Мартин Захариев обича да бъде пръв - с групата на 7-о училище "Швепс", като суперуспешен музикален продуцент след нежната революция през 1989 г., като главен редактор на българския "Плейбой", като диджей, като лидер на култовото списание "Егоист", на тенис корта... Отличникът от Правния факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" вече е депутат от Коалиция за България. Съпругата му Жанет има диплома като неговата. Сега е директор на правна дирекция във Виваком, преди 10 години беше на идентична позиция в bTV. Елегантната дама има сериозни успехи в областта на медийното и телекомуникационното право. "Това е отделна наука, тя вече може да направи професура в нея", категоричен е Мартин. Имат двама синове - Мартин младши и Филип. Задружно семейство са, всичко правят заедно.
- Мартине, защо се стигна до тук - "низините" повече не искат да живеят постарому, а "върховете" повече не могат да управляват поновому?
- Защото политическото инженерство се сгромоляса. Определени хора на ръководни позиции не просто извиха ръцете на Орешарски, а направо му счупиха китките. Така се получи, че настъпихме мотиката. Получихме челен удар. От аркада миналия петък положението премина в нокдаун, за да стигне до нокаут. Остава да видим какви ще са предстоящите поражения според терминологията в бокса. Оказа се, че ултимативното говорене не работи. Явно отровата, която лидерите на ДПС и БСП обозначиха като ГЕРБ, се бори с други медикаменти, различни от противоотровата. А те трябва да бъдат прозрачни и защитими пред обществото. Лично аз никога не съм бил в по-тежка ситуация в скромната си обществена роля.
На заседание на парламентарната група бях сред първите, които казаха мнението си за избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Знаех, че до обед медийната общност ще бъде взривена, след обед - гражданското общество, а вечерта ще бъдем международна новина. Напрежението в залата през първите 30 секунди, след като чухме предложението на Орешарски, беше толкова голямо, че можеше да разрежеш въздуха. Виждах ужас в очите на много колеги. Пълно недоумение. Леко страня от сектора на сигурността, защото не само че не разбирам от него, но и изпитвам лека погнуса поради публичното му дискредитиране и долнопробно корпоративно използване през годините. Но заявих, че през последните 4 години, според доклада на "Репортери без граници", свободата на словото в България през управлението на ГЕРБ е паднала от 68-о на 87-о място.
Това е най-големият шамар
от 20 години насам. Това е тотална дискредитация на политиката като институция. Всичко се сгромолясва пред очите ми. Много е болезнено. Умните политици трябва да имат качества на визионери. Защото никой от ръководството на парламентарната група на БСП не прецени какви ще са последствията от всичко това. Всеки коментира от собствените си позиции за политика и почтеност. Но явно не е достатъчно. Ясно е, че решението е взето в нечий сарай.
- Твоята оценка за парламента?
- ДПС държи партньорите си заради патовата ситуация в него. Всъщност обществото, без да иска, механично подреди един парламент, който отразява по един или друг начин всеобщото корабокрушение. Себичността на ръководителите на дясното от последните години, тяхното непреодолимо его ни докара до това, че те се лишиха от политическо представителство. Това е най-големият срам за България и нейния преход. В политически план през последните 20 години евтаназията вдясно е нещо, от което трябва да се срамува цялата страна. ГЕРБ не е дясно, а популизъм в чист вид. Липсва класа, липсва дебат. Стари депутати от предишни събрания казват: "Може да сме спорили, може да сме се мразили, но имаше респект. Срещу нас имаше достоен, мощен умствено и интелектуално ерудиран противник. В момента това го няма." Това е тотална деформация на парламентаризма.
- Какво следва?
- Ако лидерите не намерят консенсус и толерантен тон, който да бъде разбран от обществото, просто ще взривят България. За втори и вече последен за тях път. Бомбата със закъснител е поставена. Тук става дума не само за политически разум, но и за почтеност. А това е най-големият изпит пред властниците.
Всеки час е съдбовен
за следващите седем години, в който България влиза в нов програмен период за европейско финансиране - 2014-2020. Това са едни от най-важните дни в най-новата ни история.
- Какви са емоциите на интелектуалец като теб в тази ситуация?
- Душата ми се преобръща. Аз съм далеч от намерението да се оплаквам, защото сам се насадих в този кошер. В момента парламентът прилича на най-популярната компютърна игра - "Енгри бърдс", но на 99-о ниво, от което изпадаш от нерви. Но никой не ми е виновен. Повярвах, че БСП върви към социалдемокрация, към реформа. Факт е, че Сергей Станишев е много добре приет в Европа. В най-новата ни история няма лидер с по-голям политически опит от него. Очаква се да стане следващият шеф на ПЕС. Аз съм десен като разбирания и съм накарал стотици хора да гласуват за БСП. 200 000 души, десни по убеждения, за първи път в живота си гласуваха за БСП в очакване на промяна, на социалдемокрация. Месец по-късно бяха излъгани по най-долнопробния начин. Това не е просто студен душ, направо ги вкараха във фризера. Дори крайните костовисти като Джиджи Пендачанска, която ми е като сестра, се изпълниха с оптимизъм, че нещата ще тръгнат. А сега всичко рухна. Аз съм в състояние на пълна безизходица. И съм готов да си платя цената за избора. В случая никаква партийна или парламентарна дисциплина не могат да ме спрат да изкажа мислите си на глас в публичното пространство. Ако Станишев има да се извинява на 940 000 души, то Орешарски има да се извинява на 8 милиона. Никой политически инженер не може да реши това уравнение.
- Интелигенцията реагира ли адекватно?
- Тя окончателно абдикира. Предаде се. Трудно преживява факта, че голяма част от политическия елит е компрометирана. Властта също не пропуска възможност да изолира интелектуалците. Имаше лъч надежда, че БСП прави усилия, отваряйки вратите на гражданската си квота. Но няма какво да се лъжем - стабилността на обществото е резултат от преразпределените територии между силните на деня. В момента никой не вярва в демократичните процедури.
Коалиция се превърна в мръсна дума
Основната форма на политически дебат е кой кого ще вкара в затвора. А младите стават все по-аполитични. Те са продукт на консуматорското общество. Все повече гледат отвъд Терминал 2 и Калотина. Разбира се, има и млади, които са избрали да останат тук. Засега. Защото и техният предел на търпение има граници. Политическите и бизнес елити образоваха децата си в престижни западни училища и университети, подготвяйки ги за бъдещия ешелон на властта. Парите могат да купят образование, но не и ценности и идеи. В момента на пазара тях просто ги няма. Интелигенцията е в небрано лозе. Въпреки това хора от творческите индустрии се опитват да правят нещо - витални, с дух, цветни, различни. С плам - въпреки цялата гадост, в която живеем. Но остават сами и неразбрани. Дневният ред на обществото се диктува от други. Някои медии налагат на пиедестал съмнителни политически фигури за сметка на онези, които носят духовния потенциал на нацията. В така наречената жълта преса всичко е отвъд и зло, без категории.
- Мислиш ли, че скоро ще има дебат около закон за печата?
- Всяка нова власт следва да направи две ключови неща извън дневния ред на обществото, като например цената на тока - изборен кодекс и медиен закон. ГЕРБ абдикира от второто - за да не се скара с медиите от страх пред Let it be на "Драган Цанков" 4 и на "Сан Стефано" 29. И сега обаче лъсват всички несъвършенства в действащия Закон за радиото и телевизията. Проблемът е, че на новия парламент нещо не му се получава. Както казваше Тодор Колев, светла му памет, много хубаво свирите, ама не можете да започнете.
- Какво каза съпругата ти, когато разбра, че те калесват за депутат в Коалиция за България?
