Петър Христов нямаше врагове

Петър Христов нямаше врагове | StandartNews.com

Убитият бизнесмен Петър Христов е израсъл във великотърновското село Самоводене, където и до днес живее майка му. Жителите на селото са в шок от убийството му. Кметът Николай Милаковски е израсъл заедно с Христов и го нарича свой приятел. Пред "Стандарт" той разказва, че предприемачът е помагал много на селото, държал се е приятелски с всички и е имал широко сърце.

- Господин Милаковски, с какво ще запомните бизнесмена Петър Христов?
- Думата не е "бизнесмена", думата е "приятеля" Петър Христов. Учили сме и сме израснали заедно в игрите и в дивотиите, които сме правили като деца, когато нямаше интернет, айфони и т.н. Още от дете е изключително упорит, трудолюбив и всичко добро, което може да се каже за едно малко дете. За него летните ваканции не бяха почивка на морето. За него летните ваканции бяха в помощ на майката и бащата - в събиране на люцерна, гледаха животни, строиха къща. Така му е преминало детството. След това той замина да учи в сержантското училище в Горна Оряховица. Там пътищата ни се разделиха не приятелски, а просто житейски. Вече съм четвърти мандат кмет на село Самоводене, което ще рече от 15 години, отново работим заедно. Приятелството, което беше от детските години между нас, си остана и самият той си остана приятел на село Самоводене.

- Помагал ли е по някакъв начин на селото?
- Изключително много е помагал на селото. Ще започна от стадиона. Той му направи ремонт за близо 100 000 лева, направи пейки, ремонт на съблекалнята. С негова помощ направихме Център за работа на деца и младежи с фитнес зала, с помещение за социални контакти, направи детска площадка за около 14 000 лева. Петър никога не е забравял откъде е тръгнал. Майка му си живее в Самоводене, допреди малко бях при нея да я видя. Ако трябва да бъда честен, държи се мъжки, въпреки голямата загуба. Христов не забрави Самоводене. Ако не всяка седмица, то през седмица беше в селото.

- Идваше ли с охрана?
- Не, никога. Само един единствен път съм го виждал с шофьор. Той винаги си караше колата самичък и не е имало случай да види познат човек, да не спре, да не го заговори. Винаги беше усмихнат. Майка му днес беше извадила снимки да си го гледа. Няма една, на която да е застанал сериозен. На всички снимки Петър е усмихнат. Винаги лъчезарен, добродушен. Ако ни чуехте как си говорим, ще кажете - тия са келеши, пубертети. Просто разговорите ни с него, и не само с мене, са били непринудени, вършим работа, но каквото имаме да си казваме, си го казваме в приятелска атмосфера. Много приятен човек, човек с голяма душа и широко сърце. Много, много, ама много хубав човек.

- Да е споделял с вас, че има някакви врагове или да е изразявал притеснения?
- Не. Даже сега говорихме с майка му за това. Аз лично не съм го виждал притеснен. Даже не вярвам на това, което чувам, според мен пускат партенки. С Георги Вълев изобщо нямаха контакти в бизнеса. Жоро се занимаваше с хазарт. Според мен се хвърлят кьорфишеци, за да се успокои този, който го е поръчал. Жалко, че се връщат мутренските времена. Мислех, че са отминали. Не започва добре годината.

- От какво имаше нужда богат човек като Петър Христов?
- Майка му ми се обади между Коледа и Нова година, той казал да ми предаде, че е във Виена и ще се чуем като се прибере. Утре днес - бел.ред.) първородното му внуче ще направи 1 годинка - то е кръстено на него Петър. Толкова го обичаше! Голяма е трагедията. Необяснимо е това, което се случи. Погледнете - та той дори няма типичната физиономия на самовлюбен бизнесмен. Петър винаги ми е казвал: "На мен нищо не ми трябва, само три кафета за деня. За мен е удоволствие да давам работа на хората и хората да бъдат доволни покрай мен. За мен е удоволствие, че съм дал хляб на хората около мен, колкото съм могъл".

- Доколкото знам, той и на вас е помогнал навремето като ви е взел на работа при него, така ли е?
- Работил съм при него в период, в който съкратиха Транспортни войски. Взе ме на работа. Обичам да се шегувам, че май само тогава съм работил, преди това бях военен, а след това - кмет.

- Кога за последен път го видяхте?
- Есента. Той беше при майка си, спря да си говорим съвсем непринудено и приятелски - как си, що си. Направи на майка си хубава къща, но на границата на разкоша и необходимото на живот.

- Имаше ли Христов някакви хобита извън работата си?
- Спортуваше навремето. Беше борец, но не в този лошия смисъл на думата. Сега не знам дали му е оставало време. Много обичаше да си играе с внучето си.

- Разбра ли се кога ще бъде погребението?
- Ще обявим ден на траур в Самоводене, след като разберем кога ще бъде погребението. Само брат му са пуснали вчера в моргата, но не се знае кога ще бъде извършено погребението. Поклонението ще бъде във Велико Търново и ще бъде кремиран в София. Това е желанието на близките му. Много ми е мъчно за Петър. Жалко, защото оттук-насетне не виждам къде ще имам такава опора.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай