- Министър Ангелкова, как ще коментирате проверките на заведения в Слънчев бряг през уикенда, ще се отразят ли негативно на туризма?
- Националните курорти са имиджът на българския туризъм и изключително много трябва да се внимава как представяме този имидж. За това още в края на миналата година започна обсъждането в детайли на статута на националните курорти. Много важно е да се приеме архитектурна визия на курорта, да се обособят различни зони, за да се знае къде какви дейности може да се извършват. За мен е от голямо значение дейностите, които се извършват в курортите да бъдат регламентирани, за да гарантираме качество на туристическия продукт. Всички други еднократни, спорадични прояви водят по-скоро до негативно представяне на нашата страна като туристическа дестинация. Миналата седмица започнаха преговорите за 2018 г. с голяма част от членовете на управителния борд на ТУИ – те ни поздравиха за това, че искаме да регулираме националните курорти.
Проверките на Министерството на туризма са самостоятелни и са свързани с управлението на плажовете. Те нямат общо с тези на вицепремиера Симеонов. Навсякъде се правят проверки за спазване на закона, но начините и методите им не бива да вредят на българския туризъм. Инспекциите, които се извършват от Министерството на туризма, са само на плажовете, не и по отношение на хората. И винаги са в светлата част на денонощието. Когато бъдат установени нарушения, се правят предписания, а след това има повторни инспекции и ако изискванията не са изпълнени, следват санкции. Убедена съм, че създаването на специалния статут на националните курорти трябва да стане в тясно сътрудничество с бранша, защото българският туризъм зависи от съвместната работа с местната власт и туристическия бизнеса. Така ще може страната да се представя като предпочитана туристическа дестинация. С този статут ще се определи как точно ще се извършват инфраструктурните дейности на територията на курорта, както и всичко, свързано с благоустройството в него.
- Как се реши сагата с таксата стол, наложена на туристи в созополско заведение? И държавата ли трябва да се намесва при всеки такъв случай?
- Инцидентът наистина бе много неприятен и ние реагирахме веднага по разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов. Министерство на туризма, НАП и КЗП извършиха проверка незабавно. Защото такива "иновации" като такса празен стол или, не дай Боже, някой да измисли такса "половин маса", са абсурдни. Всеки ресторантьор е длъжен да си прецени риска. В крайна сметка винаги могат да се случат обстоятелства, които да възпрепятстват една или друга резервация да бъдат изпълнени. Ако пък клиентите създават проблеми или нарушават обществения ред, е редно да се сигнализира МВР. За да може да не се случва това. Всъщност Министерство на туризма и КЗП са компетентни да направят проверка по отношение на това дали отговаря категоризацията на изискванията и съответно комисията по отношение на нелоялната търговска практика.
- Какво показаха тези проверки?
- Нашата проверка показа всъщност, че ресторантът, който е категоризиран като заведение за хранене с две звезди от община Созопол, отговаря на своята категория. Предстои обаче да се сменят обстоятелствата, свързани с неговата собственост. Защото към момента удостоверението за категоризация е издадено на предишен собственик на ресторанта. Тази процедура по промяна е стартирана от ресторантьора и ние ще следим оттук нататък дали ще бъде завършена. И съответно дали е вписана в националния туристически регистър от кмета на общината. Имаме информация от КЗП, че ще бъде наложена глоба за нелоялна търговска практика. Аз лично се надявам това да е изолиран случай и да не се повтаря повече.
- Според туристи, въпреки проверките, на плажа "Нестинарка" също продължава да има проблеми и концесионерите принуждават туристите да си закупуват шалте по 5 лева при цена на чадър и шезлонг по 36 стотинки всеки. Има ли при вас подобни сигнали?
- Само преди дни направихме проверка на плаж "Нестинарка" и тя показа, че той отговаря изцяло на изискванията на договора за концесия. Има табели, поставени на видно място, за цената за един шезлонг и за един чадър. Както и за шалте и че то не е задължително. Така че всъщност са изпълнени нашите указания. Редно е и потребителите, когато видят такива табели да се запознаят и да преценят дали искат да ползват тази услуга. Нямаме информация на място за нарушения. Никой от туристите, които питахме по време на проверката, не се оплака.
- Вие казахте, че жалбите от нарушения през това лято са по-малко в сравнение с предходното. Но съществува и един друг проблем. Има туроператори, които не са си платили застраховката или нямат регистрация, но продават ваканции. Отразява ли се на сайта на министерството тази информация веднага?
- В момента в Националния туристически регистър абсолютно всичко е отразено. Информацията се обновява автоматично в момента, в който се подаде заявление от съответния туроператор или турагент. По отношение на застраховките колегите следят до коя дата са и след това правят проверка дали съответната фирма е възобновила застраховката си. И това се отразява автоматично в Националния туристически регистър. Информацията се актуализира буквално през ден-два. Към момента регистрираните туроператори и турагенти са над 3 000, което е изключително голяма бройка. Всъщност това, което е важно при хармонизирането и транспонирането на директивата за пакетните пътувания е, че този регламент ни задължава да имаме създаден гаранционен фонд, или да въведем клиентска сметка, или банкова гаранция към застраховката, която да регулира такива случаи като нелоялна търговска практика, свързана с измама на клиенти по отношение на реализирани пътувания. Така че с промените в законите за туризма тези въпроси ще бъдат още по-добре прецизирани.
- Според бизнеса обаче въвеждането на още един такъв допълнителен инструмент ще означава двойно утежняване на коректните фирми...
- Ще бъдат предприети всякакви мерки, за да бъде защитен легалният бизнес. Включително ние сигнализираме и на полицията за нерегламентирани търговски практики. Като случая със сайта „Травел базар" и многото измамени от него хора и в резултат - нереализирани почивки. Това, което е много важно, е самите потребители и клиенти да проверяват в Националния туристически регистър коя фирма е регистрирана като такава. Защото съответният сайт „Травел базар" дори не е регистриран като туроператор или турагент. И самите потребители трябва да бъдат по-информирани. Към Министерството на туризма също има и горещ телефон, на който при съмнения могат да се обадят на някои от експертите и да попитат дали съответната фирма е регистрирана, има ли застраховка и дали е изрядна.
- Съобщихте, че културният туризъм отчита ръст до 40% за определени обекти. На какво се дължи това?
- Да, имаме ръст в областта на културно- историческия туризъм. Все повече чужденци пристигат в България с цел посещаване на културно-историческите обекти. Всъщност 11% са общо туристите на годишна база, които посещават България с цел културно-исторически туризъм. На практика те са много повече, но голяма част от гостите всъщност комбинират по време на почивката си различни видове туризъм. Голяма част от хората, които идват за море или на планина у нас, също посещават културно-исторически забележителности.
- При създаване на националния онлайн регистър на атракциите ще стане ли по-точна статистиката на туристическите пътувания?
- Всъщност в момента нашият отдел "Анализи и прогнози" разработва такава нова методика, която ще представим на обществено обсъждане. Тя ще измерва не само данните на НСИ, но и други показатели. В момента, в който колегите са готови, ние ще качим на сайта тази нова методика за изчисление.
- Според тази статистика ще се увеличи ли броят на туристите, които отчитаме, че са посетили страната ни, или ще намалее?
- По този начин ще имаме много ясна представа и разрез на отделните компоненти, свързани с необходимостта от данни. За да си правим по-ясни анализи както по отношение на културно-исторически туризъм, балнео и спа, гурме, по отношение на курортите и общините. Като цяло общият брой на чуждестранните туристи няма как да е по-различен от този на НСИ. Ние всъщност ще се опитаме да въведем и мерило на тези туристи, които посещават места за настаняване под 10 легла. Подобни места се посещават повече от български туристи, но има и изключения. Но пак казвам, това първо ще се обсъди с експертите. В този случай наистина би могъл да се вдигне броят на туристите.
- За по-точния профил на туристите би трябвало да помогне и въвеждане на ЕСТИ системата. Кога ще стане тя факт?
- Да. Тази система ще помогне за статистиката относно броя на нощувките и приходите от тях. В момента се финализира техническото задание заедно с Агенцията за електронно управление, съгласно новия закон за електронно управление. Надявам се тези дни това да се случи и да го обявим на сайта. Ако няма обжалвания още следващото лято ще можем да въведем ЕСТИ. Но ако има обжалвания - не мога да прогнозирам.
- Кога ще бъде факт новият закон за туризма?
- Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма го разделяме на две части. Първата част от законопроекта, която е свързана с хармонизиране на директивата за пакетните туристически пътувания, ще бъде внесена през септември, най-късно през октомври. За да можем да приемем текстовете до края на годината. Всички останали текстове на законопроекта също ще бъдат внесени през октомври, но сигурно ще отнеме повече време за приемането им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