- Винаги съм имал пълна подкрепа на семейството си. Това не беше първото ми предложение. Но досега винаги съм отказвал поради личното ми усещане за политическа незрялост. И поради факта, че между 2001-ва и 2008-а бизнес средата беше много позитивна и предизвикателствата в нея бяха за мен много по-увличащи от това да се занимавам с политика. И аз се чувствах добре в кожата си на предприемач. Точно през този период реализирах най-добрите си проекти и най-успешните си сделки. Те представляваха за мен първостепенен интерес. Но през последните четири години с управлението на ГЕРБ случващото се в държавата започна да става все по-нетърпимо. Много съм сърдит на гербаджиите не толкова за делата, които извършиха - съдът ще реши дали са криминогенни или не, а заради това, че изядоха, сдъвкаха и изплюха дясното. Всъщност направо го изхрачиха. Разбира се, самото дясно много им помогна.
- Защо навремето кандидатства право?
- Това беше изненада за родителите ми - баща ми, Бог да го прости, беше инженер, майка ми е психиатър. Но винаги съм бил привърженик на слогана "Мисля различно". Не съжалявам, че се оказах в правния факултет. Имам хубави приятелства от там. Главният прокурор Сотир Цацаров беше в нашия поток, но не сме близки с него. Така се случи, че
моят наркотик се оказаха медиите
- А музиката?
- Тя е най-голямата страст на моя живот и на моето семейство. Дълго време беше хоби, а после се превърна в капитал. През студентските си години се издържах от нея.
- На какво си свирил като тийнейджър?
- На пиано - не стигнах до концерти, но поне развих слух. Докато трябваше да свиря, главата ми беше в топката. Майка ми ме караше да залягам над нотите и етюдите, а аз исках да играя футбол в Левски. С Дони и Момчил бяхме в съседни класове. Тримата направихме един от най-продаваните продукти на 90-те години в България - техния дует. Супер горд съм с двата ни албума. Аз случих на музиканти, но и те случиха на продуцент. През 94-95-а въведохме абсолютно нови стандарти на пазара и рекламата в България. Всичко беше закостеняло в матрицата на "Балкантон". Чалгата все още беше плаха. Голямата й инвазия предстоеше. И ние използвахме този луфт абсолютно несъзнателно. Маркетирахме тотално инстинктивно, без да сме чели дебелите книги за големия бизнес. Чисто интуитивно, но постигнахме забележителни резултати. Нюхът ни беше безпогрешен.
- Защо в момента няма качество в шоубизнеса?
- Всичко се преобърна с краката нагоре за последните 20 години. Технологиите толкова промениха музикалната култура, че звукозаписните компании се самоубиха ритуално по един или друг начин. Дори да направиш гениален албум, младите - а те са основният потребител, го слушат пет минути, а след това се връщат към игричките и смартфоните си. Чатят и пускат sms-и. Днес почти няма психологическа и емоционална отдаденост към правенето на музика. Предишните поколения израснаха с радио, телевизия, рока, Уудсток, Лед Цепелин, а днешните - с торент сайтовете, смартфоните, таблетите, Туитър. Ако ние събирахме плочи и дискове, броейки стотинките си, но със страстта на колекционери, днес тийнейджърите колекционират тонове mp3-ки. Ние слушахме музика така, все едно пиехме най-класното италианско късо кафе. Имахме необходимост - това формираше ценностите и моделите ни на мислене. Сега слушат музика така, все едно пият кока-кола. Това компрометира модерната музика. Днес абсолютно всичко може да бъде изсвирено. Стари добри банди се опитват отново да извадят лицето си на сцената - кога добре, кога зле. "Цепелин" се събраха за два концерта преди две години в Лондон. Още с обявяването на датите имаше 18 милиона заявки. А залата "Арена 02" събира 20 000 души. Преди три седмици "Блек сабат" в оригиналния си състав издадоха новия си албум, който е абсолютно потресаващо добър, както винаги. Не карам влака към миналото, има много нови професионалисти със страхотно свирене, гласове и идеи. Но като цяло актуалната музика е гигантско разочарование. Слушам джаз, фюжън, понякога - по-твърд рок, стигам и до метъл. Но съм заобиколен от конфекция, почти няма бутикова стока.
Дори и най-добрите неща са кавъри
Джордж Бенсън току-що издаде новия си албум, който изцяло е посветен на музиката на Нат Кинг Коул. Абсолютно великолепие, еликсир за душата. Но дефицитите са големи. Особено в българската музика. Ако Графа се беше родил в Лондон, щеше да има статут като на Роби Уилямс. Той е класи над останалите. Не е най-великият глас, но идеите му, модерният му прочит към музиката са на световно ниво. Мария Илиева е страхотна певица, която също е объркала държавата, в която трябва да се роди.
- Какво слушат синовете ти?
- Провеждам целева музикална политика - и тук, в София, и на морето, и в колата. Опитвам се да ги насочвам, без да ги образовам. Те горе-долу вървят по моя път - не в джаза и класиката, а в рока. Но вече си имат любимци като Джъстин Тиймбърлейк, Джъстин Бийбър, "Блек айд пийс" - съгласно тяхната визия. Вече сами правят плей листите си. Формират собствен вкус - това е добре, защото после води до формирането на собствено мислене и в живота. Не им преча да харесват каквото искат. Мартин Захариев младши е на 11 и въобще не ме пита. Другият, Филип, е на 8 и все още се консултира.
- Манипулираш ли жена си, когато реши да слуша музика?
- Жестоко. А и тя се оказва изключително податлива. Следя всичко, което се появява на музикалния пазар, и й правя компилации. Сега съм й спретнал една само с нови банди - няма нито едно известно име. Подарих й я за колата, за да се образова.
- Какви бяха бунтовете в твоите тийнейджърски години?
- Нямаха нищо общо със сегашните. Растяхме в най-големия възможен застой - в годините преди 1989-а. Бях чест пациент на Първо районно управление. Нашите работиха една-две години в чужбина и ме оставиха сам. Бях се качил на черешата. Вкъщи беше сборище, на което се гледаха видеа с AC/DC, "Джудас прист", западни филми и порно.
Но някой ме предаде
Така че през целия 11-и клас ходех всеки вторник при майор, да не й казвам името, с която провеждахме събеседване. Беше много смешно. Но бях и притеснен, защото всичко това можеше да блокира кандидатстудентските ми щения към правото. Независимо от успеха и дипломата, тези факти можеха да ме съборят. После влязох 20-и по бал от цяла България. Така че бунтовете ми бяха срещу системата, срещу невъзможността да имаме достъп до културата на Запада. Сега 99 процента от българските и руските олигарси пращат децата им да учат в престижни университети. Защото Изтокът е богат на ресурси, но Западът определя тенденциите. Все още битката на идеи и на ценности се печели от англоезичния свят. Той доминира и още дълго време ще бъде така.
- Как си обясняваш "бум"-а на свежарски брендове през 90-те?
- Те бяха реплика - нашето поколение експлодира, когато му се даде възможност да мисли и да се изразява по собствения си начин. Така се появи "Егоист", тогава се появи езикът на Карбовски, на Ина Григорова, на Нойзи и т.н. Те бяха чели, чели, чели и просто изригнаха. В музиката излязоха Дони и Момчил, "Акага", Милена... На днешните деца им липсват собствен ъндърграунд. Повечето от тях са ситуирани в подредено общество.
- Тогава срещу какво ще протестират?
- Новото дясно вече се взриви - БСП е по-дясна от който да било в момента. А класическо дясно пък хептен няма. Така че този дебат, който е заложен от началото на XX век и в който се движим вече от сто години - ляво-дясно, ляво-дясно, губи стойност. XXI век ще бъде проектиран от голямото противоборство между хуманитарите и технократите. Между зелените и тези, които мърсуват и рушат. И всичко това ще е предмет на нови и ожесточени дебати - най-вече за опазване на природата, за екологичен и здравословен начин на живот. Разбира се, всичко това ще се случва в по-развитите общества.
- А в нашето, което не е преживяло дори сексуалната революция?
- Така е. Цитат: "Тишината в леглото ражда бесове".
- Затова ли пусна първия "Плейбой" у нас?
- Това не беше революционно дело, а мощен издателски проект. За жалост с годините девалвира и няма вече този статут.
- Но те превърна в медиен герой?
- Да, но сега станах друг герой. Сър Пол Макартни, който е гений на шоуто и е най-богатият музикант в света, казва: "Не това, което вършиш, те прави какъвто си, а начинът, по който го вършиш". Това винаги е било лайтмотив в живота ми.
Човек трябва да слуша умните и талантливи
и да се опитва да го прилага.
- Съгласен ли си, че зад успелия мъж винаги стои умна жена?
- Тази теза е валидна от началото на света. Но да уточня - не мога да се дефинирам като много успял. Участието ми в политическия живот, особено след събитията, които текат в момента, е крайно разколебано. Над мен тегне въпросът: Защо си причиних това? В някаква степен се самоподведох. От друга страна бизнесът през последните 4-5 години не върви никак добре. Особено в медиите, където съм аз. Работи се три пъти повече за пет пъти по-малко пари. Така че успехът се оказва относително понятие - в професионален и обществен план. Най-важно е човек да се чувства щастлив в личното си битие и съзнание. Всичко останало е панаир на суетата. С жена ми, със синовете ми, с приятелите, с хобитата ми чувствам живота си пълен и смислен. Аз съм в хармония със себе си. Не съм алчен, а това прави амбициите ми реални. Много хора около мен се поддадоха на внушения и на предизвикателства, които не са им по обувките. И се сгромолясаха заради това. Важно е да се самооцениш - до къде можеш, до къде стига хоризонтът ти. Иначе гонитбата на всяка невъзможна цел те прави нещастен.
- Някога мислил ли си за емиграция?
- Имах критичен период през 90-а, когато държавата отново беше рухнала. С най-близкия ми приятел от казармата почти бяхме решили да емигрираме. И той направи стъпката - и сега е един от най-високопоставените супервайзери в най-голямата кабелна компания на Източния бряг - "Кейбъл вижън". Така че той успя. През нощта, в която трябваше да се реша, защото той на сутринта тръгваше, се отдадох на много сериозна размисъл. Но останах - аз съм единствен син. В онзи труден момент това щеше да е страшна абдикация от родителите ми. След това да емигрирам вече беше късно. Пропуснах този шанс, но съдбата е това, което сам си направиш. Имало е десетки хиляди моменти, в който съм се проклинал, че не съм напуснал България, когато му е било времето. Но независимо колко съм бил раздразнен от едно или друго обстоятелство в нашата мила родина, винаги съм си давал сметка, че ако бях тръгнал, сега нямаше да имам своето семейство. А това е най-важното за мен. Знам, че със или без 42-рото народно събрание, че със или без БСП, ДПС, "Атака" и ГЕРБ, че със или без "България на гражданите" и ДСБ утре слънцето отново ще изгрее.
- Има ли симптоми за нови фигури?
- Не. Трудно е. Няма публична личност, която да не е дискредитирана. Дори на абсолютно новото лице на мига ще му бъде извадена биография. И отвън не можем да си внесем. Ние сме в патова ситуация. 23 години по-късно едни казват, че преходът отново започва. Той всъщност свърши. Ако се държим като инфантилно общество, като бавноразвиващи се ученици, които не могат да преминат в горния клас, няма никога да излезем от параграф 22.
Време е да затворим страницата
Да променим изцяло модела на мислене и на политика. Време е за много голям респект към гражданското общество. То съзря.
- На каква цена?
- Лично аз платих с това, че в най-хубавите ми години се озовах в безтегловност. В нормално общество можех да съм в пъти по-успял. Винаги съм бил предприемач в малкия и средния бизнес. Плащал съм заплати на 200 души, имал съм десетина едновременно и добре работещи компании, знакови медии във всички области. С подобна кариера в нормален свят и пазар отдавна щях да съм пенсионирал внуците си. Това обаче не се случи. Аз съм от изгубеното поколение. Все пак нашите родители са най-зле - комунизъм, невъзможност да се адаптират към новата джунгла на пазарната икономика, старини в истински хаос в държавата с най-ниските пенсии в Европа. Унизени и губещи. Ние все пак имаме шанс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
