Падането на Груевски стопи леда със Скопие

Хората в Македония не ни мразят, двете държави сме две части на едно цяло, казва историкът проф. д-р Пламен Павлов

Падането на Груевски  стопи леда със Скопие | StandartNews.com

- Господин Павлов, ще има ли обрат в отношенията между Македония и България след визитата на Зоран Заев в София ?

- Беше крайно време да се нормализират отношенията между двете страни. Предишният премиер на Македония, дълго управлявалият Никола Груевски, водеше една до голяма степен много резервирана политика към България. Може би по-резервирана, от когато и да било, като изключим времето на Титова Югославия. В този смисъл направеното от Зоран Заев заслужава много висока оценка. Още повече, че самият жест новият македонски премиер първо да посети София, да бъде потърсен диалог с България, надхвърля стандартните дипломатически процедури. Става дума за сериозен поврат в отношенията между двете страни.
- Защо договорът за добросъседство между двете държави не може да се подпише вече 15 години ?
- Договорът сам по себе си има една обществена функция- да покаже, че двете страни могат да живеят заедно, да загърбят политическата полемика и натрупаните през последните десетилетия противоречия. А те в много голяма степен са по вина на Македония, но така или иначе крайно време е да се тръгне по някакъв път на диалог. Може да погледнем критично към работата на българските правителства през последните близо 30 г. заради тяхната недостатъчна активност по отношение на Македония. Ето, че най-после се появи кабинет, който направи един позитивен ход.
- Може ли да се каже, че този дълъг хладен период между двете страни вече приключва?
- Мисля, че приключва. В самото македонско общество има една много голяма симпатия към България, независимо от това дали хората се чувстват българи. Насадено е в социалните мрежи, че жителите на Македония ни мразят. Това не е вярно. Голямата част от хората в Македония имат изключително положително отношение към България, независимо от натрупаната отрова, от "черната магия", както казвам аз на македонизма. Хората си помнят корените и дори да не го декларират, те знаят, че са близки с нас. Така че единствено активният диалог с Македония ще заведе в правилна посока и двете държави на един народ. Аз се надявам, че визитата на Заев трябва да даде широк път на отношенията между общини, градове, за възстановяване на роднинските връзки. Публична тайна е, че в България има повече потомци на македонски българи, отколкото е днешното население на Македония.
- Защо в Македония все пак има такава съпротива
от ВМРО-ДПМНЕ за съдържанието на договора, който Заев се е съгласил да подпише?
- Срамно е, че една партия, която носи абревиатурата ВМРО е източник на антибългаризъм и на прокарване на всякакви други интереси, но не и на такива, които са в унисон с историческата истина и със самите интереси на хората в Македония и в България. Така че това са явно стари зависимости, по линия на старите югославски тайни служби, по линия на неясната собственост на различни сектори в икономиката и в медиите в Македония. Но аз мисля, че тук имаше един опит за истеризиране с албанския фактор, тази нестабилност до голяма степен, която продължи толкова време е по вина именно на Груевски и на неговия режим, който граничи със социопатия. Аз съм изключително щастлив, че дойде краят на този режим. Надявам се, че това само по себе си е една предпоставка за нормализацията на отношенията и за сближаването на България и Македония.
- Историческият поклон на Борисов и Заев пред паметника на цар Самуил също предизвика бурни коментари в Македония ?
- В крайна сметка Самуил е владетел и на хората от двете държави, но такива са и Симеон, и Крум, и Аспарух, и всички владетели, които знаем. Не може повече от 1000 години всички чужди наблюдатели, самото население в Македония да има самосъзнание, каквото е имало - българско, и някой да се надява тук, че ще го разруши в рамките на някакви десетилетия и то с такива кичозни неща, като проекта "Скопие 2014 г ". Изключително много се надявам това, което каза премиерът Борисов, наистина да се реализира - да има в крайна сметка след повече от 100 години жп линия и автомагистрала от София до Скопие. Когато се нормализира инфраструктурата между двете държави, самите контакти, културни, икономически и човешки, ще получат качествено ново развитие. Това трябваше да стане много отдавна. Да се надяваме, че е дошло времето, както е казал Васил Левски, който също включва Македония в общата борба за Освобождение, да се премине от думи към дела.
- Как стои въпроса с т. нар. македонски език, който ние не признаваме ?
- Проблемът с езика до голяма степен е изкуствен. Той беше решаван вече веднъж при правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски. Формулата е измислена. Да не забравяме, че в света има различни норми на един и същ език. В Италия те са четири, в Германия има няколко норми, включително баварски. Това, че има друга норма на българския език, сътворена с насилие и груба намеса, в крайна сметка не налага нужда от преводач при разговори и преговори, включително на високо равнище. Сега видяхме, че имаше някакъв превод, може би точно да не се раздухва антибългарска истерия в определени сили в Скопие. В крайна сметка този превод дори е комичен, тъй като абсолютно всичко е казано с една и съща лексика, с една и съща психологическа температура. така че мисля ,че това ни е най-малкият проблем. Въпросът е да има диалог между двете държави. Македония не може без България, но трябва да разберем, че и България не може без Македония. Ние, в крайна сметка, сме две части на едно цяло.
- И от Македония да преминем към Русия. Как бихте коментирали поканата на президента Румен Радев към руския му колега Владимир Путин да посети страната ни за 140-годишнината от края на Руско-турската война и Освобождението на България?
- Няма да се превръщам в адвокат на президента Радев, но мисля, че когато се отбелязват 140 г. от Освобождението на България, подобна покана е напълно логична. И тук не бива да се изпада в някаква самоцелна русофобия. Не съм съгласен и с гласовете, че такава покана трябва да има само към президента Путин. Мисля, че на определено равнище трябва да има представители на Украйна, Беларус, Полша и Финландия, поне на основните участници в тази война. В крайна сметка Руската федерация не е идентична с Руската империя, това са все пак исторически реалности. Такава покана е напълно обяснима и тя не бива да се политизира.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай