Скоро сградите ще се санират само с въздух

Скоро сградите ще се санират само с въздух | StandartNews.com

Французи вече патентоваха панелите, които изобретихме с учени от Софийския университет,
казва проф. Николай Денков

Проф. Николай Денков е бивш заместник-министър на образованието във втория кабинет на ГЕРБ и бивш служебен образователен министър. Професор по физикохимия, най-цитирани
ят учен на Алма матер, специализирал в няколко чужди университета. Неотдавна той стана член-кореспондент на Българската академия на науките.

- Професор Денков, неотдавна станахте член-кореспондент на БАН, работите предимно в областта на новите материали. Какви са последните тенденции в тази сфера и какъв е българският принос там?
- Новите материали с уникални или подобрени свойства са обект на много изследвания през последните години. Ние работим в няколко направления, като обикновено целта е да получим материали с подобрени свойства, които по-възможност са и по-евтини. Мога да дам пример с топлоизолиращите и шумоизолиращите материали по фасадите на сградите, където от много години се използва твърда полимерна пяна вместо плътен материал. В тази пяна 95 на сто е въздух, едва пет процента е полимерният материал. При това този тип пени имат много по-добри изолиращи свойства, отколкото плътния материал, от който са направени пените. Но тези полимерни пени имат и някои негативни свойства – те са възпламеняеми и лесно горят. Именно по тази причина през 2017 г. в Лондон загинаха над 70 човека при пожар в голяма жилищна сграда. Пожарът обхваща външната облицовка на сградата, която съдържа полимерна пяна и се разпространява толкова бързо, че хората не успяват да се спасят. Една от разработките, които проведохме в нашата катедра в Софийския университет е за получаване на изолиращи пени от негорими минерални частици. Разработихме процедури, чрез които получаваме панели от неорганични частици, които съдържат около 90 на сто въздух, не горят, а имат топлоизолиращи свойства много близки до тези на панелите, които сега се използват в строителството. Това е изцяло наша разработка, поръчана и финансирана от голяма френска фирма, която регистрира и международен патент върху тази разработка. Това е само един от примерите за материали, които не са с петролен произход, така че при производството им се избягва използването на петролни продукти и свързаното с тях отделяне на въглероден диоксид в атмосферата, а освен това са и негорими.
- Кога ще може да се използва?
- Колегите от Франция вече са регистрирали патента във водещите световни пазари, очаква се решение на фирмата кога ще го реализира на практика. Това е фирма с годишен оборот около 60 милиарда евро, колкото е Брутният вътрешен продукт на България. Разработките са правени в България, в нашата катедра, но решението за производство в такива големи мащаби се прави на най-високо фирмено ниво и зависи от много на брой бизнес фактори. Очакваме продуктът да навлезе в строителния бизнес през следващите години.
- Това ще замести санирането?
- Това е основната идея - новите сгради да се правят с такива негорими панели от неорганични материали, или да се санират стари сгради с подобни материали.
- А какви са тенденциите в новите материали във фармацията?
- Част от изследванията ни са насочени в тази област. През последните години един от сериозните проблеми е ниската разтворимост на новите лекарствени вещества. Тези вещества имат потенциално приложение, но са слабо разтворими във вода и затова трудно се усвояват от организма. Образно казано, ако искаме да ги приложим като хапчета, организмът не ги приема - те не се разтварят в стомашно-чревните течности и по тази причина не могат да попаднат в кръвта, за да подействат на болестта. През последните години работим върху прилагането на помощни вещества, които позволяват да се увеличи разтворимостта на лекарствените вещества около 100 пъти и повече.
- У нас не нараства интересът към химията и физиката, младите не искат да ги учат, въпреки че тази година например Физическият факултет свали доста таксите си. В световен мащаб ли е тази тенденция?
- Да, това е световна тенденция и основната причина се крие във факта, че това е доста трудно обучение. Изисква много сериозно усилие и кандидат-студентите предпочитат да видят някаква много хубава бъдеща реализация, която да оправдае това усилие. Например, такава мотивация очевидно има в медицината и фармацията - и двете изискват задълбочено изучаване на химия и биология. Но за тези направления има достатъчно кандидат-студенти, именно поради ясната перспектива за добра реализация. Пак им е трудно, но знаят, че ще се реализират добре в бъдеще. Трябва още по-убедително да покажем на кандидат-студентите как могат да се реализират успешно като химици, физици и биолози. У нас има няколко добри възможности за реализация в тази сфера. Една от тях е като представители на чуждестранни фирми, които разпространяват химични и фармацевтични продукти. Това са добре платени професии, които изискват висока квалификация - не можеш да рекламираш успешно продукти, ако не разбираш добре как работят. Имаме и изследователски позиции, които са по международни проекти и там заплатите също са много добри. Разбира се, много е важно и държавата да отдели средства за научни изследвания. Има известен напредък в тази посока - тази година за първи път бяха обявени национални научни програми със съществено финансиране, повишен беше и бюджета на Фонд научни изследвания. Това ще даде възможност поне няколко стотин млади колеги да бъдат назначени по тези програми.
- Вие разработихте Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", след Вашето напускане някои от нещата, например начинът на оценяване на научни проекти, бяха променени. Има и отхвърлени проекти, които обжалват резултатите от конкурса. Как оценявате това, което се случва с програмата в момента?
- Нямам поглед върху развитието на оценителния процес, след като излязох от министерството. Затова не мога да коментирам процедурата, която бе приложена. Знам, че има заведени съдебни дела за начина на оценяване, но не бих искал да ги коментирам - това е изцяло в компетенциите на съда. Нашите възражения върху оценителния процес бяха свързани с това, че кандидатстващите фирми, включително тази, която спечели конкурса за оценители, не предоставиха информация, която да доказва, че оценителите имат достатъчно висока научна компетентност. Но след моя мандат в министерството Върховният административен съд е разпоредил да се използва именно тази процедура. От друга страна, в центровете за върхови постижения и за компетентност, класирани в областите, които познавам сравнително добре – природни и инженерни науки, бяха избрани организации, които са сред водещите в тези сфери. Поне в тези области не видях голям проблем, но знам, че има колеги, които обжалват класирането на базата на това, че не е взета предвид цялата информация, която са подали.
- Не може да нямаме нито един одобрен проект в сферата на здравеопазването.
- Това, разбира се, е голям проблем, който много се надявам да бъде компенсиран по някакъв начин, защото това е изключително важна област. Компенсирането може да бъде или като се финансира някой от кандидатствалите центрове с пари по програмата, или чрез национално финансиране.
- Министър Красимир Вълчев предложи ректорите на университети да сключват договори за управление с министъра. Вие също имахте идея, с която ректорите да поемат по-голяма отговорност. Как гледате на неговото предложение?
- Моята основна идея беше да се засили ролята на настоятелствата, които да имат законово установени права при дефиниране на основните приоритети на висшите училища и при утвърждаване на отчетите за дейностите насочени към постигането на тези приоритети. Министър Вълчев предпочете да потърси контрол в друга посока, а именно чрез сключване на договори с министъра. Трябва да видим как точно ще бъде описана тази идея в закона, не мога да кажа дали ще е успешна, но може да се опита.
- Вие бяхте много силен радетел за промени в Закона за развитие на академичния състав. В крайна сметка той бе приет с известни изменения от първоначалната си идея, особено в главата за плагиатството. Ще проработи ли?
- Това, което бе прието, е силно положително и в двата основни аспекта - с въвеждането на минимални изисквания за академично израстване и по отношение на възможността да се преследва научно плагиатството дори по приключили процедури. Много е важно как тези изменения ще бъдат въведени в практиката. Вече е сформирана Комисия по академична етика към министерството. Нека видим как тя ще се справи с казусите, които са се натрупали. По отношение на минималните наукометрични изисквания за академично израстване обаче, има проблем. Приетите изисквания с решение на Министерския съвет страдат от сериозни дефицити. Сигурен съм, че при формулирането на тези изисквания не са участвали специалисти, които разбират от тази материя. В резултат за науките, които познавам – природни и инженерни, приетите изисквания са толкова високи, че са неприложими и могат напълно да блокират процеса на академично израстване. Очаквам това да бъде коригирано в най-скоро време чрез промяна на минималните изисквания.
- Смятате ли, че това е направено умишлено?
- Мисля, че е по-скоро от некомпетентност.

Стела Стоянова

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай