С държавни заплати ще има свещеници и в бедните райони

Консенсусът в парламента за проектозакон за вероизповеданията е приятна изненада, казва богословът доц. д-р Костадин Нушев

С държавни заплати ще има свещеници и в бедните райони | StandartNews.com

-Доцент Нушев, изненадан ли сте, че промените в закона за вероизповеданията се оказаха такъв приоритет за партиите ? Кои са основните проблеми в тази сфера, които имат нужда от законово регулиране ?

- Тези промени се обсъждат от доста време през последните години, но може би приятна изненада е наличието на широк консенсус в Народното събрание между основните парламентарни партии, които са почти единодушни за необходимостта и характера на тези промени и предлагат заедно тези законодателни предложения. Подобни промени в Закона за вероизповеданията назряват от известно време, защото от приемането на закона през 2002 г. са се натрупали нови проблеми и предизвикателства за разрешаване. Този закон при неговото приемане и прилагане досега трябваше да разреши въпроси, свързани с демократичните процеси на прехода и липсата на цялостна законодателна уредба на вероизповеданията, която да бъде в синхрон с новата демократична конституция, преодоляване на разкола в Българската православна църква и създаването на нови демократични отношения между държавата и религиозните общности. Но още тук трябва да отбележим, че само законодателните мерки не са достатъчни за решаването на специфичните проблеми на вероизповеданията. Видяхме, че освен закона е необходимо и адекватното му прилагане от държавните органи, а и множество последващи съдебни решения по различни казуси, свързани с неговото прилагане. Десетилетието след влизане в сила на този закон беше белязано от нови проблеми, свързани с решения на Съда по правата на човека в Страсбург по мерките на държавата за преодоляване на разкола, въпроси на свободата на съвестта и правата на гражданите, специфични проблеми на реституирането на недвижими имоти на вероизповеданията и техния статут като паметници на културата, а когато изтече десетгодишния срок, даден от закона за връщане на имотите на вероизповеданията, видяхме как много от тези въпроси се поставят за решаване чрез други закони. Всичко това подсказваше, че е необходимо да се търсят нови решения и е необходимо да се намери нов подход от държавните институции по наболелите въпроси.

- Общото в двата законопроекта- на ГЕРБ, БСП и ДПС от една страна, и на ВМРО от друга, е желанието да се спре чуждото финансиране за вероизповеданията у нас. Доколко това представлява заплаха за националната сигурност, както твърдят родни политици ?

- Без да съм се запознал в детайли с текстовете на самите законопроекти, и въз основа само на това което вече публично е представено в медиите, мога да кажа, че очевидно всички политически сили в НС разглеждат този въпрос като важен приоритет за държавната политика по отношение на вероизповеданията. Доколкото разбирам става дума преди всичко за издръжката на свещенослужителите и техните заплати. Ако според тези предложения държавата може да се ангажира чрез нов тип бюджетна и финансова политика с осигуряване на заплащането това ще елиминира необходимостта да се търсят други форми на осигуряване на финансови средства от самите вероизповедания. От една страна този нов начин може би ще бъде от полза там където има финансови трудности за заплатите на свещенослужителите, но със сигурност ще въведе и по-строги правила за отчетност и контрол на отпусканите бюджетни средства. Това ще бъде един механизъм за превенция срещу нерегламентирани форми на финансиране и рисковете от прокарване на външно влияние върху самите религиозни общности. Необходимо е разбиране, че тези нови мерки са от полза както за самите вероизповедания, така и за обществото и държавата.

- Спирането на финансирането от чужбина според вносителите на двата проекта касае най-вече мюсюлманските духовници, които в момента се издържат от Турция. Как обаче стоят нещата с руските свещеници в руската църква „Св. Николай" в София или католическия отец Паоло Кортези от Белене ?

- Религиозните институции на вероизповеданията са отделени от държавата по конституция и се ползват със своя вътрешна автономия по вероучителните и религиозни въпроси. Но по силата на закона те също така са български юридически лица и би следвало в своята дейност да спазват законите и да се ръководят от интересите на обществото. Държавата от своя страна трябва да има своя отговорна политика по отношение на религиозните общности и не може да предоставя финансирането на основните им дейности на други държави. И по сега действащото законодателство има определени ограничения в дейността на вероизповеданията включително и при тяхното финансиране. Някои аспекти от дейността на религиозните общности са свързани и с контактите с други общности или необходимостта от мисионери и проповедници от други страни. Това се отнася за тези вероизповедания, които нямат достатъчно свои свещеници в България. При тези случаи има съответния ред за получаване на покана или виза за престой в България, ако това не са български граждани. Представителството на Руската патриаршия в София или католическите мисионери, които идват от чужбина би следвало да получават работни визи или разрешения за престой за упражняване на своята дейност, а ако държавните органи имат сведения за някаква нерегламентирана дейност те могат да не им издават разрешения да влизат в страната.

- Доколко е спорен момент в двата проектозакона финансирането да се определя спрямо броя на хората, изповядващи конкретното вероизповедание. При обявената бариера от 1 % държавна субсидия ще има само за православието и исляма. Това няма ли да доведе до дискриминация спрямо малките вероизповедания като католици и юдеи?

- Това е един нов момент, който се предлага за намиране на формула за увеличаване на бюджетната субсидия и за ангажиране на държавата при издръжката на вероизповеданията. Тук очевидно най-многобройните по численост на своите вярващи религиозни общности могат да получат подобно финансиране, а другите по-малки вероизповедания ще получават субсидия от бюджета по досегашния ред. Тези, които ще бъдат финансирани по този начин ще трябва да отговарят и на завишени изисквания за отчетност и контрол пред държавните органи. Затова и по-многочислените вероизповедания трябва да бъдат и по-отговорни пред обществото и държавата. Това не е привилегия за тях пред другите, а отговорност.

- Достатъчни ли са предвидените средства от близо 15 милиона лева годишна субсидия за БПЦ за нейната нормална дейност ?

- Това може самата БПЦ да определи с оглед на нейните нужди. Днес много храмове пустеят и има голям недостиг на свещеници, който може би по този начин ще се запълни в тези епархии, които имат трудности с изплащане на заплатите. Така по-бедните райони няма да остават без свещеници и храмовете да се рушат и пустеят, ако повече млади хора са спокойни, че средствата за заплати са осигурени от държавата. Това ще наложи и развиване на нови дейности и изграждане на институции за социално-милосърдно служение, благотворителност и всичко това за което досега не достигат средства. Тенденциите на обезлюдяване или липсата на духовници в пограничните райони на страната създава условия за търсене на алтернативни източници за финансиране и ако държавата абдикира от тези дейности тогава тя предоставя възможност за навлизане на външни влияния и други организации, които разширяват своето влияние сред вярващите и населението в тези райони.

- Трябва ли, както е записано в законопроекта на ГЕРБ, БСП и ДПС, държавата да лицензира Ислямския институт ? Или е по-добър варианта на законпороекта на ВМРО - той да се регистрира по Закона за висшето образование или да се направи факултет в някой от българските университети?

- Образованието и подготовката на свещенослужители и проповедници е също много важен въпрос, който трябва да бъде в полезрението на държавните институции и той може да се регламентира или чрез закона за вероизповеданията или чрез закона за висшето образование. Това е много труден въпрос, защото духовните училища са под ведомството на самите вероизповедания, а висшето образование, което държавата признава трябва да се получава от акредитирани образователни институции. Тук трябва да намери най-добрия модел за нашите условия, който да отговаря на интересите на вероизповеданията, на обществото и на държавата.

- Новият закон ще направи ли по-строг контролът над дейността на сектите?

- Сектантските прояви могат да се ограничат чрез по-строги правила за отговорност и отчетност на вероизповеданията, но сектантските групи много често се отклоняват от самите ръководни органи на утвърдените вероизповедания или въобще не се регистрират според законите и не спазват възприетите в обществото правила.

- Как оценявате опитите да се въведат часове по религия и православие в училищата ?

- Това е добра инициатива, която запълва липсата на религиозно образование в българското училище и също има важно превантивно действие срещу сектантство или радикализиране на младите хора. Когато те познават своята вяра и религиозната традиция на своите съседи и съграждани са по-защитени от злоупотреби или манипулации с религиозните чувства и идеи.

- На 11 май българският народ чества нашите първоучители и просветители св. равноапостоли Кирил и Методий. На 24 май се празнува Денят на славянската писменост и култура. Има ли начин да се обединят тези празници?

- Първият празник е църковното честване на светите братя като светци на Църквата докато вторият празник е общонароден ден на просветата и културата, който е дошъл в нашата традиция от Възраждането. И двата празника са важни и са свързани помежду си макар и да имат различен характер като чисто религиозен и по-светски характер. Но виждаме на че тази ден и Църквата и държавата са заедно в храма и пред паметниците на светите братя Кирил и Методий, което ни обединява.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай