С идването на Тръмп лихвите може да тръгнат нагоре по-скоро, казва Петър Андронов
Петър Андронов е председател на Кънтри тийма на КБС Груп за България, кънтри мениджър на КБС Груп за България, председател на УС и главен изпълнителен директор на СИБАНК. Той е и председател на Асоциацията на банките в България. Ще управлява и новата банкова структура, която ще бъде създадена след приключването на консолидацията на СИБанк и ОББ.
В последните дни на 2016 г. стана ясно, че белгийската КБС груп, собственик на СИБанк, в селка с NBG, придобива ОББ (99,9%) - четвъртата по големина на активите банка в България с 8% пазарен дял към края на септември 2016 г., Интерлийз (100% от акциите), третата по големина лизингова компания в България с пазарен дял от 13%, и 30% от „ОББ-МетЛайф Животозастрахователно Дружество", за 610 млн. евро. Обединението между СИБанк и ОББ ще превърне слятата институция в третата по големина в страната. КБС присъства в България от 2007 г., след като придоби СИБАНК и „ДЗИ Застраховане".
- Г-н Андронов, най-важните събития на тези дни са две - встъпването в длъжност на българския и на американския президенти. Какви според Вас бяха най-важните послания, които отправи в речта си българският държавен глава Румен Радев?
- Едно от най-важните неща е препотвърждаването на европейския и евроатлантическия приоритет на България. От разговорите ми с чуждестранни инвеститори и наблюдатели, с хора, които управляват пари и се нуждаят от мнение за България, усетих, че се тревожат за това. За да сме атрактивни за чуждестранните капитали, не трябва да има такива съмнения. Както и президентът заяви в речта си, имаме ръст от над 3%, той е доста над средния за ЕС, но е недостатъчен, за да успеем в обозримо бъдеще да достигнем стандарта на живот на средния европеец. Ако националният приоритет е българите да живеят все по-добре и все по-близо до средния европеец, това ще стане, като се мобилизират вътрешните ресурси и като се създадат условия чуждестранните инвеститори да навлизат все по-масово в нашата икономика.
В речта присъства и една от характерните за политическата риторика през последните години теми за бедността. За дистанцията между бедни и богати, която е глобална тема.
Другата важна тема в речта беше за корупцията, която ние, банките, определяме като първопричината за всички останали проблеми в държавата. Корупцията не може да се ликвидира, има я и в най-добрите демокрации. Но ограничаването й у нас, особено в правораздавателната система, ще доведе до свиване на корупцията и в публичната сфера - държавна и общинска. От друга страна - трябва да бъдем малко по-внимателни с говоренето, защото ние сме най-шумни на тази тема в целия ЕС. А има държави в ЕС, които могат да ни дадат уроци по корупция. Но те не са толкова шумни като нас. Което, от друга страна, не е толкова лошо, защото означава, че ние осъзнаваме нашия проблем. И втората стъпка е да го решим.
- Тръмп вече е президент, отношението към него е много противоречиво. Какво ще дойде от САЩ към нас?
- Чисто икономически той ще размести балансите в САЩ, ако изпълни обещанията си за мащабни инфраструктурни инвестиции, за данъчни преференции за фирмите, за търговски ограничения и въвеждане на мита за основни партньори на САЩ, с които ще ограничи вноса. От тази гледна точка американската икономика ще претърпи известно пребалансиране, което вече започва да се интегрира във финансовите анализи на пазарите. Увеличението на лихвите, което ФЕД планира в отговор на големите публични разходи и на данъчните преференции, е сигнал, че отвъд Океана лихвите ще тръгнат по-бързо нагоре, отколкото изглеждаше преди година. Европейската централна банка /ЕЦБ/ е в сложна позиция. Тя реагира както на лихвената политика отвъд Океана, така и на вътрешноикономическите фактори, които би трябвало да са водещи за нея. Виждали сме вече в годините ЕЦБ да следва ФЕД в лихвения процес. Този път може да се забави малко. Данните за икономиката на ЕС, и по-точно за еврозоната, засега не са достатъчно убедителни, за да се очаква подобно агресивно качване на лихвите, но ние не знаем какви резултати ще излязат през следващите тримесечия. Така че едно наум за лихвите е най-малкото, което със сигурност трябва да имаме. По-агресивно поведение на ЕЦБ за икономически стимули надали ще има, по-скоро с едно наум тя ще гледа всички индикатори. И не е изключено в края на тази или в началото на следващата година да обяви нова посока. Всичко това ще стигне и до нас като лихвен сигнал. На този етап можем да разчетем, че не е далече моментът, в който цикълът на намаление на лихвите ще се обърне.
