Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
Мине се, не мине време и някой политик започва да играе по една от най-тънките струни на народопсихологията, а именното - родното производство на хранителни продукти.
В общия случай, сценарият е един и същ - започва се с декларации за защита на националното производство, преминава се към работни срещи в някое министерство или партиен офис, а накрая се предлагат конкретни законови мерки. Обикновено зад тези инициативи стои някаква смесица от сдружения от местни производители и политици популисти.
Неотдавна именно по този сценарий бяха атакувани търговските вериги, след като местни производители се оплакаха, че им "налагат" тежки условия за партньорство. В крайна сметка през 2015 г. бяха приети спорни текстове в Закона за защита на конкуренцията, с които беше въведено изключително субективното понятие "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне". Ето че преди няколко седмици започна нова серия от същия филм. Под огън са търговските обекти с годишен оборот над 2 млн. лева. Този път група депутати от БСП искат да ги принудят да продават определено минимално количество български храни, вина и спиртни напитки. В зависимост от вида стока и сезона този минимум варира от 25 до 75% от оборота.
Идеята е толкова недомислена и неприложима на практика, че поражда сериозни съмнения в здравия разум на вносителите си. Ето само част от причините, поради които този закон представлява par exellеnce пример за законодателно слабоумие:
- Ограничаването на предлагането в общия случай означава ограничаване на конкуренцията. А това пък задължително води до по-малък избор за потребителите, икономически ренти и по-високи цени. По-високите цени от своя страна означават свиване на търсенето, по-ниски обороти за търговските вериги и по-голям риск от загуби и фалити.
- В момента в който веригите бъдат принудени да зареждат, например, минимум 70% от млякото и млечните продукти от определени, N на брой, български производители, това няма как да е така и тези N на брой производители е много вероятно да имат "по-силна позиция при договаряне".
- Административният товар от това някой да следи за спазването на тези квоти за БГ стоки би бил огромен. Ще трябва да се наемат няколко хиляди инспектори само за тази дейност. Така например за 10 000 инспектори с брутна заплата от 1000 лева това би било разход от 12 млн. лева на година. Целият административен разход би бил вероятно поне два пъти повече (за офиси, за консумативи, за административна структура и т.н.).
- Няма никаква гаранция, че местните производители ще успеят да осигурят нужните квоти - било то сега или в бъдеще. Даже е силно вероятно да се случи точно обратното.
- Ами ако българските потребители предпочитат да пият, например, 70% италиански и френски вина, и само 30% - български, какво ще ги правим? Колко са тези, които харесват българско уиски?
- Освен предпочитанията за търсенето голяма роля играят и цените. Неотдавна беше публикувано проучване, че около половината от потребителите пазаруват стоки в промоция, т.е. водят се не от конкретни марки и производители ("ооо, това е българско и затова ще си го купя"), а от цените. Е, какво ще правим с тази група потребители?
- Опасността за натиск върху цените също е много сериозна. Българските хранителни стоки в редица сегменти поддържат над средните пазарни цени поради редица причини, сред които ниска конкурентоспособност, малкият мащаб на производството, изоставане от иновациите, по-ниските евросубсидии в сравнение с редица други европейски страни и ред други причини. Т.е. дори и само заради тези причини храните ще станат по-скъпи.
В крайна сметка, ако този крайно популистки закон се приеме, това ще означава ограничена конкуренция, по-високи цени, по-малък избор, вреди за търговските обекти и огромни административни разходи по прилагането му. И тъй като пазарът винаги намира начин да избуи - на светло или на тъмно, то е много вероятно бързо да се намерят начини да се заобиколи законът.
Най-пресният пример за такова заобикаляне на безумно ограничаване на пазара идва от Русия и от нейното ембарго върху вноса на храни от ЕС. Е, оказва се, че в Русия се внасят от Беларус 5 пъти повече ябълки, отколкото Беларус произвежда. Не е трудно да наложим тази практика на местна почва и да си представим, като в търговските обекти бързо ще се появи изобилие от "български" стоки от къде ли не. Не трябва да се забравя, че съществуването на компаниите за търговия на дребно е предизвикано от търсене от страна на крайните потребители, които сме всички ние. Регулациите следва да са насочени в същата посока - осигуряване на най-добрата нормативна, административна и пазарна среда за работа на тези компании, така че крайният потребител да е най-доволен от услугата. Всички други причини са или самоцелни, или облагодетелстват една малка група - в случая местни производители на хранителни продукти, за сметка на цялото население.
(Със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
