Природните бедствия във Варна и Добрич породиха много въпросителни. Дали ще излязат наяве виновните за водния ад, има ли шанс хората да си получат обезщетенията. На тези и други въпроси, свързани с горещите теми за банковата стабилност и предсрочните избори, потърсихме отговор от омбудсмана на Република България Константин Пенчев.
В агонията си сегашният парламент не може да реши нищо
- Г-н Пенчев, има ли при вас постъпили сигнали след трагедията във Варна, Добрич и Велико Търново?
- Все още не. Още е рано да ме търсят. Хората тепърва чакат институциите да направят нещо - да им дадат евентуално някакви помощи. И когато си свършат работата, тогава ще започнат да ме сигнализират вероятно недоволни от реакцията на общинските и държавните власти. Те разчистват още домовете, подават си молбите до общината.
- Доколко бедстващите хора може да се надяват на справедливи обезщетения?
- Какво значи справедливи? Да се построят нови къщи, очевидно държавата няма този ресурс. Защо хората не се застраховат масово - дали само поради бедност? Всъщност не е чак толкова скъпо един път в годината да платиш сума за застраховка. За мене много важно е да има някаква справедливост при тези обезщетения, колкото и да са малки. Първо, да не е на калпак и второ, да няма несправедливост, както е в село Бисер. Построиха чисто нови къщи на някои хора, а на други, които бяха по-малко пострадали, не им дадоха нищо. Трябва много да внимаваме, когато правим добро на хората, всекиму според нуждите.
- Получавали ли сте жалби от пострадалите в село Бисер и при земетресението в Перник?
- Да, макар и единични. Хората не са доволни от определеното им обезщетение, а някои се оплакват, че дори не им е определено обезщетение. Има недоволни.
- Възможно ли е сега, поради сложната политико-икономическа обстановка, да има некомпенсиране на хората?
- Надявам се да излезем от тази криза доста скоро. И се надявам това да няма общо с компенсирането на хората.
- Факт е обаче, че още в първите часове на трагедията във Варна прехвърчаха искри между местна и изпълнителна власт за вината?
- Това беше абсолютно неуместно. Това са неща, които показват, че някои хора просто не са на нивото на поста, който заемат. За мен това е липса на държавническо отношение към нещата.
- Допускате ли, че може да има някаква злоупотреба с помощите, които се събират за бедстващите?
- Надявам се, че няма да има. Помощите се организират от гражданското общество, от медиите. Мисля, че една сериозна медия няма да си позволи да злоупотреби. Помощите трябва да бъдат разумно изразходвани. Въпросът е дали тези пари ще бъдат дадени на общинските власти, което веднага поставя въпроси, или ще се дават лично на хората. Приветствам идеята да се дават помощи в натура - вода, храна, дрехи, защото там няма как да се злоупотреби - всички неща отиват до хората.
- С течение на времето лъснаха и проблеми, довели до бедствието - незаконно строителство, иззсичане на гори...
- Да, както и непочистване на деретата, използване за незаконни сметища на такива меса. Това всичко, което го гледахме при миналогодишните наводнения, го гледаме и сега. И другият голям проблем е с язовирите. Специално за Добрич има съмнения, че причината е в прелелия язовир.
- Остава едно впечатление за безконтролност в случая.
- Чух, че заради концесионерите, които развъждат риба в някои язовири, водоемите не се източват до безопасното ниво и се стига до такива инциденти. Но аз искам и друг въпрос да поставя - две години след трагедията в Бисер, като нямаше спор, че причината е скъсана стена на язовира, ние все още не знаем дори чия собственост е той. Това е някакъв абсурд. Очевидно никой не носи отговорност и няма виновни.
- Може би се размива отговорността?
- Но нещото, което знаем, е, че олигархията и корпоративно-икономическите интереси управляват тази държава. Това се разбра по категоричен начин. Мен въобще не ме интересува кой на кого праща есемеси и кой кого обвинява, че източва банка. За мен е важно, че институциите някак си се хващат на това и те с действията си водят до тази паника и до тези лоши последици. Защото институциите реагираха "светкавично" на тези "заплахи" - имаше арести, имаше грандиозни публични шумни обиски около една банка и после опровержение. Но белята стана. И хората съвсем основателно се паникьосаха, което може би беше и целта на някого. Сега отново политиците започват да си хвърлят горещия картоф. И вина за кризата в тази конкретна банка имат последните четири правителства с всички надзорни институции, действали през тези четири мандата. Никой не може да каже - ние сме невинни и нямаме нищо общо. Всички вкупом имаме общо - правителство плюс институции и регулаторни органи. И сега, ако не вземем сериозни революционни мерки, или народът ще стане и ще изгони всичките, или народът ще си отиде, което е по-страшното и ще остави институциите сами да си стоят в България. Положението е сериозно. Няма място вече за дипломация и за рафинирани изказвания.
- Свидетел сте на банковата криза в средата на 90-те години - какви са приликите тогава и сега?
- Според мен няма прилики. Тогава сценарият беше съвсем различен - първо икономиката беше рухнала, банките бяха взаимозависими и имаше план за тяхното източване.
- Каква е причината за банковата криза днес?
- Каприз и недомислени действия на институциите. Това, което се случи, не трябваше да се случва, за да не ме питат сега хората в жалби, на които пише "Зов за помощ" - ами аз къде да отида, за да си получа пенсията, защото си я получавам от КТБ?
- Ще се ходи ли на предсрочни парламентарни избори?
- Дори това, което се случи вчера и днес, показва, че този парламент няма капацитет да работи. Той не може да събере кворум, пък какво остава да приема сериозни закони, пък камо ли да прави реформи. Трябва час по-скоро да се направи такъв парламент, който да има доверието на хората и да започнем да излизаме от дъното, защото продължаваме да копаем надолу. Имаме нужда от сериозни реформи, спряхме ги. И здравеопазване, и образование, и съдебна власт чакат реформи, но няма кой да ги направи. Чакат кворум да съберат. По този начин не може да се правят реформи, а ние имаме нужда от тях. Защото когато стоим на едно място, ние практически се връщаме назад.
- Докога ще затъваме така?
- Трябва като барон Мюнхаузен да се хванем за косата и да се извадим сами. Европа вече се умори от нас. Дори този механизъм за мониторинг вече го прилагат съвсем формално. Разбраха, че няма да се оправим. Продължаваме да нямаме главен съдебен инспектор. Не виждам кога ще бъде избран той. Не, че това е най-важното, но показва, че държавата не функционира.
- Ако пак ви предложат да станете служебен премиер, ще приемете ли?
- Не, миналия път имах повод да отговоря. Служебният премиер е нещо много важно, пред него стоят отговорни задачи, но те са за два месеца. Имам мандат да довършвам като омбудсман и все повече се убеждавам, че в това безвремие, в тази тотална липса на справедливост в България, е много необходимо да има действащ омбудсман. Как ще напусна аз този пост и ще оставя този парламент да избере нов омбудсман. Как ще стане това?
- Според вас, какъв е пътят към обединението?
- Да си подадем ръка и да започнем да говорим. Пътят към обединението ни го показаха хората, гражданите - не само българите, но и доброволците - сирийски бежанци, германци, англичани, които отидоха във Варна да чистят калта и да помагат на роми и на българи. Това е пътят. Нито една държавна машина нямаше да свърши толкова работа, колкото тези хора свършиха. И ако трябва въпреки политиците, ние трябва да се съберем и да свършим работата.
- Ако бяхте карикатурист, как бихте обрисувал днешната ситуация у нас?
- Всеки ден се смея искрено и се радвам на карикатури по вестниците. Не знам дали имаме добри политици, но имаме много добри карикатуристи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
