Доц. Владислав Миланов, преподавател по съвременен български език в Софийския университет
- Доц. Миланов, има ли разлика в начина, по който политиците говорят в ежедневието от парламентарната трибуна, и времето, в което са в предизборна кампания, независимо за какви избори става дума?
- За съжаление обобщението, което трябва да направим, не е в полза на политиците. Ние не можем да различим политиците по говоренето им, свикнахме с политическото клише и политическия жаргон, свикнахме с нищо неказването, свикнахме с речта, зад която има граматически коректни изречения, но няма информативност. И за мен това е изключително притеснително. Българските политици изключително умело се крият зад речта си и не можем да ги разпознаем като стойностни хора, които зад думите обобщават светове, които зад думите ни представят истинска реалност.
- Забелязва ли се тенденция за принизяване на езика на политиците?
- Когато сме в официална ситуация, когато ни слуша цяла България или цяла Европа и когато чрез езика трябва да представим ценностната си система, да покажем, че мислим за тази държава истински, с обич, трябва наистина да показваме едно високо уважение към нормите на книжовния език. Когато сме в предизборна ситуация, когато отиваме близо до избирателите, съвсем нормално е да променяме езиковия код. Но това политиците ни не можаха да разберат за толкова години.
- От друга страна, и политиците в други държави не правят кой знае какво изключение. Тези дни наблюдаваме, че и американският кандидат-президент в лицето на Доналд Тръмп не е особено изискан в изказа си.
- Това е много тъжна констатация. Ние за съжаление винаги се съизмерваме с тъжните примери. Знаете обаче, че една Маргарет Тачър например всеки ден е отделяла по 40-50 минути внимание върху речта си. Ако всеки български политик се замисли, дори да не отдели 50 минути на ден, се замисли върху това как говори и как чрез речта си представя своята ценностна система, тогава няма да говорим за тези тъжни политически изказвания, които по-скоро привеждат политическото до примитивното, до елементарното, до ежедневното, а не го показват като институционално, като граждански отговорно мислене, което да представи държавата ни на високо ниво. И в световен план ще откриете много тъжни статистики и много примери, които показват некоректно отношение към езика. Само че защо трябва да се съизмерваме с това, защо фамилиарността, защо битово-разговорната реч, защо тези обяснения, които винаги изискват от нас да обясняваме след това какво е искал да каже съответният политик, а той винаги е в оправдателна позиция.
- През последните години оправдахме в някаква степен езика на политиците с това, че професия политик няма, демокрацията ни е сравнително млада, хората все още не са се научили как трябва да се държат в парламента. С натрупването на все повече години демокрация езикът става ли по-стилен, по-изискан в парламента или обратното - вървим към агресия, към вулгарност?
- За съжаление езикът отива в двете крайности. Политиците ни като че ли не искат да разберат, че езикът изразява тяхната собствена ценностна система. Езикът е или в крайната агресия, ние затова обобщаваме, че можем да направим речник на обидните думи. Извинявайте, но никога не е имало толкова нецензурни думи в българското политическо говорене и дори думи, които не са описани в учебниците по българска лексикология. И от друга страна, отива в крайното клиширано говорене, говоренето по принцип, говоренето, което може да бъде съотнесено към различни ситуации, без да показва на българските граждани реални обяснения, които човекът очаква от българския политик. Вие знаете, че от парламента и от юридическата реч се роди глаголът "входирам". Вие знаете, че парламентарната реч роди редица клишета, които по същество показват граматически верни конструкции, но нулева информативност.
- И понеже законите на книжовния език се базират на говоримия език, да се тревожим ли, че този принизен език скоро ще се превърне в книжовна форма.
- Знаете ли, езикът е много жива система и отразява това, което ние сме като хора, като граждани. Затова на първо място трябва да бъде грижата към човека. Ако човекът се чувства добре, ако имаме повече грижа за българския учител, за българското образование, уверявам ви, че няма да имаме и толкова тревоги за българския книжовен език. И в този смисъл каквито са хората, такъв е и езикът. Езикът има своя вътрешна система, свои способи за саморегулация, но политиците ни като че ли категорично отказват да разберат, че езикът е едно огромно богатство. Няма нищо лошо да използваш диалектите, защото те са код, когато отидеш при своите избиратели. Когато всяка сутрин наблюдаваме политици, които се надприказват, не се изслушват и се получава едно многогласие, ние не можем да разберем тези хора.
(Пред Фокус, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
