-Г-жо Ненкова, през 2016 г. Комисията предяви твърдения за нарушение към 7 застрахователни компании за налагане на вертикални ограничения при формиране на брокерските комисиони. Защо тогава дружествата не бяха глобени?
- Защото смисълът на работата на КЗК не е да търси начини да налага санкции, а да установи фактите и ефектите върху конкурентната среда. Институцията страда исторически от една фундаментална грешка в разбирането за нейното функциониране. Фокусът на Комисията е устойчивото и конструктивно подобряване на конкурентната среда и истинското предизвикателство е намирането на решения, които да го генерират.
В секторния анализ от 2016 год. КЗК установи ограничаващи клаузи в договорите между застрахователите и брокерите и се самосезира. С последващите си действията Комисията предизвика съществена промяна - отпадането на клаузите, което всъщност самите застрахователни компании предложиха като ангажименти. Именно това е смисълът на работата на регулатора – да съумее да използва правомощията си конструктивно и да провокира необходимите трансформации, които да гарантират здравословна конкурентна среда.
- Но миналата година поемането на задължения от страна на търговците на горива предизвика много въпроси и недоволство с оглед обществени очаквания за установяването на нарушения и глоби?
- Производството беше напоено с очаквания за сензации, показателно за което бе даже липсата на дискусия или анализ дали едно санкционно решение автоматично гарантира заплащането на санкцията и прекратяване на нарушението. Съдът прави крайната оценка за законосъобразността на актовете на Комисията и потвърждава размера на санкциите. И всъщност въпросът, на който КЗК ежедневно трябва да отговоря, е дали ще работи на база факти или в посока автоматично публично одобрение. В крайна сметка цената, която Комисията тогава плати и винаги ще плаща е висока, защото решенията й почиват на факти. За съжаление обаче, недостатъчното познаване на материята често предизвиква ненужно напрежение и криворазбрани изводи.
- Недоумение буди фактът, че въпреки това санкциите са малко на брой и по размер.
- Ако налагането на определен брой санкции годишно или обща годишна сума се приеме за критерий за успеха на КЗК, то смисълът на институцията би се деформирал необратимо в нещо съвсем различно. Санкционирането и, подчертавам, публичното оповестяване на санкциите, както например преди няколко седмици бяха глобени групите на ЧЕЗ и ЕВН с над 6 млн. лв., е показателно за намеренията на КЗК да изпълнява своите правомощия. Но ефектът от нарушенията в тези производства, датиращи от 2013 и 2014 г. е вече налице и е необратим, а санкциите ще отидат в държавния бюджет. Но какъв е реалният ефект на пазара след постановяване на решенията за нарушение? Ето защо сравнявайки решенията за нарушения и постановени санкции, с решенията по застрахователните преписки например, са видни промените, за които работим. Те не се постигат в търсенето на публичното одобрение за размера на санкциите, а в недвусмислената реакция на пазарните участници в резултат от действията на институцията, която представлявам.
- Преди време Комисията откри нарушения при реекспорта и разпространението на лекарства, какво стана след това?
- Още през декември 2016 КЗК идентифицира недостига на напълно или частично реимбурсирани от НЗОК медикаменти и липсата на подходящ механизъм за регулация на паралелния износ на лекарствени продукти, което води до значително увеличаване на паралелния им износ за страните от ЕС. Това от своя страна поражда сериозни рискове за дефицит на лекарства, в т.ч и животоспасяващи за потребителите на българския пазар. Друг съществен проблем е неравномерното снабдяване с лекарствени продукти в населените места на територията на страната.
При установяването на търговски практики на предприятия, които имат неблагоприятен ефект на пазара, но чието поведение попада извън приложното поле на закона за защита на конкуренцията, действията на КЗК са силно ограничени. С приемането на решението през 2016, Комисията своевременно е информирала Народното събрание, Министерския съвет, министъра на здравеопазването, министъра на финансите, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната здравноосигурителна каса.
- Прави впечатление скоростта, с която се одобряват различни сделки в КЗК? При някои това отнема месеци, а други стават за дни.
- При контрола върху концентрациите съществуват законоустановени срокове за приключване на проучването, както и за информиране на страните – и те винаги са се спазвали. Сравнението, между т.нар. ускорено проучване със срок 25 дни и задълбоченото проучване, което го надгражда с допълнително 90 дни, е факт. Но тази нормативна възможност е крайно необходима в случаите, когато има сериозни съмнения за създаването или засилването на съществуващо господстващо положение и възпрепятстване на ефективната конкуренция. Искам обаче да подчертая една особеност на работния процес при концентрации. Вече близо година и половина Комисията възприе модела на работа на ЕК и извършва много задълбочен предварителен контрол на уведомлението, в резултат на което често изготвянето на крайния акт е значително улеснено и ускорено.
- Често решенията на КЗК провокират противоречиви отзиви в общественото пространство. Как бихте защитили Комисията?
- За съжаление ограниченото познаване на законите в общественото пространство маркира широкоспектърни и често неоснователни очаквания за действията на КЗК, а това е държавен орган, чийто обхват е ограничен в рамките на неговата компетентност. Но всъщност именно неласкавите коментари провокираха значителни промени в начина на работа в Комисията, като целта е качеството на работа да съответства на реалистичните очаквания за една модерна и професионална администрация.
- В КЗК се обжалват обществените поръчки, проведени в цялата страна. Какъв е броят на жалбите и производствата, образувани пред КЗК по Закона за обществените поръчки (ЗОП) през миналата година?
- Това е повече статистическа информация, но от нея е видно увеличението на работата ни по тези производства. През 2017 г., в КЗК са депозирани 1 322 жалби по ЗОП, които са с 89 повече в сравнение с 2016 г. През 2017 г. общо подадените жалби са с близо 70 % повече спрямо тези от 2015 г. Образувани са 951 броя производства, т.е. със 127 повече в сравнение с 2016 г. и с 394 повече спрямо тези, образувани през 2015 г. Или през 2017 г. броят на образуваните производства е с около 58 % повече в сравнение с тези от 2015 г.
Причина за нарастване броя на подадените жалби през последните две години е значително по-ниския размер на таксите, спрямо установения в предходната тарифа и в този смисъл е улеснен достъпът на заинтересованите лица до обжалване. По 419 жалби са издадени разпореждания на председателя на КЗК, за отказ от образуване на производство през 2017 г. Този брой минимално надвишава общият брой на издадените разпореждания през 2016 година – 401.
През 2017 година КЗК е постановила общо 1252 акта, с които е приключила образувани пред нея производства по ЗОП или се е произнесла по искане за налагане на временна мярка спиране или искане за допускане на предварително изпълнение. За сравнение, през 2016 год. КЗК е постановила общо 878 актове в производства по ЗОП. През миналата година сме постановили 7 решения по ЗОП, с които са наложени имуществени санкции в общ размер 178 923.27 лв. За сравнение, през 2016 г. с 5 решения са наложени имуществени санкции възлизащи на 110 852.64 лв.
-Какво е съотношението между потвърдените и отменени от КЗК решения на възложители по ЗОП?
- Решенията, с които КЗК оставя жалбата без уважение и тези, с които отменя акта или отменя акта и връща преписката за продължаване на процедурата, са приблизително равен брой. Решенията на КЗК, както и определенията, с които се произнася по искания за налагане на временна мярка или допускане на предварително изпълнение, или определенията за прекратяване на производството подлежат на обжалване пред Върховен административен съд. В процентно отношение отменените или изменени от ВАС актове представляват около 7 % от всички постановени от Комисията за годината решения, определения и разпореждания по реда на ЗОП.
- Какви затруднения отчитате най-често в практиката си по ЗОП?
- С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/7 на Комисията от 05.01.2016 г. се въведе задължително използването на единния европейски документ за обществени поръчки. Факт е, че попълването му породи редица проблеми и трудности, както при възложителите, така и при лицата, които подават оферти. Положителната статистика, която отчитаме е, че сега една година и седем месеца след влизане в сила на закона, грешките чувствително намаляха. Като проблем, в областта на обществените поръчки, който може да бъде ясно дефиниран, е многократното обжалване на една и съща процедура, както на етап откриване, така и по-късно. Медийно известен стана казусът за обществената поръчка за тол таксите, по която в КЗК постъпиха 16 жалби. Работата ни се затруднява от жалбоподатели, които „стрелят на сляпо" и оспорват всеки един отделен елемент от офертата на избрания за изпълнител. Осъществяването, от страна на КЗК, на всички действия и проверки, които вече са извършени от комисията на възложителя води до забавяне на проучването по преписките, а оттам и на процедурите по ЗОП. Така вместо бързо и конкретно да се решават ясно дефинирани спорове, каквато е законодателната логика, вложена в чл. 196 и сл. от ЗОП, КЗК е изправена пред задължението за пореден път да преглежда множество документи.
- В момента е нашумяла темата за концесиите, има ли увеличение на броя на жалбите по Закона за концесиите?
- Да, през 2017 г. се наблюдава увеличение и на подадените такива жалби. През миналата година са депозирани 22 жалби, по 18 от тях са образувани производства, а по 4 е отказано образуването на производство, на основание чл. 85, ал. 6 от Закона за концесиите. За сравнение, през 2016 г. в деловодството на КЗК са депозирани само 7 жалби, като по тях са образувани 4 производства, а по останалите три жалби е отказано образуването на производство. През 2017 г. КЗК е постановила общо 19 акта в производства по ЗК, докато през 2016 г. са постановени 8 акта. Прави впечатление, че немалка част от жалбите се оказват недопустими, тъй като жалбоподателите не са взели предвид определена правна норма. Например, обжалва се концесия по Закона за устройството на черноморското крайбрежие, като се атакува необжалваемо решение или се оспорва размера на годишното концесионно плащане, който не подлежи на проверка за законосъобразност, от страна на КЗК. Новото в областта на концесиите е, че на 01.01.2018 г. влезе в сила нов закон, по който сме подготвени да започнем работа.
- Какви препоръки последно е направила КЗК за съответствието на нормативните актове с правилата на конкуренцията?
- Становищата, които комисията приема, са принципни и често открояват опасността от въвеждането на разпоредби, които неоправдано ограничат конкуренцията и могат да лишат потребителите от преимуществата на един добре функциониращ пазар. Колизията, в случая, се състои в това, че нормативната регулация се въвежда за постигането на определени социални, икономически или други цели, но в същото време бизнесът често възприема това регулиране като ненужна бариера. Ето защо е особено важно КЗК да направи анализ и да изрази становище като по този начин се дава възможност на законодателя да оцени цялостно ефекта от въвежданата регулация.
Например, във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, КЗК счете, че в него се съдържат разпоредби, които създават географски бариери за свободното движение на стоки. Въвеждането на задължение за големи търговци на храни да предлагат определени количества произведени в България продукти може да доведе до отпадане на продукти, произведени извън страната. Това съответно би намалило избора на потребителите. Трябва да се има предвид също, че в сега действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно.
КЗК вече се произнесе и по отношение на някои разпоредби на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива. Съгласно Наредбата, в декларацията за съответствие на партидата течно гориво е необходимо да се впише лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение. Това създава опасност търговец надолу по веригата на разпространение да узнае кой е доставчикът на неговия посредник и да го „заобиколи". Въпреки това КЗК прецени, че с изискването за подобна декларация се преследва осигуряването на качествени течни горива, което е от значим обществен интерес. Затова комисията предложи, ако технически е възможно, проблемът да бъде решен като всяка партида гориво на територията на страната се проследява чрез контролните системи на Агенция „Митници" и Националната агенция за приходите.
- Има ли нормативни промени, които биха представлявали ново предизвикателство?
- Последното изменение на Закона за защита на конкуренцията, прието в края на месец декември 2017 г. от парламента, е точно такова предизвикателство. С него се транспонират разпоредбите на т.нар. „Директива за вредите" в българското законодателство. Създава се нова глава, която въвежда подробни правила за исковете за обезщетение на вреди, причинени в резултат от антитръстови нарушения. Чрез този нов механизъм всички увредени лица – и физически, и юридически, могат да получат пълна компенсация за претърпените от тях вреди по съдебен ред. Новите разпоредби отчитат и прехвърлянето на надценката от прекия купувач на нарушителя на купувача надолу по веригата на доставки. Нормативната промяна предвижда влезлите в сила решения на КЗК да имат обвързваща сила за гражданския съд относно факта на извършване на нарушението и установения нарушител.
- Свързана ли е работата на КЗК с проекти, произтичащи от нашето членство в ЕС?
- От миналата година КЗК взема активно участие в работата на Работна група „Конкуренция" към Съвета на Европейския съюз, в която се обсъжда внесения от Европейската комисия през 2017 г. проект на т.нар. Директива ECN . С нея ще се предоставят по-големи правомощия на органите за защита на конкуренцията на държавите-членки. Поради това се очаква тя да допринесе за засилване на тяхната независимост и ресурси. Приемането на проекта на Директива ще изисква въвеждането само на частични изменения в нашата действащата правна уредба. Това се дължи на обстоятелството, че голяма част от текстовете на предложението вече се съдържат в Закона за защита на конкуренцията и подзаконовите актове към него. За нас този законодателен проект е значим най-вече поради обстоятелството, че по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще се извърши цялостната работа по оформяне на позицията по досието.
- Дайте информация и за нелоялната конкуренция и новата забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.
- През 2017 г. в областта на нелоялната конкуренция и злоупотребата с по-силна позиция при договаряне са образувани общо 81 производства по искане на засегнати предприятия или по инициатива на Комисията, като са постановени 72 решения. С 27 от тези решения са установени общо 38 нарушения, а общият размер на наложените имуществени санкции и глоби е над 6 милиона лева. Най-често срещаните нарушения са на общата забрана за нелоялна конкуренция, имитацията и заблуждаващата реклама.
Увеличават се казусите със сложна фактическа обстановка, често Комисията среща трудности при проучванията – ответните страни и третите лица не предоставят изчерпателна информация и доказателства, понякога се укриват, като не получават писмата на Комисията и се налага да се търси съдействието на полицията за връчването им, а в краен случай КЗК налага санкции за неоказване на съдействие.
- Кои са по-интересните решения за нелоялната конкуренция?
- При самосезиране на Комисията след получен сигнал от асоциацията Активни потребители бяха санкционирани три дружества - „Рафтис – милк" ЕООД, „Сирма Приста" АД и „Чех – Йосиф Новосад" ООД за некоректно обозначение на съдържанието на млечни мазнини върху опаковките на бяло саламурено сирене. В проучването по безспорен начин се установи, че всяко от трите дружества предлага на пазара продукт „сирене от краве мляко", в съдържанието на което има немлечни мазнини, като това не е отбелязано върху опаковката на продукта. Наличието на немлечни мазнини в продукта „сирене" е от съществено значение за неговото определяне въобще като „сирене" или като имитиращ продукт, съдържащ в състава си мляко, който, съгласно нормативната уредба, може да е съставен от други, немлечни мазнини. Общият размер на наложените санкции е над 400 хил. лв.
Комисията санкционира също „Интеркарт Файнанс" с над 1 милион лева за имитация на марката и домейн ePay (Ипей) чрез използването на означението IPAY в ущърб на конкурента „Ипей" АД. Общият размер на санкцията е около 300 хиляди лева.
Общо 4 дружества – оператори на ваучери за храна бяха санкционирани за нелоялно привличане на клиенти чрез отпечатване и предоставяне на ваучери по цени, под разходите за производството и реализацията им. В хода на проучването са възложени и извършени счетоводно-икономически експертизи, които са приети от Комисията. Размерът на наложените имуществени санкции възлиза над 300 хил. лв.
Голдеър Хендлинг България" ООД също бе санкционирано за това нарушение със 134 920 лв. при предоставяне на услуги по наземно обслужване на летище София.
След получено постановление от прокуратурата, КЗК образува производство и санкционира „Фармнет" АД с около 500 хил. лв. за нарушение по чл. 29 от ЗЗК, тъй като се установи, че в дейността си дружеството използва заплахи и принуда с цел да повлияе върху избора на доставчик на търговците на лекарства на дребно. „Мобилтел" ЕАД бе санкционирано като правоприемник на Близу с около 90 хил. лв. отново за нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК.
- А по отношение на новата забрава по Глава Седма „а" от ЗЗК?
- При прилагането на новата забрана по чл. 37а от ЗЗК Комисията установи извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп" EАД. В хода на проучването по преписката е установено, че определени клаузи в Общите условия на „БТВ Медиа Груп" ЕАД за предоставяне на право на разпространение по безжичен път в спътникови електронни съобщителни мрежи и в кабелни електронни съобщителни мрежи на телевизионните програми на „БТВ Медиа Груп ЕАД" представляват злоупотребява с по-силната позиция на предприятието. Разгледаните Общи условия се прилагат по отношение на кабелните оператори, които се явяват клиенти на медията и получават права за излъчване на нейните телевизионни програми. В производството са събрани данни, че „БТВ" не ползва ясен и единен критерий, въз основа на който да определя реалния брой абонати на всеки от операторите, а ползва различни източници на информация и различни способи към всеки един от тях. Наложените имуществени санкции на дружеството са общо в размер на 2 915 514 лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