Очаквам повече да няма стъпки на по-нататъшна монетарна експанзия от ЕЦБ, а обратно - не е много далече моментът, в който да преосмисли паричната си политика и да последва ФЕД, макар и много по-бавно. Преди изборите в САЩ се говореше за монетарна експанзия на ЕЦБ до 2019 г. Сега мисля, че тези срокове, както в САЩ се преразглеждат заради Тръмп, така и в Европа може да се окажем в ситуация на растящи лихви по-скоро, отколкото си мислим.
Растящите лихви са белег на растяща икономика. Ако ЕЦБ тръгне да го прави, това означава, че икономиката е тръгнала нагоре, стопанството расте, богатството расте.
- Придобиването на ОББ от КБС груп е основно събитие, което беляза края на миналата година и ще бележи и следващите месеци. Какво послание дава КБС с тази сделка, със значителната цена от 610 млн. евро, която беше договорена? Защо е толкова интересна България за белгийците ?
- Белгийци влизат и в други сектори на икономиката - преди нашата сделка бе обявена друга - за минералните води "Девин", която също е доста голяма. Така че сигналът, който трябва да прочете външният свят, е едно положително очакване българската икономика да расте въпреки всичките негативи, които ние си ги знаем - и корупция, и демографски, и образователни проблеми. Очакванията са положителни заради фискалната стабилност, членството в ЕС, ниските данъци, ниския външен дълг. Тези фактори накланят баланса в полза на България и неутрализират негативите. Надявам се това да даде тласък на инвестиции и в други сектори на икономиката.
- Как ще се казва новата банка ?
- Вече казахме, че брандът ще е български, на една от двете сегашни банки, логото ще е на КБС груп. Изборът между двата бранда ще се базира на проучване за разпознаваемостта, което вече е поръчано. Въз основа на него обективно и без емоции ще изберем бранда, който банковите клиенти предпочитат.
- В каква посока ще се развива новата банка?
- Ще запазим характерните за групата приоритети. Малките и средни предприятия са ключова сфера за растеж, силно подкрепени от европейски и български програми. В тази сфера и двете банки имаме натрупан опит, имаме инструменти за осигуряване на растеж на МСП. Ключов елемент на стратегията на групата са физическите лица, клиенти на двете банки. Ще извлечем силните страни на двете банки в полза на клиентите - и като качество на обслужването, и като условия, и като достъпност на услугата. Третата сфера е банковото застраховане. Използваме този модел във всичките си пазари, което означава много силно интегриране на банковия и на застрахователния бизнес. В момента го правим между СИБанк и ДЗИ, но ОББ също е натрупала опит в застрахователната дейност и има добри резултати, което ще помогне бързо да се интегрира в модела на КБС. В Европа единствено групата на КБС остана вярна на този модел. Не става дума само една банка да продава застрахователни полици, а за нещо много по-голямо. Става дума за единна дистрибуция и за единно управление на двете основни направления на бизнес - банково и застрахователно, с цел клиентът да може с един финансов контакт да ползва максимален брой услуги, да се осигури максимална достъпност, което става, когато имаш интегриран мениджмънт на компаниите. С добавянето на ОББ ще се развият и други услуги като лизинг, факторинг. Ще разширим палитрата, ще я направим по-модерна. Ще засилим тези компании с подкрепа от Белгия, от Чехия, и другите държави, където има натрупан огромен опит в небанковите финансови услуги. Нашите клиенти ще се възползват от една много по-модерна финансова инфраструктура с всякакви предприятия в нея.
- Някои определиха 2017-а като годината на банковите сливания. Очаква ли се друга сделка, освен тази за банка "Виктория"?
- Това не е нова тенденция. Банките в САЩ са били близо 15 000 през 80-те години, сега са 6000. В Европа е горе долу същото. Консолидацията е естествен процес за подобряване на ефективността на посредниците на пазара и ще се случва и занапред. Нашата консолидация не е започнала още, другата е по-скоро символична, защото институцията е доста малка. По-скоро е номинално намаление на още един банков лиценз. За около 10 г. банките у нас намаляха от 35 на 26. Всеки участник с малък пазарен дял има основание да търси по-голяма ефективност, защото големите играчи са много по-конкурентноспособни. Те могат да развиват иновации, по-гъвкави са по отношение на сериозни технологични промени. Малките участници се стараят да правят същите стъпки, но относителната цена на тези процеси е доста по-голяма. Всеки има мотив да търси ефективност, друг е въпросът колко е голям интересът на чуждестранните стратегически инвеститори. В случая с ОББ видяхме, че миналата година желаещите не бяха много.
Характерно за банковата индустрия е, че в условията на много ниски лихви въпросът за ефективността е по-остро поставен. Имаме сериозни технологични промени в начина, по който се осъществява банковият бзнес, имаме ниски лихми, имаме нефинансови пазарни участници, които отнемат от нашия бизнес. Натискът върху банките не е само от тяхната вътрешна конкуренция, идва и от външни фактори. Остротата на този натиск е по-голяма от обичайната. Така че всички банки мислят по тези въпроси. Но една консолидация е доста продължителен и сложен процес. Така че дали в оставащите 11 месеца ще се организира - не мога да предвидя.
- Банковият сектор управява 90 млрд. лева и в същото време ръстът на кредитирането е доста слаб. Защо?
- Обемът на всички кредити на банките е близо 55 млрд. лева. Това е мащабна трансформация, извършена за по-малко 20 г. През 1998-99 г. всички активи на банките бяха 7-8 млрд., а днес говорим за банков сектор от 90 млрд. Ако тогава кредитният портфейл беше 2 млрд. лв., сега е 54 млрд. В рамките на 15-16 г. банковият портфейл досигна ниво на насищане на икономиката с кредити. Затова няма как да очакваме отново ръстовете отпреди кризата от 50-60%. Това голямо догонване на нивата на кредита към БВП на страните от Централна Европа се случи между 2003 и 2008 г. Трябва да свикнем, че банковото кредитиране няма да расте вече с такива темпове. Защо обаче не расте с 5-6- 8%, колкото е сравнително здравословно? По много причини. Първата причина е, че банките през последните 4-5 г. интензивно отстраняваха от портфейлите си лоши кредити. И онова, което се случва в портфейлите им, е замяна на старите лоши кредити с нови добри кредити. Когато отпускаш нови кредити и едновременно махаш старите, общото впечатление е, че не расте портфейлът. Но всъщност той се подновява и преструктурира. И когато чистенето на стари кредити приключи, а то е към края си, ние ще започнем да усещаме общото номинално повишение на кредитния портфейл вече по-осезаемо.
Икономическият растеж е много силен мотор за растеж на кредитния порфейл, така че аз очаквам в скоро време това да доведе до по-високи стойности. Ниските лихи също имат принос. Намираме се на прага на по-високи стойности на кредитния растеж, които ще наблюдаваме занапред, но няма да видим крайностите отпреди кризата. И дано не ги виждаме повече.
- Каква е причината за ръста на икономиката над 3% за 2016 г. - европарите или наистина има качествено предприемачество у нас?
- Ефектът е комбиниран. Естествено, че европрограмите имат крлючова роля за възраждането на икономиката, но не е само това. Имаме първи признаци на по-високо вътрешно потребление, което е изключително важно. Имаме растеж на всички икономики в ЕС, което е добра основа за износа ни. Той вече има по-голям дял в БВП. Имаме нарастване на износа на машини и намаление на износа на метали. Имаме нови бързоразвиващи се сектори, като ИТ, аутсорсинг. Имаме по-малко вертикално строителство. Икономиката се движи от множество фактори, външни и вътрешни, които не могат да бъдат вкарани в една номенклатура и да наричаме всичко еврофондове. Европарите имаха важен принос като тласък на икономиката, но вече тя сама започна да генерира растеж.
Въпреки това е добре да ги има известно време и да се възползваме от тях, както и от другите финансови инструменти, без обаче да се пристрастяваме към тях. Но те имат преходен характер, докато останалите инициативи на бизнеса станат достатъчно зрели и могат сами да движат икономиката.
Вече имаме диверсификация на икономиката, имаме икономика, която зависи от глобален износ, която се модернизира, която съзрява и като манталитет на предприемачите, и като знания. Но имаме една голяма, голяма спирачка и това е образованието. В което трябва наистина да инвестираме повече и максимално ефективно, за да може икономиката да продължи да расте нагоре.
- СИБанк работи с ЕИБ, ЕИФ и ЕБВР по различни програми. Активен ли е бизнесът в усвояването на парите за нисколихвени кредити?
- Покрили сме целия сектор по всички възможни програми за насърчаване на бизнеса.
Активността е много висока. През 2008-2009 г., когато започнахме да използваме такива инструменти, това беше абсолютно непозната територия и за бизнеса, и за самите банки. Усвояването на сума от 20-30 млн. евро от бизнеса отнемаше година-две. Сега много по-големи суми се усвояват за седмици или месеци. Бизнесът се научи да използва финансовите инструменти.
- В какви сфери са проектите?
- Във всички, с изключение на военната индустрия, енергетиката и вертикалното строителство. Имаме забележително нарастване дори на хранително-вкусовата промишленост, която през последните 10 г. увеличи значително дела си в БВП.
- През 2016 г. банките ще отчетат рекордна печалба - до края на ноември тя е 1,2 млрд. лева. На какво се дължи?
- 2016 г. бе наистина безпрецедентно добра година. Имаше комбинация на различни обстоятелства, които доведоха до такава печалба. Първо, има еднократен ефект от над 10%, свързан с един световен картов оператор, който плати еднократен дивидент на акционерите - всички банки. Това няма да се повтори през следващите години. Другите благоприятни обстоятелства, които няма да се повторят през 2017 г. - на първо място е намаляването на лихвите по привлечените средства, което позволи да се компенсира бързия спад на лихвите по кредити. И понеже лихвите по депозитите вървяха една крачка пред тези по кредитите, това докара доходност на банките. Но няма да се повтори, защото лихвите по депозитите вече стигнаха дъното. Друг източник на приходи са много по-малките провизии по лошите кредити. Тъй като кредитният портфейл има вече много по-добро качество, обезценките за лоши кредити рязко спаднаха. Имаше години, в които банките плащаха 1,5 млрд. провизии по лоши кредити. Сега сумата се сви значително и това добавя много към банковите приходи.
Разбира се, ще ме питате и за таксите.
Те се преразпределиха от едни клиенти към други, но хората, които не плащат такси, не се хвалят. Една от големите такси, която отпадна, е за предстрочно погасяване на ипотечните кредити. Ефектът от отпадането й е рязък спад на лихвите по ипотечните кредити, които вече са около 4%. Ефектът от липсата на такси за предсрочно погасяване и от спада на лихвите е 300 млн. лева по-малко приходи на банките за година. А допълнителните приходи от такси на банките вероятно ще бъдат 4 пъти по-малко от тази сума. Така че няма компенсиране. Усещането за увеличени такси се появи от това, че банките бяха принудени със закон да махнат редица такси по кредитните си услуги и част от тях се прехвърлиха върху други клиенти, които плащат например разплащателни и депозитни услуги. Това прегрупиране на таксите не компенсира предишния им обем, нито лихвеното спадане. Втората причина е, че банките все повече ще насърчават клиентите да не плащат кеш, а да използват електронни способи за разплащане. Защото физическите кешови операции са най-скъпите и банките искат да насърчат клиентите си да ги използват по-малко чрез по-високи такси.
- От февруари предстои да влязат в сила нови правила за основната специална сметка, с които ще бъдат намалени някои такси?
- Това е поредна регулаторна интервенция на пазара, която има добри намерения да помогне на клиентите, но ще доведе или до изкривяване, или ще има минимален ефект, както и другите намеси по-рано. Идеята е всички граждани на ЕС, включително социално слабите, да притежават поне една банкова сметка безплатно и с привилигировани условия по таксите. БНБ ще поддържа статистика за средните такси по определен брой платежни услуги и чрез нея банките ще определят преференциите по основните сметки. Освен това обобщените данни за средните нива на таксите ще ориентират гражданите за средните нива на различните такси и така да правят по-информиран избор. Опасявам се обаче, че ефектът ще е минимален за клиентите, защото малцина от тях ще отделят време, за да се запознаят подробно с тази информация. Това се вижда поне засега.
- Лихите по кредитите падат, но все още са далече от нивата в страни като Германия, Франция, Холандия, Белгия. Защо?
- Така е, но доходите в Германия, Холандия, Франция и Белгия са много по-високи. Средният доход в развитите западноевропейски страни е няколко пъти по-висок от този на средния българин. Което се отразява върху способността да се обслужват кредитите. И цялата им икономика има много по-висока производителност, което се отразява на качеството на кредитните портфейли на фирми и граждани. Процентът на необслужваните кредити в България все още продължава да е много по-висок от средния в страните от Западна Европа. И разходите за лоши кредити се добавят в цената на кредита. Икономиката ни не е узряла, за да има очаквания, че рисковият компонент на лихмите ще бъде съпоставим с този в Германия. Няма как да имаме претенции за германски лихви, ако цялата ни държава се възприема от инвеститорите като по-рискова. Вижте и кредитните ни рейтинги. Не можеш да имаш ВВВ- и да искаш цена на лихвите като в страна, която има АА. Просто ние трябва да извървим своя път, да узрее икономиката, да изминем всичките етапи, които ще ни позволят да станем членове на еврозоната. И тогава ще имаме и плюсовете, и минусите на това ново състояние. Истината е, че имаме да вършим много домашна работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
