400 лв. минимална работна заплата е възможна стъпка от 1 януари
Дефицитно харчене на пари ще раздвижи икономиката, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров
- Г-н Димитров, какви са впечатленията на КНСБ от новото правителство и първите му стъпки?
- Ние поздравихме лидера на най-голямата партия и сегашен премиер и останалите политически партии за куража и отговорността да сформират правителството. Защото преди две седмици държавата беше на ръба на хаоса. От друга страна, програмната декларация, която видяхме, е доста обща, повърхностна, с пожелания и лозунги. Може би в среда на тежки преговори това е било единствено възможното. Но искаме повече конкретика. Затова в понеделник (днес - бел. ред.) представяме нашите виждания за социално-икономическата, данъчната, подоходната, пенсионната, здравната и образователната политика в опит да помогнем при създаването на управленската програма на кабинета. Искаме в изработването й да бъде отчетен по-широк кръг мнения.
- Обявявате се за нова политика по доходите, която да намери отражение в Бюджет 2015. Има ли време за това обаче?
- Казваме, че през 2015 г. това трябва да се случи, защото първата година на управление на кабинета ще бъде решаваща за доверието в него. За нас е безспорно, че проблемът на проблемите в България са доходите. Той сваля правителствата, защото
хората като не могат да си платят тока, излизат на улицата
Нужна е нова интегрална политика за доходите, което не означава само да увеличим с еди-колко си лева минималната заплата. Говорим за друго разбиране - доходът, който произвеждаме заедно с бизнеса, да бъде разпределян по-справедливо. Българинът произвежда половината от това, което произвежда средният европеец, а получава една четвърт от това, което получава той.
У нас от 80-те млрд. лв. БВП по-малко от 40% отиват към труда чрез заплати и осигуровки, останалото - за инвестиции и печалби. Докато в Германия това съотношение е 60%. Така че искаме комплексен поглед към доходите на българите, който минава първо през разпределянето. А разпределянето преди данъчното облагане става с договаряне. То трябва да бъде стимулирано.
- Как?
- Искаме първо да има гаранции, че хората ще имат възможност свободно да се сдружават в синдикални организации в едно предприятие. Защото няма ли синдикална организация, няма колективно договаряне. Затова трябва да има преследване на нарушаването на това право, както е в много други държави. Освен това искаме законодателят да гарантира, че работниците, като седнат да се договарят с шефа си за доходите си, ще получат необходимата икономическа информация. В момента в Кодекса на труда не е разписано каква информация би трябвало да даде работодателят на работниците, за да разберат те каква част от произведеното отива като разходи за труд и каква - за печалба. В момента се използват механизми, които водят до голяма нестабилност на дохода, защото го обвързват с фактори, които не зависят от работника. Плаващите компоненти не трябва да са повече от 10-20% от месечното възнаграждение. В бюджетните системи също не е ясно как през тези 25 г. определихме колко да получава полицаят, учителят, лекарят. И тук трябва да си отговорим на въпроса: "Доколко справедливо е оценен трудът им?". Това ще бъде една от най-тежките реформи, която трябва да бъде разположена в 4-годишен мандат. Един от най-важните ориентири е всяка година с поне 10% да се осигурява увеличение на средната работна заплата.
- Дори и да няма икономически растеж?
- Аз съм убеден, че доходите трябва да бъдат увеличавани изпреварващо. Защото те заедно с инвестиционния компонент са единственият елемент на потреблението, който може да ни изведе от кризата и дефлацията. 15-ти месец България е в дефлация. Цената на петрола пада до 73 долара за барел и това влияе силно отрицателно на глобално и европейско ниво, както и върху нашето свито производство, защото няма къде да изнасяме. Очевидно трябва да инжектираме ликвидност на вътрешния пазар, който формира 2/3 от брутния продукт. Растежът е важен, но трябва да бъде предизвикан, в това число и с дефицитно харчене на пари. Не виждаме нищо лошо да има дефицит в бюджета. Затова смятаме, че трябва нова дългова стратегия. Инжектирането на няколко милиарда в икономиката с дългова емисия неминуемо ще даде допълнителен растеж, който ще предпостави възможността за по-високи доходи. И това се свързва с втората ни голяма тема - възраждането на индустрията на България. От една година заедно с бизнеса работим по десетина сектора, в които имаме конкурентни предимства. Ще предоставим този труд на Борисов и неговите министри.
- Колко милиарди са необходими да се инжектират в икономиката?
- Между 3 и 4,5 млрд. допълнителна емисия. И нищо страшно по този начин да оздравяваш икономиката си. Около 1-2 милиарда според нас може да бъде целева емисия за инфраструктурни проекти, за които не стигат парите от ЕС или няма да дойдат навреме. България има огромни нужди от поне 10 млрд. за магистрали, пътища, железници. Този допълнителен дълг ще увеличи съотношението дълг/БВП с 5-6%. И пак ще бъдем на второ място в целия ЕС. Германия има 80% задлъжнялост, средното ниво в Европа е 80%.
- Да, но знаете контратезата - "вдигането на дълга е лош сигнал за инвеститорите" или "децата ни ще плащат този дълг".
- Тези мантри трябва да бъдат забравени. В момента трябва да се мисли нестандартно. Държавата пета година е в криза, пълзим по дъното. Около нас най-важните ни пазари не дават положителни знаци. Втора година сме в дефлация, а дефлационната спирала, когато мине 2%, става много трудно обратима. Това е по-страшно от хиперинфлацията, която преживяхме през 1997 г. Защото освен цените на стоките и услугите падат и производствените цени, а това води до свиване на разходите, съкращения, затваряне на предприятия. Задлъжнялостта не е проблем. Странно как Полша, Чехия, Унгария с по-голям дълг продължават да привличат повече инвестиции и да развиват по-добре икономиките си от нас.
- Освен премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивна скала на облагане какви други данъчни промени предлагате?
- Окуражаващо е, че започна да се говори за семейно подоходно облагане. Надявам се да стане водещо за това правителство, защото то
стимулира работещите родители, които пращат децата си на училище
Що се отнася до прогресивния подоходен данък ние не искаме драматична промяна. За разлика от БСП смятаме, че подоходният данък може да бъде на три стъпки - необлагаем минимален доход, 10% за масовия доход и 15% за високите доходи. Като за високи доходи взимаме тези, които са над 10 минимални заплати. Това предлагаме да бъде и максималният осигурителен доход. Доволни сме, че в програмната декларация на правителството е включено и облагането на финансовите транзакции, което е въведено в 11 водещи държави от ЕС.
- Какво обаче от тези ваши предложения е реалистично да се включи в Бюджет 2015?
- Ние сме подготвили един законодателен пакет по политиката по доходите, който би могъл да стане факт и от 1 март или 1 април. Става дума за договарянето и въвеждането на по-голям ред и справедливост в системите на заплащане. Смятаме обаче че 400 лв. минимална работна заплата е възможна стъпка от 1 януари отново с една мисъл - стимулиране на потреблението и покриване на разходите на работещите бедни.
- Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че вероятно минималната заплата ще бъде замразена.
- Това ще бъде грешна стъпка, ако искаме да излезем от дефлационната спирала. За бюджетната сфера ще искаме 10% ръст на доходите, както и диференциран подход при оценка на тежестта и приноса на различните категории труд. Искаме също така през 2015 г. с работодателите да седнем на масата и да намерим всички резерви за стимулиране на доходите в частния сектор.
- Какво мислите за въвеждането на минимална почасова ставка?
- Ние и сега имаме минимална почасова ставка. Засега не ни е ясна каква е идеята. Проблемът е, че тази ставка е ниска и не е атрактивна. Кой ще иска да работи за 2 лв. на час?
- Бизнесът предлага диференцирани почасови ставки според сектора.
- Това трябва да е елемент от новата политика по доходите - определянето на минималната цена на труда. Може да се търси секторно измерение, защото има отрасли, които по дефиниция са нископроизводителни и отрасли, които са високо производителни с малко хора. Това, което ние желаем, е да продължим да договаряме с бизнеса една минимална базова цена за всички, под която не можеш да паднеш - минималната работна заплата за страната на най-евтиния, най-нискоквалифицирания труд. И тя трябва да се определя като съотношение към средната работна заплата и прага на бедност. Целта е до края на мандата да стигне 50% от средната заплата. Оттам нататък трябва да влияе спецификата на сектора. Ние сме склонни да подкрепим това предложение на бизнеса, ако следваме логиката на договарянето на минималните осигурителни доходи. Може спокойно да кажем: в тези над 80 икономически дейности, за които договаряме осигурителните прагове по 9 категории персонал, това са минималните работни заплати и няма пречка да ги разделим на часовете в месеца и да кажем - за тази позиция в този сектор това е минималната почасова ставка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
