни предприятия, те вече са направили своите инвестиции и не могат да работят днес едно качество, а утре друго. Може би за някои от другите колеги, които работят по браншови стандарти, да има някакво изменение в цената, защото се налага добавяне на по-скъп продукт. При нас обаче не е така.


- Известен ли е този знак на широката общественост?
- Говорим непрекъснато: "Изберете българското", но няма информация защо потребителят трябва да го направи. Нужно е всеки бранш да обяснява защо. Сега е много модерно да се говори за здравословна храна. Но ако попитате един потребител - какво е функционална храна, той не да знае. Необходима е разяснителна работа от браншовите организации относно предимствата на произведените храни по утвърдени и браншови стандарти.


- Хората четат в интернет кои са най-здравословните храни и ги търсят. Много е разпространено, например, че зехтинът е по-полезен от слънчогледовото олио.
- Има модерни тенденции, например средиземноморската диета, в която зехтинът е основен елемент. Слънчогледовото масло е функционална храна. В него има незаменими мастни киселини. Те се казват така, защото организмът не може сам да ги произведе и трябва да си ги набави отвън. Затова хората трябва всеки ден консумират по една лъжица растително масло.


- Но какво точно масло?
- Аз казвам слънчогледово. Защото в него има най-голям процент незаменими мастни киселини. Вече консумираме храни от различни краища на планетата. Но нашата биохимия като българи е съобразена с онова, което се произвежда на нашата земя. Със слънчогледовото масло, с червения пипер, с домата, с краставицата. И ние трудно консумираме модерните киа, лимец, кокосово масло и т.н. Оризът също не е типична храна за нашите ширини. Но сега е модерно да се яде суши, кафяв неолющен ориз - това не са неща, които нашият организъм познава.
И ние го поставяме непрекъснато в стрес. Консумираме екзотични масла, които нашето тяло не познава. То ще се опита да ги включи в метаболизма, но дали ще успее - не е ясно. Прави ли ви впечатление откога говорим за холестерол? Откакто светът стана уни. Преди баба и дядо ядяха цяла зима свинска мас, пръжки и кървавици. Защо нямаше холестерол?


- Ако все пак решим да си купим зехтин, как да се ориентираме сред многообразието от марки на пазара?
- През последните 7-8 г. има рязко повишаване на вноса на маслиново олио в България. Броят на производителите на маслини обаче е ограничен, а консумацията на продутките от маслинови масла е много висока в цяла Европа. За да внесе ред в производството и търговията, ЕС е създал цяла поредица от регламенти. Има такъв, който определя основните типове зехтини. Друг определя условията за търговия, качествените показатели. У нас има цехове, които бутилират зехтин. Други смесват слънчогледово или рапично масло със зехтин и пишат на етикета "салатен зехтин". Но това не е зехтин. ЕС дава право на всяка страна членка по собствена преценка да забрани на територията си бутилирането на зехтини или на растителни смеси. Т.е. всяка държава да извършва регулярен контрол. Освен това ЕС е задължил държавите членки всяка година да извършват мониторинг на пазара на зехтини и да изпращат резултатите в ЕК. България обаче това не го прави.
Миналата есен имаше много сигнали от граждани за фалшив зехтин. По този повод БАБХ извърши единични проверки. Нашето сдружение направи собствен мониторинг. Взехме произволни проби от търговската мрежа и направихме анализ в лабораториите на нашите заводи. И резултатите изпратихме на БАБХ като сигнал и с молба тя да направи своята официална проверка. За съжаление от октомври досега нямаме отговор.


- А какво установи вашата проверка?
- Установихме, че европейското законодателство за производство и търговия със зехтини не се прилага у нас. За да се прилага то, е необходимо част от тези регламенти да се прехвърлят в българското законодателство. Второ, България не извършва тези годишни проверки, за които е задължена по регламент. Ние взехме произволно 10 проби от търговската мрежа и ги анализирахме. Всички те бяха външно производство. Какво установихме - в три от пробите липсваше специфичен вкус и мирис. При анализа за автентичност на маслиново масло установихме, че три от пробите не съответстват. Помолихме отново тематично да бъдат проверени предприятията, които бутилират маслинови масла, за да се установи те какви зехтини внасят и какви крайни продукти предлагат. Имаше например две марки, на чиито етикети беше записано: "Произход на зехтина - Испания, бутилиран в Германия, произведен за бг търговец". И как ще установим кой е първоизточникът? Тук има един много сериозен проблем, с който е крайно наложително БАБХ да се ангажира.


- Как да разберем дали зехтинът, който сме си купили, е наистина студено пресован и съдържанието отговаря на надписа на етикета?
- Слагате го за 48 часа в хладилника, качественият зехтин трябва да е побелял или на дъното да има бяла утайка. Това са кристали на мастни киселини. Но ако продуктът е фалшив - остава за ваша сметка.


- При растителните масла като че ли е доста по-трудно да установим лошо качество, отколкото при другите основни храни.
- Да, при колбаси, сирене, хляб още докато консумираме, установяваме лошо качество. А ситуацията с маслата е различна. Ще ви направи впечатление само ако е гранясало, когато консумирате салата, например. Но е много важно маслата да са качествени, защото ги консумираме всеки ден и много често директно, без обработка. Маслата трябва да са пресни и ако едно масло е започнало да се окислява, този процес не може да бъде спрян. А той води до свободни радикали, които са елемент на много от социално значимите заболявания.- През последната седмица в европарламента имаше дебати по темата с палмовото масло, говори се за неговото ограничение и дори забрана. У нас през миналата година са внесени около 46 000 тона, част от тях са използвани в хранителната промишленост.


- Има ли яснота върху влиянието на това масло върху здравето и контрол при използването му?
- Палмовите масла през последните 10 г. се развиват най-динамично от всички в света. Имаме невероятен ръст на производство, който е основно в Малайзия, Индонезия и Тайланд. Но заради големите насаждения от палми се унищожават тропически гори. Затова големите производители на храни, като "Нестле" и "Якобс Сушард", наложиха стратегия за устойчиво развитие на палмовото масло, която изисква намаляване на площите за засаждане на палми. ЕК установи 303% парников ефект от газовете от горивото, произведено с палмово масло, затова готви ограничения за него. БАБХ дължи на обществото ни сериозна информация за това какъв контрол се упражнява при вноса на палмово масло, какво е качеството и в какви продукти се влага. Палмовото масло има точка на топене 34-36 градуса. Но ако трябва да произведем вафли, глазури на сладоледи, тази точка е ниска. Затова говорим за внос не на натурално палмово масло, а на частично хидрогенирано палмово масло, което съдържа т. нар. трансмастни киселини. За тях ЕС взе категорично решение - да бъдат по-малко от 2% в хранителните продукти. Защото са с доказан негативен ефект върху човешкото здраве. Кой у нас е направил анализ какво е съдържанието на трансмастни киселини във внесеното палмово масло? БАБХ е длъжна да направи тематична разработка и да каже на обществото каква е истината за влагането на палмово масло в храните.


- Ще кажат, че нямат лаборатории, в които да се направят проверките.
- ЕС работи за обединение на цялото законодателство за храните в един регламент, в който се нормира, че процесът по контрола трябва да започне от суровината и да приключи до потребителя. В този регламент една от най-важните точки е как ще се финансира официалния контрол. Сега се финансира от бизнеса. ЕК отвори дебата и даде възможност на всяка страна членка да каже какво мисли - дали официалният контрол да се финансира през бюджета или една част от него да е от бюджета, а една част от операторите. Ние смятаме, че е най-справедливо държавата да финансира материалната база - да направи лаборатории, да обучава, да купи апарататура. А бизнесът да поеме разходите, които са свързани с текущия контрол, без разходите за годишните мониторингови програми на официалния контрол.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент