- Господин Аврамопулос, може ли да се каже, че в Европа все още има бежанска и мигрантска криза?
-Благодарение на двугодишните постоянни и съвместни усилия на европейско ниво, успяхме драстично да намалим незаконните влизания на мигранти в Източното и Централното Средиземноморие. Ситуацията сега е много повече под контрол в сравнение с преди две години. Разбира се, трябва да останем бдителни. Също така обаче трябва да използваме отворилата се възможност да продължим усилията за релокация, разселване и връщане и да продължим полагането на основите на нашата дългосрочна цялостна политика за убежище и миграция. Постигането на споразумение за реформа на Дъблинския регламент, както и увеличаването на каналите за легална миграция например са ключови елементи от тази политика.
- Какъв е средният брой на бежанците, влизащи в ЕС през последните три месеца?
-До този момент има около 146 000 души, влезли в Европа по море. През миналата година те са били двойно повече. През октомври 2017 г. около 8 300 мигранти са пристигнали по море в сравнение с над 31 000 за същия месец на миналата година и над 221 000 през октомври 2015 г. Това показва общо намаление от почти 75% за една година – или повече от 95% в сравнение със същия период на 2015 г.
-Изпълняват ли европейските държави обещанията за преместване на бежанци и работи ли проектът за националните квоти?
- Досега над 30 000 души, нуждаещи се от закрила, са преместени от Гърция и Италия в други европейски страни-членки. Паралелно с това страните-членки ще са презаселили около 23 000 бежанци директно от Турция и Близкия Изток в Европа. Заедно като Европейски съюз показваме, че продължаваме да се придържаме към нашия принцип да сме континент на солидарността. Сега трябва да продължим: трябва да преместим оставащите мигранти, които отговарят на условията, от Гърция и Италия и да презаселим през следващите две години още 50 000 души, нуждаещи се от закрила, не само от Близкия Изток, но и от Африка.
-Какво бихте казали на страни като Унгария и Полша, които не са съгласни с някои от идеите на Брюксел за бежанците?
- Аз вярвам в диалога. Европейският съд потвърди закоността на нашата схема за релокация. Сега има възможност да работим заедно и да приложим принципа на солидарността напълно, от всички страни-членки. Надявам се Унгария, Полша и Чехия да се възползват от тази възможност да преразгледат позицията си и да започнат да преместват мигранти. Ако нищо не се промени, имаме силата да предприемем законови действия.
-Как се справя България с бежанския въпрос?
-Искам да приветствам България за това, че значително допринесе за нашия общ подход, в истински европейски дух и демонстрирайки солидарност. България изигра и продължава да играе особено важна роля в нашия цялостен подход, когато става дума за управление на външните граници на ЕС. Ето защо ЕС подкрепя България. В този момент има около 160 служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, които подкрепят България в управлението на нейните граници. ЕК и агенциите на ЕС имат готовност да окажат допълнителна подкрепа, ако има нужда. В същото време подкрепихме България със значителна финансова спешна помощ за справяне с миграционни и гранични въпроси на стойност 170 млн евро, като допълнение на 91 млн евро, отпуснати на България по националните програми за периода 2014-2020 г.
-Реалистично ли е да се надяваме на промяна на Дъблинския регламент по време на българското председателство на ЕС?
-Както вече казах, сега имаме отворила се възможност и насърчавам страните-членки да я използват и да отбележат напредък в преговорите за реформа на Дъблинския регламент, както и за промяна на цялата обща европейска политика за убежище. Моята надежда е, че ще извършим достатъчен напредък преди края на годината с подкрепата на естонското председателство на ЕС, така че наистина да можем да постигнем споразумение, което колкото се може по-скоро да бъде приложено по време на българското председателство. Знам, че нашите български приятели са ангажирани с това и разчитам на тях.
-Как оценявате ролята на стената, която България построи на границата с Турция?
-Знам, че България вярва и предприема всичките си действия според европейския дух. България отговаря за това да управлява своята част от външната граница на ЕС и знае, че всички приложени мерки трябва да бъдат пропорционални и да спазват основните права и правилата на ЕС за предоставянето на убежище. Непрекъснато наблюдаваме миграционните потоци по всички външни граници на ЕС. Както казах, налична на място е оперативната подкрепа на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, а ЕК и агенциите на ЕС са готови да окажат допълнителна помощ, ако такава е необходима.
-Може ли Европа все още да разчита на подкрепа от Турция за справяне с бежанския въпрос?
-Споразумението ЕС-Турция работи и продължава да работи: след влизането му в сила влизанията през Източното Средиземноморие драстично намаляха. Продължаваме ежедневно да наблюдаваме ситуацията заедно с Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Същината обаче не се е променила: ЕС се нуждае от Турция и Турция се нуждае от ЕС, ако искаме наистина да се справим с това предизвикателство заедно. Ако през изминалите няколко години нещо стана ясно, то е, че се нуждаем не от европейски, а от глобален подход за цялостно справяне с миграцията. Ето защо е съществено важно да работим с ключови трети страни, включително от Северна Африка и Африканския рог, но също така и със съседите ни от Западните Балкани.
-Кои са най-големите заплахи за европейската сигурност?
-Заплахите за нашата сигурност са две. Първо и най-важно, това е заплахата вътре в Европа – нашите собствени граждани са изправени пред риска да се радикализират и да се обърнат срещу своите собствени общности. Ето защо предотвратяването на радикализацията е ключов приоритет в рамките на плана за Европейски съюз на сигурността. Тясно свързано с този въпрос е случващото се в интернет, който днес е основно бойно поле срещу тероризма. Ето защо засилихме нашето сътрудничество с интернет индустрията за автоматично премахване на терористичната пропаганда и предотвратяването на повторното й появяване.
След това има заплахи, идващи отвън. Заедно с нашите международни партньори ние сме активно ангажирани за възстановяване на стабилността в разкъсваната от война Сирия, но също така и в Либия. По този начин се разрушават подхранващите основи на тероризма. В същото време, ние сме по-добре подготвени и екипирани да посрещнем заплахата от чуждестранните терористи – особено тези, които се опитват да извършат атаки в Европа, но и тези, които се завръщат. Работим на всички нива – защитаваме по-добре нашите външни граници, пресичаме начините и средствата, улесняващи тези бойци да извършват атаки в Европа и инвестираме в социално-оперативни методи за реинтегрирането им, където това е уместно.
- Често чуваме, че България е готова за влизане в Шенген. Кога това наистина ще се случи и защо страната все още е извън тази зона?
-Много ясно съм заявявал по този въпрос: сигурна Шенгенска зона означава и Шенгенска зона на включването. Ако искаме да укрепим защитата на външните си граници, то тогава трябва незабавно да отворим Шенгенската зона за свободно движение за България и Румъния. Комисията от своя страна вече обяви, че България и Румъния изпълняват изискванията да са пълноценна част от Шенген. Сега е ред на Съвета и ние го призовахме да предприеме стъпки по този въпрос колкото е възможно по-скоро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
