България може да стане регионален хъб за стартиращи фирми
Европа знае да бъде единна, когато ножът опре до кокала, казва Кристалина Георгиева
-Госпожо комисар, каква беше през вашия поглед изминалата 2015 г. и какво очаквате от 2016 г.? Какви предизвикателства ще стоят пред България и ЕС през следващата година?
- 2015 г. беше трудна година. В Европа ще я запомним със застъпващите се една с друга кризи - гръцката, бежанската и тероризма. Резултатът е, че добрите новини в годината останаха в сянката на големите предизвикателства. А добри новини имаше - като продължилото възстановяване на икономиката на Европа, Планът Юнкер генерира първите 50 млрд евро допълнителни инвестиции, започнахме работата по енергийния съюз и общия дигитален пазар. Най-сериозното предизвикателство е това, че в Европа през 2015 г. много голям подем постигнаха популистките и антиевропейските партии. Те яхнаха тревогите на хората и дори в страни-основателки на ЕС се вдигна знамето "Да се спасяваме поединично". Това е невъзможно. Сами по себе си страните в Европа са твърде малки, за да могат да се справят с предизвикателствата на нашето съвремие. Ние имаме нужда едни от други и е важно да го осъзнаваме. Видяхме, че на изборите във Франция в крайна сметка мнозинството французи се обединиха зад това, че трябва да работим заедно. Така мислят по-голямата част от хората. Но отново се потвърди това, че злобата, ненавистта, омразата са много шумни. А добротата, позитивното са тихички. Да си пожелаем през 2016 г. добротата, единството, смелостта да кажем "заедно сме по-силни", да са по-гръмогласни. Това важи и за нас в България. Трудната година се отрази върху настроението на хората. Това че имаме стабилен икономически растеж не е достатъчно. Ако искаме да настигаме другите в Европа, 2% растеж не стига, трябва ни повече. А това означава, че трябва да създаваме по-добра среда в България, за да сме по-привлекателни за инвестиции и за да може икономиката да върви по-бързо напред.
-Ще бъде ли 2016 г. година на промяна за вас, в която да се впуснете в попрището, наречено кандидат за генерален секретар на ООН?
-В това трудно време в Европа аз си гледам работата, за мен най-важно е да върша тази работа, която имам, и съм се концентрирала върху нея.
-През 2015 г. солидарността и единността на Европа бяха подложени на изпитания първо с гръцката криза, а след това и с бежанската вълна. Сега ни предстои да станем свидетели на референдума за оставане на Великобритания в ЕС. Страхувате ли се за съюза и за неговото запазване?
-Нямам никакво съмнение, че ЕС ще го има, че той ще продължи да съществува и да се развива. Убедена съм в това, защото то е в интерес на европейските граждани. Хората осъзнават кое работи най-добре за тях. Много пъти имаше Касандри, които казваха "еврото ще се срине, ЕС ще загине" и тези предсказания не се сбъднаха. Да, много е трудно да се преодоляват различните мнения на 28 страни, но когато ножът опре до кокала, ние се обединяваме и намираме решения. Сигурна съм, че ще продължим да го правим и в бъдеще. 2016 г. е много важна година. Има две екзистенциални теми за решаване. Първата – как да се справим с натиска, който идва от бежанската вълна към Европа. Втората – как да продължим да развиваме ЕС, така че тези страни, които искат и трябва да се интегрират повече, да могат да го правят, а онези, които не искат, да продължат да съществуват в съюза. Британският референдум поставя това като задача за решаване пред нас – как да създадем по-гъвкави условия в ЕС за всички членки, така че да продължим да развиваме съюза без всички в него да трябва да следват абсолютно еднакви правила. Не е лесно, но определено не е невъзможно.
-Смятате ли, че идеята за общността ще надделее над националните и популистките идеи?
-Трябва повече да говорим и повече да се чуваме по тези трудни въпроси, така че обединението да се задълбочава. По време на икономическата криза имаше големи различия между европейския Юг и Север. Сега с бежанската криза големите различия са между старите и новите страни-членки. Трябва да разбираме причините за тези различия и да търсим приемливи за всички решения. Например, много от новите страни-членки са външна граница на ЕС. Те могат да правят много за опазването на сигурността на европейските граждани. За тях – за нас - е по-трудно да приемаме бежанци, защото нямаме този исторически опит и традиции, които имат старите страни-членки. Затова трябва да търсим пътища, по които всеки да се чувства полезен по приемлив за всички начин. България се оказа по-напред по този въпрос, защото още през 2013 г. беше поставена на изпитание с бежанците, които дойдоха от Турция. Днес се оказа, че България е малко по-опитна и е взела повече мерки, така че тази тема да не е толкова болезнена. И тук тя е трудна, но проблемът за нас е относително по-малък, защото имаме две години опит. През 2016 г. номер 1 в списъка с приоритетите на Европа не са икономиката или финансите, а въпросът за сигурността на европейците и опазването на външните граници.
-Как европейският бюджет може да бъде по-гъвкав, така че да отговаря на непредвидени предизвикателства като бежанската криза?
-Бюджетът на ЕС не е малък – около 150 млрд евро на година. Голяма част от тези средства са разписани предварително. Нашата задача е да постигнем две неща – първо, тази част от бюджета, която не е предварително разписана по конкретни програми да използваме по-гъвкаво, да фокусираме върху основните приоритети на съюза. В миналото, когато имаше повече пари, отколкото можеха да се изхарчат, поставянето на приоритети не беше толкова важно, защото средствата стигаха за всичко. Сега обаче не е така и в бюджета за 2016 г. постигнахме именно това – фокусирахме гъвкавостта на бюджета върху справянето с бежанската криза и работата по възстановяваве на европейската икономика, две много важни задачи. Второто нещо, което е ново за нас и което трябва да се учим да правим, е вече разписаните пари да насочваме по-гъвкаво към най-важните за момента цели. Бюджетът може да бъде по-гъвкав и като се използват финансовите инструменти. Грантовете са много привлекателни, но има много проекти, които нямат нужда от тях, а могат да се самофинансират.
-Как се справя България с усвояването на еврофондовете?
-През 2015 г. страната записа най-добрият резултат в усвояване на еврофондовете, тя се класира на второ място по скорост на усвояване. Нека обаче си кажем – наложи се повече да се натисне педалът на газта, защото имаше изоставяне в предишни години. Да се надяваме, че докато завършваме усвояването на средствата от предишния програмен период, върви работата по новия. За да не се окаже, че през следващите две години ще има спад в усвояването. Моят съвет към България е да гледаме напред и да използваме умно капацитета, който страната натрупа особено през последната година, така че да има по-голяма плавност в усвояването. И да не забравяме Плана Юнкер.
-Какви проекти трябва да готвят българските фирми, така че да получават финансиране от този план?
-Вече имаме 100 млн евро по Плана Юнкер, които са на разположение на малки и средни предприятия и интересът към тези пари е голям. Моят съвет е и аз с удоволствие бих съдействала това да се реализира, е да поканим в първите месеци на годината тези, които вече реализират проекти по Плана Юнкер, да разкажат за тях. Да поканим някои от инвеститорите; някои от хората, които управляват реализацията на Плана Юнкер, между тях има и българка; фирми, които вече реализират проекти в други страни-членки. Да говорим конкретно какво е направено и какъв ще бъде резултатът, това приложимо ли е за България. Разбира се, ние ще намерим такива проекти, които потенциално могат да бъдат реализирани у нас. Така ще заинтересоваме повече нашия бизнес. Вече са одобрени много интересни проекти – във Великобритания например се реализира проект в сферата на енергийната ефективност, по който умни електромери ще се инсталират в 7 милиона домове. Планът Юнкер застава с гаранция зад финансовата инвестиция в начинанието. От него ще спечелят инвеститорите, собствениците на жилища, фирмите, които реализират проекта, както и климата. В Испания е одобрен проект за развитие на газопреносната мрежа, така че да се газифицират по-голям брой домове и предприятия. Също в Испания има проект за изследователска и развойна дейност в здравния сектор, който ще подпомогне по-добрите медицински услуги на нашето застаряващо население. Най-добрият начин да стимулираме българския бизнес и българските банки да се включат в Плана Юнкер, е им да покажем какво финансират тези вече генерирани 50 млрд евро свеж инвестиционен ресурс и по какъв начин Планът Юнкер помага проектите да бъдат реализирани. Освен това има идея България да стане регионален хъб за стартиращи фирми. Това е чудесно начинание и ще ни помогне да стимулираме иновациите – сфера, където в продължение на години изоставахме, а имаме потенциал.
-Присъствахте на форума на "Стандарт" и КРИБ "Да!На българската икономика". Каква е вашата рецепта за нейното ускоряване и постигане на по-голям ръст?
-Погледнете картата на света и вижте кои са страните, където икономиката расте най-бързо, вкл. в ЕС. Какво имат те, което ние нямаме в България, с какво ни бият? Отговорът - по-привлекателна бизнес среда, включително електронно правителство, което създава прозрачност и облекчава гражданите и бизнеса. Много е важно как работи съдебната система, дали търговски или лични спорове се решават бързо и надеждно. Важно е колко бързо се стартира един бизнес, но също толкова важно е колко бързо може той да се закрие. У нас този въпрос все още не е решен, в икономиката има фирми, които не могат бъдат затворени и техните собственици не могат да се оттърват от бремето на провала. В успешните страни първият бизнес провал често е гаранция, че втория път човекът е научил урока си и ще се справи по-добре. В тези страни има програми, наречени "втори шанс". У нас трябва да изчистим бизнес средата, да я осветим повече, да създадем по-плодотворна почва за инвестиции и по-добри условия да остават българите да инвестират и работят в страната си. И тогава няма никакви причини да не сме по-бързи в растежа.
-Готова ли е и как Европа да отделя средства за културно-историческо наследство?
-Много е хубава кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България", вашата книга стои в кабинета ми. ЕС уважава приоритетите на страните-членки. Ако в една страна културно-историческото наследство е приоритет, може да финансираме програми, свързани с него. Това се прави, вкл. в България. У нас има много неща, за които малко се знае – наше задължение е да инвестираме повече, вкл. европейски пари, за да направим България по-познаваема. Много е добре, че показваме навън богатствата на България. Трябва да правим повече те да са достижими и привлекателни. Това ще подпомогне и развитието на нашия туризъм. В един неспокоен свят ние имаме политическа и икономическа стабилност. Това е огромен плюс за българския туризъм. Сега е моментът да рекламираме България като стабилна, надеждна и все още недооткрита дестинация. Еврофондовете могат да се използват за това.
-Вие непрекъснато подчертавате важността на реформите – как се справя правителството с тях и как гледате на казуса със съдебната реформа?
-През тази година тръгнаха две от реформите, които отдавна бяха на трупчета – здравната и пенсионната. Относно съдебната реформа в обществото има много повече интерес и дебат, отколкото предишни години. Това, което показаха събитията през последните месеци, е, че видимо няма единство у тези, които трябва да вземат решение по реформата в съдебната система. Това единство трябва да се гради не заради Брюксел, не заради доклада на ЕК, а заради България. Отговорността лежи най-вече върху самата съдебна система. Нейната независимост означава, че тласъкът за реформата трябва да идва от нея, трябва да има повече енергия, кураж и разбиране, че това, което направим, е за всички нас. Докато хората в България не вярват в съдебната система, няма значение какви оценки ще бъдат давани. Много ме впечатли изследване на Евробарометър, показващо, че 96% от българите в някаква степен изразяват недоверие в съдебната система. Това не е нормално. Навсякъде по света има някакъв елемент на недоверие, но 96% е много.
-Според вас остарял ли е мониторинговият доклад на ЕК за България и може ли да бъде заменен от друга форма като например появилата се идея за евроексперти?
-Видимо България има нужда и полза от това да получава подкрепа за реформите, вкл. и отвън. Голямата част от хората смятат, че наблюдението от ЕС е полезно. Каква да бъде формата, е много важен въпрос. Очевидно е, че докладът достига възможностите си за влияние, защото е пасивна форма на взаимодействие. Може да се мисли за по-активна форма, в която експерти от други страни да работят заедно с българските си колеги и заедно да решават останалите пред нас задачи. Това е практика, който съществува в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По всяка една тема на държавното управление, на администрацията, екип от наши и чужди експерти могат заедно да направят обща оценка, която да е обективна и независима. Идеята е не да се размахва пръст за назидание, а да се пренася по естествен път най-добрият опит, приложим за дадена страна. Да се търси подобна по-активна форма на взаимодействие за България би било полезно.
-Каква е вашата оценка за кабинета за свършеното през изминалата година?
-В тези много трудни външни и вътрешни условия най-голямата заслуга на кабинета е, че съхрани стабилността в България. Затова заслужава положителна оценка. Като погледнем колко е трудно на повечето от съседите ни в региона, стабилността у нас е положителен фактор, който Европа оценява високо.
-През изминалата година Европа бе ранена в самото й сърце от тежки терористични атаки. Опасявате ли се, че страхът ще надделее над желанието за свобода и че ЕС е променен завинаги?
-Да, ЕС е променен. Преживявам това за втори път. Бях в Световната банка, на две преки от Белия дом, на 11 септември 2001 г. Видях как в рамките на месеци САЩ се промениха, как хората приеха по-малко свобода за сметка на повече сигурност. Направени бяха и грешки, ние трябва внимателно да проучим опита на САЩ. В Европа трябва да си даваме ясна сметка, че светът се промени, той е по-опасен, при това рисковете са много близо до нас, по нашите граници. Имаме в близост до нас голяма територия, на която властват терористични групировки, чиято единствена цел е да използват страха, за да клатят устоите на обществото ни. Разви се идеология на теоризма, която на места се проповядва от ученическата скамейка. Не можем да си затваряме очите пред тези реалности. Трябва да обръщаме много повече внимание какво става в света около нас. Да сме по-щедри към тези страни, които могат да бъдат буфер за Европа и заслужават да получат помощ за това. Докато има война в Сирия, бежанците оттам ще се увеличават. Те отиват първо в Ливан, Йордания и Турция, преди да дойдат при нас. Когато условията за живот там станат невъзможни, когато няма храна, подслон и надежда, то тогава техният поглед се отправя към Европа. И още – ние говорим за тези 1 млн бежанци, които са дошли в Европа, но като че ли забравяме онези 59 млн души извън Европа, изгонени от домовете си. С малко повече щедрост от богатите страни те ще останат близо до домовете си, без да предизвикват сътресения в Европа.
-Как бихте коментирала мнението, което мнозина споделят, че ЕС плаща висока цена за сътрудничеството на Турция в овладяването на бежанската криза?
-Цената, която плащаме да помагаме на хората там, където са, е с пъти по-малка от тази, която плащаме, когато те дойдат в Европа.
-Отношенията между Русия и Турция през последната половин година значително охладняха, особено след свалянето на руския самолет от Анкара. Къде е мястото на България в отношенията между двете големи сили?
-Като се има предвид нашата история, за българския народ това е много чувствителна тема. Трябва да сме много внимателни какви позиции заемаме, както и как водим вътрешните дебати по нея.
-Какво е вашето пожелание към читателите на "Стандарт" за новата 2016 г. ?
-Мир, здраве, сила и късмет. И да четат повече добри новини на страниците на "Стандарт".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
