Кога ще започне разширението на магистрала "Тракия", докъде стигна процедурата за "Струма", кой бойкотира с жалби въвеждането на тол системата и ще се променят ли цените на винетките, коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
- Г-н Нанков, в четвъртък съобщихте, че се обмисля разширение на магистрала "Тракия" между София и Пловдив с по едно платно в двете посоки. Бихте ли казали повече подробности?
- Това е само една идея на този етап. Обмисляме такъв вариант заради големия трафик. Миналата година отчетохме 32-33 хил. автомобила средно в пиковите дни, а в най-натоварения - 31 август - 37 хиляди коли. Тази година отчитаме в петъците повече от 40 хиляди автомобила за денонощие. В момента колегите от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ обследват сервитутите, за да знаем какъв ще е процедурният път, къде трябва да отчуждаваме, къде може в рамките на сегашните сервитути да се вместим, къде са публични имотите, къде са частни.
- Разширяването с по едно платно в двете посоки касае ли съоръженията по трасето София-Пловдив?
- Не се включват тунелът "Траянови врата", виадуктите, мостовите съоръжения. Само до Пловдив разглеждаме вариант за разширяване, тъй като до Пловдив е основният трафик. До Бургас спада с около 35-40% тежкотоварният. А отделно до Пловдив в някои части на магистралата около Вакарел, около Ихтиман заради релефните особености - имаме изкачване, спускане - там магистралата не позволява тази пропускливост в сегашното й състояние.
- А кога може да започне реално този процес?
- Ако идеята бъде одобрена и се вземе политическо решение, всичко ще зависи от ресурса, с който разполага АПИ по линия на бъдещите тол такси. Т.е. ще обвържем и тази идея с внедряването на тол системата. Проектирането ще започне през 2018 г.
- А кога ще завърши проектът?
- Към момента трудно бих могъл на отговоря, защото не знаем в коя част от сервитутите ще отчуждаваме, къде ще има техническа възможност за разширяване. Трудно бих могъл да дам и параметрите, тъй като не знаем колко линейни километра ще изградим, не знаем какви ще са разходите за отчуждаване.
- В четвъртък споменахте, че тол системата постоянно я блокират с жалби. Нещо предвижда ли се да се направи в тази насока?
- Освен законови промени, които не са в нашата компетенция, ние бихме могли да дадем добри предложения. Подготвяме се да заведем граждански иск за пропуснати материални ползи. Наели сме и одиторска компания, която да остойности размера на пропуснатите ползи. Но по груба сметка, при най-консервативните ни прогнози, при изчисляването на приходите от въвеждането на тол такси през първата година, губим повече от 660 милиона лева. Като ги разделим на 365 дни, имаме по милион и половина всеки ден. За да сме наистина изрядни и коректни в иска, това ще го докаже одиторската компания.
Има и други процедурни трикове, които няма как да ги кажа в момента. Ще ги използваме съобразно правата, които имаме по Закона за обществените поръчки. Обмисляме и други варианти - ще поискаме по-високи цени на винетките за тежкотоварни автомобили при обсъждането на бюджета за 2018 г. Става въпрос основно за еднодневните, които се ползват най-много и са за таксуване на преминаващия транзитно тежкотоварен трафик.
- От 1 януари 2018 г. ли ще поскъпнат винетките за камиони?
- Ако успеем дотогава да сключим договор за въвеждане на тол системата, няма да ги вдигнем, ще изчакаме 7 месеца. Това не е пазарлък - да чуят жалбоподателите и да оттеглят жалбите. Напротив, те се жалят докрай, в което няма нищо лошо. Лошото е не за държавата толкова, колкото за всички български граждани, които ежедневно пътуват по републиканските пътища. Едно е да поддържаш републикански пътища с 300 милиона, друго е с 1 милиард лева. Отделно коментираме едни грандиозни проекти - ще построим "Хемус", ще изградим скоростен път Ботевград-Видин, автомагистрала Русе-Велико Търново. Постоянно се говори за Бургас-Слънчев бряг и за тунела под Шипка. Ако ги сметнем, това са проекти за 7 млрд. лева. 300 млн. генерираме от винетки. При този бюджет на АПИ, 80 милиона имаме само за снегопочистване.
- Кои са тези, които бойкотират системата?
- Информацията е публична. А добрите журналисти отварят сайта на КЗК и виждат кой стои зад компаниите, тъй като те са публични, има търговски регистър. Вчера /б. ред./ ги изчетох на комисия.
- Световно неизвестни.
- И световно известни, между другото. "Тол нет" са чехи, техните жалби обаче не бяха уважени, сега "Алтима" обжалват.
- След въвеждане на тол таксите може ли да се стигне до редуциране на цените на винетките за леки автомобили?
- Към момента таксите за леки автомобили са несъизмеримо високи на фона на тези за тежкотоварни автомобили. Тенденцията лекият трафик да държи пътния сектор от 2016 към 2017 г. нараства - 66-67% от приходите от винетки са от леки автомобили. Откъде може да търсим икономии - електронните винетки, които влизат заедно с тол системата, ще редуцират разходите за съхраняване, разпечатване, разпространение, брак. Този ресурс може да бъде спестен и да бъде калкулиран в цената, но пък това ще е много ниско на фона на приходите, които очакваме да генерираме през тол системата.
- Кажете поне приблизително каква ще е новата цена за винетките за камиони.
- Нека да излезе анализът. Ще минат експертните консултации, трябва да се вземе политическо решение. Моето мнение е, че за тежкотоварния транзитно преминаващ трафик цената трябва да бъде вдигната.
- Само еднодневните винетки за камиони ли ще поскъпнат?
- Основно еднодневните, но може и седмичните.
- За хората ще се вдигат ли цените на винетките?
- Не, забранявам думата вдигане на винетки за леки автомобили.
- А как ще се отрази намаляването на обхвата на тол системата върху приходите?
- Решението кои пътища ще бъдат обхванати от тол системата, ще се вземе от Министерски съвет по предложение на МРРБ и Агенция "Пътна инфраструктура". Отделно какъв модел за тарифиране ще изберем, ще стане ясно след началото на въвеждане на тол системата. Със сигурност двата основни принципа са изминатите километри и теглото на автомобила. Ще имаме възможност да варираме относно отделните пътища - те ще бъдат различно таксувани, както е в целия свят с въведени тол системи. Ще имаме възможност да варираме както в Германия и Австрия, например, в пиковите часове. Т.е. няма да има ограничение за движение на тежкотоварните автомобили, но както е в Германия - два пъти и половина по-скъпо или три пъти по-скъпо в пиковите часове. И икономическата логика ще ни даде отговор на въпроса ще пътува ли камионът в петък следобед към Бургас, или ще изчака до петък вечерта или до събота сутринта. Това е немският модел. Така че тол системата ще ни позволи и този гъвкав подход.
- Има ли развитие по строежа на "Струма"?
- Да, миналата сряда входирахме окончателния вариант на ОВОС-а, получихме становища от всички компетентни институции, като започнем от БАН, минем през Министерство на здравеопазването, през Пътна полиция към МВР, през Главна дирекция "Пожарна безопасност. Всички становища са положителни. За август сме предвидили обществените обсъждания във всички населени места, през октомври очакваме да имаме решение. Не искам да съм лош пророк, но съм убеден, че ще има обжалване - такава заявка дадоха екологични организации. Може би до тогава ще минат на второ четене и промените, които предложиха народни представители, относно едноинстанционното обжалване. Това би съкратило срокове и през 2018 г. ще имаме ясна представа ще бъдем ли готови през 2019 г. със строително разрешение, както сме задали към ЕК пътната карта за идейния график. Ако не сме готови през май със строително разрешение, максимум месец отсрочка до юни и автомагистрала "Струма" няма да бъде реализирана с европейско финансиране поне по ОП "Транспорт". Търсим резервни варианти. Ще има тежки преговори с ЕК кои да бъдат алтернативите. Трябва да имаме проектна готовност. Там, където са минали процедурите по ОВОС, има техническа готовност, но за "Струма" трябва да имаме ясен ангажимент, поет не просто на думи, а с конкретни действия за довършването с бюджетни средства, ако не можем да я реализираме с европейски.
- На конференцията споменахте за трите регионални фонда, които се очаква да бъдат отворени до края на годината. Бихте ли дали повече подробности?
- Министерство на финансите е компетентно относно провеждането на обществената поръчка, но уверенията са, че до края на годината ще имаме избрани фондове - един за София и по един за Северна и за Южна България, за да започнем реализацията на проектите основно в туристическата и културната сфера. Няма да бъдат лимитирани, разбира се, само за такива проекти, но специално тези сфери - туризъм и културно-историческо наследство, зависят единствено и само от стартирането на механизма за финансов инженеринг.
- До каква стойност ще бъдат проектите?
- Методиката ще я разработим паралелно със стартирането на процеса. Това са проекти, които генерират приходи, затова ще минават по линия на финансовия инженеринг. Със сигурност трябва да има публичен партньор в проекта, ще се подкрепят проекти с публичен и частен партньор. Общият ресурс този път е огромен. Само публичният е около 370 милиона лева. През миналия програмен период привлеченият частен ресурс беше 3 пъти по-голям от публичния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com