10:00 ч.

11.04.17

4 мин.

0

0

0

Няма място за страх там, където е Бог

от Ангел Карадаков |

Няма място за страх там, където е Бог

На земята е шансът ни да спечелим вечността, казва отец Стефан Паликаров


Отец Стефан Паликаров е роден в София на 27 октомври 1982 г. Завършил е теология в Софиийския университет „Св. Климент Охридски" – степен бакалавър, а след това и магистър. Ръкоположен е за свещеник на 8 ноември 2007 г. От 1 декември 2014 г. е свещеник в Българската църковна община в град Милано – Италия.


- Отец Стефан, на Велики Вторник Църквата ни припомня две притчи, които насочват вниманието ни към Второто Пришествие. Защо преди Пасха трябва да си напомняме края на света? Не трябва ли да се радваме, а не да се плашим?


-Напомняне е точният израз. Често забравяме, че за да стигнем до вечността, първо трябва да преминем през временното, което е тук на земята и по тази причина е нужно да ни се напомня честичко. Наистина двете притчи ни дават кратко напомняне, че и трябва да сме бдителни, и също така да развиваме талантите, които са ни дадени. По този начин ще покажем, че дори и в малко да сме верни, много ще ни се даде, заради труда и упоритостта ни в доброто! Страхът е за тези, които нямат Бог в себе си. Страхът е напълно несъстоятелен като явление за другите, които Го познават чрез живота си в Църквата. Истинският християнин пребъдва в радостта от това, че е с Бога, независимо колко е тежко личното му битие. Възкресението на нашия Спасител е както Празник на Празниците, така и радост по-велика от всички други състояния на щастие, които познаваме. Няма място за страх, там където Е Бог! Има място само за радост!


- Притчата за Десетте девици ни учи на това да бъдем бдителни. Защо е необходимо да сме такива?


-Бдителността е присъща само за внимателните. Трябва да сме внимателни за нашата среща със Спасителя, защото никой не знае кога ще настъпи личният му край. Това много ясно е засвитеделствано в Евангелието според св. ев. Матей: "И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13). Така или иначе краят ще дойде и на всеки един от нас в частност, и на света като такъв. Какъв край обаче ще имаме ние лично или по-скоро как ще го посрещнем, наистина зависи изцяло от нас. Колкото по-скоро разберем, че нашата свободна воля е в основата на решенията ни и по този начин се явява сериозен аргумент за спасението ни (или не), толкова по-добре ще бъде за нас самите! Бдителността отново се явява плод на личния ни избор. Именно тук на земята е нашият шанс да спечелим вечността и да сме наследници на Божието Царство! Няма как да се надяваме на Божията милост, ако самите ние не сме подготвени за нея. Какво ще рече подготовка за Божията милост? Това е да бъдем готови да се срещнем с Христос! Единственият начин от тази среща да произтече нещо добро за нас е, ако сме имали любовта в сърцата си. Тя е спасителна, в съчетание с вярата и безусловната надежда в Бога. Който има любовта в сърцето си, той носи и Бог в себе си, защото Бог е любов (1 Йоан 4:8)! Как да разпознаем Христос при тази среща, ако никога не сме Го срещнали посредством любовта, която сме съпрежевели с другите на земята? Невъзможно е! Много е важно да не сме неразумни и да бдим над това.


- Камбаните на повечето храмове бият сега траурно. Защо?


-За да дойде моментът на радостта от Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, първо трябва да премине и Неговата Кръстна смърт. Това е най-тъжният момент за всеки християнин, защото Вечният Живот бива прикован към кръста, който символ на позорната смърт се превръща в Оръжие срещу смъртта и Символ на победата. Тъгата, разбира се, не трае дълго, защото като християни знаем, че Той чрез смъртта победи смъртта и чрез Възкресението Си, ни даде вечен живот. Тъй като траурът е форма на скръб, то и ние скърбим заради страданията и последващата кръстна смърт на Спасителя. За да сме заедно с Него във Възкресението Му, първо трябва да се съразпнем с Него. Тази седмица - Страстната седмица, е периодът на страданията и това ни се напомня ежедневно.


-Как правилно да разберем смисъла на тези дни и къде да го намерим този смисъл?


-Дните през седмицата на страданията Христови имат в себе си едно единствено послание – Той страда заради нас! Не страда заради Себе Си, защото няма смисъл в това и е безумно, не страда и заради Ангелския свят, защото той няма нужда от спасение, а страда само заради тези, които имат нужда от любовта Му, чрез която да бъдат спасени – т.е. ние човеците. Спасителният за нас път на страданията Христови се извървява, заради нашия объркан житейски такъв, след грехопадението. Чрез Своята виа Долороса, Той ни посочва нашия път на спасението. Христос извървява пътя на Своето страдание заради нас, за да можем после ние да вървим по верния Път на спасението, който пак е Христос. Защото Той е ..пътят и истината и животът;..."(Йоан 14:6), защото само чрез Него ще можем да достигнем и до Божието Царство, тъй като „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."(Йоан 14:6). Смисълът на спасението ни, чрез страданието Му и кръстната Му смърт и последвалото Му възкресение, се намира не само в тези дни, а през дните на целия ни живот като цяло.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент