Предизвикателството е как да приобщим обществото към дигитализацията

NaXex Technological Development е во­де­ща тех­но­ло­гич­на ком­па­ния, фо­ку­си­ра­на вър­ху пре­дос­та­вя­не­то на най-съв­ре­мен­ни ин­фор­ма­ци­он­ни сис­те­ми за фи­нан­со­ва­та ин­дус­трия. Клю­чо­ви­те про­дук­ти и ус­лу­ги на ком­па­ни­я­та включ­ват плат­фор­ма за он­лайн тър­го­вия с фи­нан­со­ви ин­стру­мен­ти, мар­ке­тин­го­ва плат­фор­ма, ко­му­ни­ка­ци­он­на ин­фрас­трук­ту­ра и др.

С еки­па си от та­лан­тли­ви ек­спер­ти компанията да­ва въз­мож­ност на кли­ен­ти­те си да тър­гу­ват с фи­нан­со­ви ин­стру­мен­ти от вся­ка точ­ка на све­та, из­пол­звай­ки раз­но­об­раз­ни ус­тройс­тва. През сис­те­ми­те на NaXex пре­ми­на­ват ми­ли­ар­ди тран­зак­ции го­диш­но.
NaXex е част от меж­ду­на­род­на­та фи­нан­со­ва гру­па Invesus Financial Services, ко­я­то опе­ри­ра в по­ве­че от 70 дър­жа­ви, пос­ред­ством мре­жа от тър­гов­ски офи­си. Ком­па­ни­я­та има над 150 слу­жи­те­ля, от­го­ва­ря­щи за раз­ра­бот­ва­не­то на соф­ту­ер, раз­ви­ва­не­то на ин­фрас­трук­тур­ни ре­ше­ния, кон­тро­ли­ра­не на ка­чес­тво­то и под­дръж­ка на про­дук­тив­ни­те сис­те­ми.
NaXex е ак­ти­вен и от­го­во­рен учас­тник в раз­ви­ти­е­то на ИТ ин­дус­три­я­та в Бъл­га­рия. Ком­па­ни­я­та чле­ну­ва в Бъл­гар­ска­та асо­ци­а­ция на соф­ту­ер­ни­те ком­па­нии (БАС­КОМ), Бъл­гар­ска­та асо­ци­а­ция по ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии (БА­ИТ), как­то и в асо­ци­а­ци­я­та за уп­рав­ле­ние на хо­ра
(БА­УХ).
За пре­диз­ви­ка­тел­ства­та в ИТ ин­дус­три­я­та, ино­ва­ци­и­те и по­зи­ци­и­те на сек­то­ра у нас, "Стан­дар­т" се срещ­на с из­пъл­ни­тел­ния ди­рек­тор на NaXex Ге­ор­ги Гер­ги­нов..

- NaXex е ед­на от най-ино­ва­тив­ни­те ИТ ком­па­нии в Бъл­га­рия. Как­во ви от­ли­ча­ва от ос­та­на­ли­те ви ко­ле­ги в бран­ша?
- Спо­ред мен, доб­ри­те ком­па­нии се от­ли­ча­ват по то­ва, кол­ко доб­ре ус­пя­ват да ба­лан­си­рат меж­ду ин­те­ре­си­те на слу­жи­те­ли­те, на соб­стве­ни­ци­те, на кли­ен­ти­те и на об­щес­тво­то. Ба­лан­сът меж­ду ин­те­ре­си­те на те­зи чeти­ри сфе­ри е клю­чът към ус­пе­ха. Ние сме на­ме­ри­ли ра­бо­тещ ба­ланс, кой­то ни поз­во­ля­ва да сме ус­пеш­ни и да се раз­ви­ва­ме ус­той­чи­во.

- Как­ви са трен­до­ве­те в ИТ-ин­дус­три­я­та в мо­мен­та? Го­ле­ми ли са пре­диз­ви­ка­тел­ства­та?
- Тен­ден­ци­и­те в ИТ ин­дус­три­я­та ре­ал­но оп­ре­де­лят тен­ден­ци­и­те във всич­ки ос­та­на­ли от­рас­ли на ико­но­ми­ка­та. Ако до пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни въп­ро­сът бе­ше има ли сми­съл, се­га въп­ро­сът е как по-бър­зо да ус­во­им но­ви­те тех­но­ло­гии, за да бъ­дем кон­ку­рен­тнос­по­соб­ни. Бор­до­ве­те на всич­ки се­ри­оз­ни ком­па­нии са ан­га­жи­ра­ни да мис­лят как раз­ви­ва­щи­те се с бяс­но тем­по тех­но­ло­гии да бъ­дат ус­во­е­ни по-бър­зо.
В Бъл­га­рия е съ­що­то - ма­кар и тук па­за­рът да е ма­лък, той рас­те със се­ри­оз­ни тем­по­ве. Ако ИТ ин­дус­три­я­та в све­та се оце­ня­ва на 5 три­ли­о­на до­ла­ра, то у нас соф­ту­ер­ни­ят сек­тор ге­не­ри­ра око­ло 2 ми­ли­ар­да ле­ва. Го­ле­ми­те ни пре­диз­ви­ка­тел­ства са па­за­рът на тру­да и съз­да­ва­не­то на но­ви ка­чес­тве­ни спе­ци­а­лис­ти. Тех­но­ло­ги­и­те се раз­ви­ват мно­го бър­зо и е труд­но да се съз­да­де "бан­ка­та" от та­лан­ти, ко­и­то да под­дър­жат та­зи ин­дус­трия. В съ­що­то вре­ме, то­ва е най-бър­зо раз­ви­ва­щи­ят се сек­тор в бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка, по­каз­ващ ста­би­лен дву­циф­рен раз­теж през вся­ка от пос­лед­ни­те го­ди­ни. До 2020 г. соф­ту­ер­на­та ин­дус­трия ще до­на­ся 3% от БВП, ка­то за­е­ти­те в нея са под един про­цент от ра­бо­те­щи­те в стра­на­та. Дру­го ха­рак­тер­но е, че та­зи ин­дус­трия е един от го­ле­ми­те да­нъ­коп­лат­ци в дър­жа­ва­та - зап­ла­ти­те на слу­жи­те­ли­те са 3-4 пъ­ти по-ви­со­ки от сред­ни­те за стра­на­та, ка­то про­из­во­ди­тел­нос­тта е ня­кол­ко пъ­ти над сред­на­та за ико­но­ми­ка­та ни.
Бъл­га­рия за съ­жа­ле­ние е дос­та под сред­но­то ни­во на ди­ги­та­ли­за­ция, ед­ва 20-30% от хо­ра­та имат ба­зо­ви ди­ги­тал­ни уме­ния. Спо­ред ин­дек­сът за ди­ги­тал­на ико­но­ми­ка на ев­ро­пайс­ка­та ко­ми­сия, Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния са на опаш­ка­та. Ос­вен гор­чи­ви­ят прив­кус от опаш­кар­ство­то, та­зи си­ту­а­ция ни пре­дос­та­вя и го­ле­ми въз­мож­нос­ти за раз­ви­тие. С на­лич­на­та ин­фор­ма­ци­он­на ин­фрас­трук­ту­ра, мо­жем да да зат­во­рим срав­ни­тел­но бър­зо про­пас­тта меж­ду хо­ра­та, от­во­ре­ни за но­ви­те тех­но­ло­гии и оне­зи, ко­и­то са мно­го да­леч от тях. До 2022 г. дър­жа­ва­та ни има ан­га­жи­мент да ди­ги­та­ли­зи­ра ад­ми­нис­тра­тив­ни­те си ус­лу­ги. То­ва оз­на­ча­ва да не ни се на­ла­га да ко­му­ни­ки­ра­ме с ад­ми­нис­тра­тив­ни слу­жи­те­ли, а да има­ме ди­рек­тен ди­ги­та­лен дос­тъп до всич­ки ус­лу­ги­те
Как­во ще пра­вят оба­че всич­ки те­зи хо­ра, ко­и­то са да­леч от ди­ги­та­ли­за­ци­я­та? То­ва е рас­тящ проб­лем, кой­то мо­же да се ад­ре­си­ра са­мо с об­щи уси­лия на тех­но­ло­гич­ния сек­тор, об­щес­тво­то и дър­жа­ва­та. Ние в ИТ ин­дус­три­я­та мо­жем да под­по­мог­нем за спра­вя­не­то с та­зи но­ва си­ту­а­ция, ка­то от ед­на стра­на учас­тва­ме в обу­ча­ва­не­то на хо­ра­та, а от дру­га раз­ви­ем тех­но­ло­ги­и­те та­ка че да се внед­рят в ежед­не­ви­е­то. Раз­ра­бот­ва­не­то на "ум­ни" сис­те­ми, ко­и­то да бъ­дат в по­мощ на край­ния пот­ре­би­тел, не­за­ви­си­мо от не­го­ви­те ком­пю­тър­ни уме­ния е не­об­хо­ди­мост и в мо­мен­та се случ­ва с бър­зи тем­по­ве. Та­ки­ва са тех­но­ло­ги­и­те за раз­поз­на­ва­не на глас и об­раз, ко­и­то съ­о­твет­но по­ма­гат за уп­рав­ле­ние на ус­тройс­тва по то­зи ес­тес­вен за нас хо­ра­та на­чин.
Ва­жен ак­цент е си­гур­нос­тта, за­що­то тех­но­ло­ги­и­те ги има, но е важ­но кой и как ги из­пол­зва. В днеш­ни дни мно­го ма­лък про­цент от хо­ра­та в све­та из­пол­зват мак­си­мал­но но­ви­те тех­но­ло­гии, а го­ля­ма част от тях до­ри не ги поз­на­ват. И ако то­зи со­ци­а­лен проб­лем не бъ­де ре­шен, то той ще се раз­рас­тва с все­ки из­ми­нал ден и с вся­ка но­ва тех­но­ло­гия. За­то­ва е важ­но кой ще по­е­ме со­ци­ал­на­та от­го­вор­ност и спо­ред мен тя тряб­ва да бъ­де спо­де­ле­на. Нуж­но е включ­ва­не­то на по­ве­че­то хо­ра в ди­ги­тал­ния свят и то­ва да ста­ва мак­си­мал­но лес­но.

- До как­ва сте­пен ав­то­ма­ти­за­ци­я­та и из­кус­тве­ни­ят ин­те­лект са спо­соб­ни да про­ме­нят на­чи­на ни на жи­вот? Има ли опас­ност да на­не­сат пси­хо­ло­ги­чес­ки ще­ти на чо­ве­чес­тво­то?
- Из­кус­тве­ни­ят ин­те­лект е го­ля­ма и се­ри­оз­на те­ма, за­що­то на­ред с тех­но­ло­гич­ни­те пос­ти­же­ния, не­из­беж­но се сти­га и до ка­зу­са "ав­то­ма­ти­за­ция сре­щу без­ра­бо­ти­ца". Из­кус­тве­ни­ят ин­те­лект ве­че поз­во­ля­ва да се осъ­щес­твя­ват слож­ни ав­то­ма­ти­зи­ра­ни про­це­си, в ко­и­то ма­ши­ни­те да се адап­ти­рат са­ми към про­ме­ни в сре­да­та, ко­е­то е ре­во­лю­ци­он­но, но ид­ва и въп­ро­сът - как­во се случ­ва с хо­ра­та, за­мес­те­ни от ма­ши­ни и ос­та­на­ли без ра­бо­та? Има го и стра­ха, как­ви са ме­ха­низ­ми­те да се пред­па­зим от ав­то­ном­ни ре­ше­ния на из­кус­тве­ния ин­те­лект. Въп­ро­сът е сло­жен, а от­го­во­рът е в об­щес­тво­то и в ра­зум­но­то из­пол­зва­не и уп­рав­ле­ние на зна­ни­е­то, за­що­то то­ва без­спор­но е го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­ство за хо­ра­та. Въп­ре­ки стра­хо­ве­те, ав­то­ма­ти­за­ци­я­та се случ­ва с бър­зи тем­по­ве и тя е не­що ху­ба­во - дро­но­ве, ко­и­то спа­ся­ват хо­ра, ум­ни до­мо­ве, ко­ли с ав­то­ном­но уп­рав­ле­ние и т.н. За всич­ко то­ва е нуж­но зна­ние и всич­ко е в зна­ни­е­то - по-об­що­то, по-доб­ро­то, по-раз­ви­то­то зна­ние. До­ка­то ние, хо­ра­та се адап­ти­ра­ме бър­зо и уп­рав­ля­ва­ме ра­зум­но зна­ни­е­то, из­кус­тве­ни­ят ин­те­лект ще е наш мно­го до­бър по­мощ­ник.

- Ка­къв е по­тен­ци­а­лът на ИТ-ин­дус­три­я­та в Бъл­га­рия към днеш­на да­та? Как оце­ня­ва­те ней­но­то раз­ви­тие и как­во още ни е не­об­хо­ди­мо, за да дос­тиг­нем све­тов­но ни­во?
- Нуж­но е да се съз­да­ват бъл­гар­ски тех­но­ло­гич­ни про­дук­ти, бъл­гар­ска ИТ ин­дус­трия, ко­я­то да раз­ра­бот­ва и да при­ла­га най-доб­ри­те про­дук­ти­те за об­щес­тво­то. ИТ ин­дус­три­я­та пре­дос­та­вя шанс за раз­ви­тие на дър­жа­ва­та и ико­но­ми­ка­та, с бърз темп, не­ти­пи­чен или до­ри не­въз­мо­жен за дру­ги­те сек­то­ри на ико­но­ми­ка­та. Бъл­га­ри­те сме зна­е­щи и мо­же­щи, а ИТ ин­дус­три­я­та ни поз­во­ля­ва да нап­ра­вим скок, вмес­то да на­вак­сва­ме още ня­кол­ко по­ко­ле­ния. Бъл­гар­ски­ят ин­те­лек­ту­а­лен про­дукт е на­ши­ят шанс. Аз вяр­вам в то­ва.

* * * * *

Бо­рис­ла­ва Ге­ор­ги­е­ва, ме­ниджър "Чо­веш­ки ре­сур­си" в NaXex:
Важ­но е да обу­ча­ва­ме ИT-ме­ниджъ­ри с ви­зия за бъ­де­ще­то

- Нас­ко­ро стар­ти­рах­те за­ед­но с ВУЗФ ма­гис­тър­ска прог­ра­ма "Ме­ниджмънт в ИT". Как­во е по-раз­лич­но­то при нея от ма­гис­тра­ту­ри­те по спе­ци­ал­нос­тта "Ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­ги­и", пред­ла­га­ни в дру­ги­те уни­вер­си­те­ти?
- С рас­те­жа на ИТ ин­дус­три­я­та нуж­да­та от ме­ниджъ­ри съ­що се раз­рас­тна. В от­го­вор на та­зи нуж­да се ро­ди иде­я­та за ед­на съв­мес­тна прог­ра­ма на NaXex и ВУЗФ, с ко­я­то об­ра­зо­ва­ни­е­то и биз­не­сът си пос­та­вих­ме ед­на об­ща цел - да съз­да­дем под­гот­ве­ни ли­де­ри. На­ши­ят стре­меж е да им по­ка­жем как точ­но се уп­рав­ля­ва ИТ биз­не­сът на прак­ти­ка, за да мо­гат след ка­то за­вър­шат прог­ра­ма­та да по­ве­дат ИТ сек­то­ра в ус­пеш­на по­со­ка. Опит­ни­те ли­де­ри­ в ИТ ин­дус­три­я­та зас­та­на­ха в под­кре­па на об­ра­зо­ва­ни­е­то и съз­да­до­ха пър­ва­та по ро­да си в Бъл­га­рия прог­ра­ма: "Ме­ниджмънт на про­це­си, про­ек­ти, про­дук­ти и чо­веш­ки ре­сур­си в ИТ".
Бъ­де­щи­те ма­гис­три, ко­и­то за пър­ва го­ди­на учас­тват в прог­ра­ма­та, са обу­ча­ва­ни от най-доб­ри­те про­фе­си­о­на­лис­ти в ИТ ин­дус­три­я­та.
Те имат ми­си­я­та да пре­да­дат сво­и­те зна­ния и уме­ния на след­ва­що­то по­ко­ле­ние ме­ниджъ­ри в ИТ. Сту­ден­ти­те ще имат въз­мож­ност, ка­то част от прог­ра­ма­та да на­у­чат и за пос­лед­ни­те но­вос­ти, свър­за­ни с ин­фор­ма­ци­он­на­та си­гур­ност и из­граж­да­не­то на ин­фрас­трук­ту­ра­та. Уп­рав­ле­ни­е­то и раз­ра­бот­ка­та на соф­ту­ер, как­то и уп­рав­ле­ни­е­то на ка­чес­тво­то, ко­и­то са клю­чо­ви за из­граж­да­не­то на поз­на­ния в об­лас­тта на тех­но­ло­ги­и­те.
Обу­че­ни­то е ин­те­рак­тив­но чрез ка­зу­си, иг­ри и за­да­ния. В мо­мен­та те­че кам­па­ния за при­ем на но­ви сту­ден­ти. По­ве­че ин­фор­ма­ция мо­же­те да на­ме­ри­те на уеб сай­та на спе­ци­ал­нос­тта - www.management.bg.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com