- Господин Симеонов, как и защо се стигна до ареста на кметицата на „Младост" и какво следва сега?
- За самата операция оттук нататък нека говорят компетентните органи. Те трябва да се произнесат и за виновността или не на Десислава Иванчева. Аз мога да разсъждавам върху публичния имидж на случилото се и върху неговите политически измерения. Струва ми се, че така направен, този арест малко повече смути и имаше известен контраефект - поне първоначално. Вероятно органите са имали своите основания въз основа на закони, наредби и т.н., но имаше много озадачени хора. Второ и по-важно, струва ми се, че след ареста на тази жена беше направен опит бързо да се заклейми, да се назидае всичко, което звучи в защита на градските пространства, всичко, което звучи в малко по-прозападен и по-либерален тон. Иначе г-жа Иванчева е доказателството за това какво се случва, когато протестиращите хора, тези на вълната на гражданската енергия си въобразят, че са готови и могат да направят нещо в политическата игра. Но не бива да допускаме да се опозори справедливият гняв на хората срещу презастрояването.
-Тя беше кандидат именно на тези хора, провали ли се този опит на гражданското общество?
-Не. Това не е провал на гражданското общество. Но това е едно доказателство, че много често това общество е наивно и си въобразява, че като дойде на власт, ще може да реши проблемите веднага, а вижда, че политиката е една много тежка и понякога много мръсна игра. Гражданското общество трябва да бяга като дявол от тамян от едно нещо – да се опитва да бие партийците на тяхната игра. Това е големият извод. В момента, в който от протест се превърнеш в статукво, когато не можеш да играеш тази игра, защото си наивен, защото си изтикан нагоре от вълната на гражданското недоволство, ти губиш, дори да си най-чистият. Или обратното, понеже не можеш да се впишеш адекватно в гадните игри, те те бият.
-Как бихте коментирали тези, които призовават за нови лица в политиката?
-Всички, които казват, че е крайно време да дойдат нови хора, че и едните и другите са маскари и т.н., трябва да си дават сметка за собствената си неспособност. Много е красив протестът на всяко ново популистко движение, което иска системата да се променя. Но е илюзия, че това става бързо. Илюзия е, че влезеш ли във властта, може да я промениш бързо. Вътре във властта ти си сам, нямаш никакви правомощия, трябва да постигнеш коалиции и консенсуси. И най-вече: компромиси. Всички автори на подобни внушения трябва да си дават сметка, че на хората се дават напразни надежди. Напразната надежда е, че има бързи решения. Опитите обаче трябва да продължават, „Младост" е хубав пример. Да, един ще изгори, друг ще удрят, трети ще сгафи, но само така системата се променя – бавно се променя, подчертавам. Гражданският натиск не трябва да спира, но трябва да е наясно, че решенията никога не са бързи.
-Понеже говорим за нови играчи, смятате ли, че е възможно в бъдеще президентът Румен Радев да направи своя партия?
-Смятам, че на този етап това са спекулации, че е много рано и че президентът знае всичко това. В същото време мисля, че той подаде една премислена реплика, която съзнателно да създаде малко напрежение у противниците му. Той играе само напред – вярно, едва се удържа на ръба, ако още малко пресоли, ще излезе от обединяващата си роля. Но в крайна сметка Румен Радев беше избран като протест и това прави той: протестира срещу властовия модел. Това е малко като синдрома на СДС – докато бяха протест и правеха промени, бяха добре, но това не беше случаят, когато тръгнаха да стават партия. Затова и президентът Радев продължава протеста и е рано да се мисли за партия.
-Как виждате бъдещето на СДС след последните бурни събития в него?
-Това, което се случва в СДС, не е нищо ново. Това е проблемът на цялата т.нар. десница в България – тя свърши своята работа в исторически план и май не успя да си намери нова. Парадоксално погледнато десницата в България успя – имаме либерална демокрация, пазарна икономика, членство в ЕС и НАТО. Следователно реформаторските сили на прехода успяха и опитът им от стихии да се превърнат в партии и статукво е труден. Оцеляват само по-жилавите, които имат някаква идейна основа и някаква креативност. И това в момента са хората около ДСБ и „Да, България". Натам върви и ДБГ, май. Тези хора са малко, но са опасни за ГЕРБ, защото претендират за овакатената от ГЕРБ ниша на прозападното, либерално пространство. Благодарение на тази ниша ГЕРБ спечели последните избори - нали помните, след онези реплики на Корнелия Нинова. Сега ГЕРБ губи тези хора. Нишата е малка, но си е само за новата десница и така тя може да получи отличимо място по терена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
