Румен Порожанов се връща на шефското място във фонд "Земеделие". Какво е заварил в Разплащателната агенция и кога ще тръгнат новите европари за агробизнеса и селата, обяснява Порожанов в първото си интервю, което дава на новия пост.
- Г-н Порожанов, какво заварихте при завръщането си във Фонд "Земеделие"?
- Фондът е една от най-тежките и сложни административни структури, тъй като управлява два големи европейски земеделски фонда, сертифицира разходите за рибарската програма, управлява и близо 300 млн. лв. за национални доплащания и държавни помощи. Това, което се случва във фонда в момента, е свързано най-вече с управлението и плащанията по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ до края на годината. Така че да може всички входирани заявки, които отговарят на изискванията, да бъдат одобрени и платени. Още повече че отново се очертава да не можем да усвоим бюджета по ПРСР за тази година.
- Защо пак няма да успеем да усвоим парите и за каква сума става дума?
- Основните проблеми при усвояването на бюджета по ПРСР са два. Първо - макроикономическата среда, която не е достатъчно благоприятна за бизнеса. Фирмите по-трудно успяват да осигурят финансов ресурс, за да реализират проектите си и да осигурят принадена стойност, от която да могат да печелят. Именно свитото потребление в страната създава проблеми пред тези наши бенефициенти, които разчитат основно на реализация или предлагане на услуга на вътрешния пазар. Тези, които успяват да направят експортно насочена продукция, имат своята по-добра перспектива. Другият проблем е осигуряването на предварителното финансиране за реализация на проектите.
- Проблемът с КТБ отрази ли се на усвояването на средствата?
- Винаги проблем с голяма системна банка има отражение върху цялата икономика. Не прави изключение и голям сектор, какъвто е земеделието. В КТБ имаше блокирани средства и на общини с проекти по ПРСР, и на частни бенефициенти. Самият проблем с банката създаде допълнителна по-голяма рестрикция в отношенията между банковите клиенти и финансовите институции по отношение на предоставянето на кредити. Проблем за усвояването на средствата тази година е и начинът на работа на самата администрация или по точно мениджърските решения във фонда от края на миналата година до края на месец юли тази година. Бавени са елементарни процедури за анекси, за обществени поръчки с по три, шест и повече месеца. Няма как това да не се отрази като цяло в забавяне на усвояването на средствата по програмата.
Що се отнася до вероятността за загуба на средства, първоначалните прогнози бяха за над 100 млн. евро. Мисля, че ще слезем доста под тази цифра, не искам да обявявам конкретно число, но ще намалим загубата с около 25-30%. Правим всичко възможно да разплатим максимално бързо допустимите проекти при спазване на всички правила, за да загубим възможно най-малко средства. Бих искал да спомена и за другите важни плащания, които Фондът администрира през декември. През изминалите две седмици по 12 схеми, нотифицирани за подпомагане в животновъдния сектор, бяха изплатени близо 130 млн. лева, половината от тях от Европейския гаранционен фонд. Платихме и над 71 млн. лв. само през изминалата седмица по проекти по ПРСР. През настоящата седмица до празниците очакваме да направим и много плащания, свързани с агроекология, необлагодетелствани райони и Натура 2000. Тези плащания ще бъдат над 350 млн. лв. и може да достигнат дори и по-голям размер. Именно тези средства, които са по втора ос на ПРСР, ще са един от основните фактори да се усвои в по-голяма степен заложеният за годината бюджет.
- Земеделският министър Десислава Танева съобщи, че Брюксел иска да ни наложи корекции. Колко пари ще трябва да връщаме?
- Освен неусвояването на бюджета в зависимост от различните одити, които се извършват през целия период на усвояване, Европейската комисия предлага различни санкции. Те са свързани основно с общинските мерки и най-вече с провеждането на обществените поръчки и с контрола по тях. Всяка година има и санкции заради директните плащания, но с всяка една година санкциите намаляват. Това, което анонсира министър Танева, беше решение за корекция от 60 млн. евро. Но големият проблем е, че законодателството у нас е направено така, че създава предпоставки за налагането на корекции. Най-фрапиращо е това при Закона за обществените поръчки, въпреки че е съгласуван с ЕК. Одиторите установяват редица пороци, които според тях нанасят вреда на европейския бюджет. Именно тези пороци или практики, за да бъдат избягвани, трябва да намерят своето място, както в закона, така и в наредбите за одобрение на обществените поръчки.
- Какви точно са тези пороци?
- Основното са критериите за оценка, особено когато става дума за технически параметри при оферта с критерий икономически най-изгодна цена. Тези критерии трябва да са обективни, така че всеки участник да може сам да изчисли колко точки би получил по тях. Цената в никакъв случай не бива да бъде по-малко от 50% в оценката. Именно субективизмът, който би могъл да се наложи при оценките в момента, създава предпоставки за опорочаване на процедурите. Трябва да си вземем много ясна поука и в настоящия програмен период, който вече стартира, уредбата да бъде направена по начин, който да минимизира в най-голяма степен подобни практики. Трябва с българското законодателство да се легитимират много ясно функциите на контролните органи, в частност ДФ "Земеделие". Техните препоръки трябва да бъдат лесно приложими и задължителни.
- Докъде стигнахме с подготовката на новата ПРСР, с новите правила за директните плащания?
- По предложение на страните членки 2014 г. беше преходна и по отношение на първи стълб (б.р. - директни плащания) се прилагаше начинът на плащане от предходния период. Тази година трябваше да се използва, за да се адаптират разплащателните агенции, законодателството, информационните и картографски масиви за заявяване на плащанията. Това, което се случи при нас, е тежко за коментиране. Почти нищо не се случи в първите шест месеца, след това работни групи започнаха частична подготовка. Но самото адаптиране на законодателството започна едва в края на настоящата година. В работна комуникация сме новият мениджмънт на Фонда с министерството на земеделието, така че да можем да адаптираме първи стълб за заявките, които трябва да започнат от март. Но това е много по-сложно, отколкото системата, която се прилага досега.
В новия програмен период директните плащания са над 40%, зелените плащания трябва да са поне 30 на сто, имаме и финансиране за необлагодетелствани райони. Има и обвързани с производството субсидии, които ще са около 13% от бюджета. Трябва да се адаптира и преразпределителното плащане, което България ще прилага - това е допълнително плащане за тези, които обработват до 300 декара. Друго много важно изискване е всяка страна членка да създаде достатъчно добър механизъм за контрол при прилагане на тавана на плащанията. Целта е да се избегне изкуственото разделяне на терените, за да се получават тези пари от един бенефициент, но през повече компании. Неприлагането на това изискване автоматично ще доведе до съответните санкции за страната.
- Има ли вече подобно раздробяване?
- Не изключвам да го има, затова трябва да има правна рамка, игнорираща тези случаи. Разбира се, не по-малко важен е и въпросът за новата ПРСР. Не е тайна за никого, че България отново беше последната страна, която изпрати програмата си в последния възможен момент и по нея се върнаха над 480 бележки, много от тях бяха доста съществени. Колегите от земеделското министерство и от фонда са в непрекъсната комуникация с ЕК. В конферентни разговори уточняват и изчистват всяка бележка.
- Какъв е най-оптимистичният вариант - кога могат да се отворят първите мерки по новата програма?
- Визията е да не се изчаква одобрението на програмата за отварянето на първите мерки. Най-вероятно първата отворена мярка ще е 4.1 - инвестиции в земеделски стопанства - още в края на първото тримесечие. Подпомагането ще е насочено към модернизиране на земеделските стопанства, в това число и тези в чувствителни сектори със затруднен достъп до пазара и биологичното производство. Евентуално през второто тримесечие ще стартира последователно прием по мерките 2.1 - консултантски услуги за земеделски и горски стопани, и 6.1 - стартова помощ за млади земеделски производители. Те отговарят съответно на сегашните мерки 143 и 112. Помощта и услугите по тези мерки ще бъдат насочени изцяло към младите земеделски производители - на възраст под 40 години.
- Вие сте първият човек, който застава два пъти на шефското място във Фонда. Какви са разликите сега в сравнение с първия ви мандат?
- За съжаление в момента е много по-трудно. Струпва се приключването на стария програмен период, натрупване на много плащания, както и одити. Не можем да не отбележим и това, което се случи - да се допусне ДФ "Земеделие" да няма сертифициращ орган за финансовата 2013 - 2014 г. От два дни избраният сертифициращ орган е на място във фонда. Много е важно е да се стартира и нова процедура за сертифициращ орган за следващия период. Съчетаването на всичко това и многото отворени въпроси пред новия програмен период създават комплицирана ситуация. Затова е много важна добрата екипна работа с министерството на земеделието, с останалите административни структури, с асоциациите и сектора като цяло, за да има единомислие за това, което се прави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
