Апостолът не е бил познат у нас преди Освобождението
Академик Константин Косев е един от водещите български историци. Доктор на историческите науки, професор. Член-кореспондент на БАН (1989). През 1990 година е министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VII велико народно събрание.
- Акад. Косев, има ли нещо, което забравяме, когато идва поредната годишнина от гибелта на Левски?
- Левски е истински кумир за българите. За него е писано много, интересът е огромен и той едва ли някога ще стихне. Подобно на Исус Христос популярността му расте лавинообразно точно в негово отсъствие. Много интересно е, че българският Апостол на свободата остава непознат за българите преди Освобождението.
- Защо?
- След Освобождението вече се премахват всякакви прегради и Левски става интересна личност, особено с това, че цялата му дейност е забулена в такава мъгла. И тогава влизат в действие и измислиците. Дякона е непознат до смъртта си. През годините у нас се чуват разни фантастични приказки - ама как така не са могли да го освободят, когато е хванат, защо не е създадена организация за това. Хората си представят, че едва ли не по телевизията са съобщили за залавянето му. Та тогава въобще не са знаели кой е бил хванат. Има такива случаи, когато неговата снимка се разпространява. Турската полиция е една от най-добрите в Европа по онова време и е действала много здраво.
- Надраснал ли е той епохата си, що за човек е, какви са му заслугите?
- Абсолютно. Левски е световно явление. Защото такъв род организации няма по света - с такава дисциплина, с лозунги и всички атрибути на една строго конспиративна организация при това централизирана, с централно ръководство, с тайна полиция, с тайна поща. Всъщност малцина знаят за него, защото той е майстор на конспирацията. Той съзнателно прикрива всяка своя стъпка, за да прави конспиративна организация, която постепенно се превръща в първата политическа организация в България. Народ, който няма политическа организация, той изобщо не може да се смята за народ. Чрез нея Левски фактически изковава оня меч, с който българският народ ще си пробива пътя към свободата и своя национална държава в джунглата на източния въпрос. Това е важното.
- Кой е важният извод от неговото дело?
- Смятам за най-важно това, че чрез изградената от него Вътрешна революционна организация Левски прави от лоялните поданици на султана модерен народ. От раята прави народ с претенции, народ, който иска своя независимост, своя държава и го постига.
- Възможно ли е един човек сам да свърши толкова много работа?
- Това е такава гигантска работа, която не е по силите на един човек. Самият той впоследствие усеща, че трябва да има и помощници и търси такива. Един сполучлив, какъвто е Ангел Кънчев, а другият - Димитър Общи, не е. Оттам почва и провалът.
- Казвате, че Левски чака момента, в който да избухне въстанието. Това ли е една от причините, заради която той влиза в противоречие с Любен Каравелов?
- Любен Каравелов е най-грамотният българин, най-известният и най-авторитетният, самият Левски го тачи и уважава много. Освен това вестникът му "Свобода" е като орган на неговата организация. Каравелов е гигант в мисълта и словото, Левски признава това и се учи от него. Съвсем естествено е такива хора да имат и различия. Докато Левски е по-прагматичен и по-реалистичен, Каравелов е повече поет. Той например лесно се отчайва, може да се уплаши, както е и станало. Писателят си представя революцията - ей-така с четите, тумба-лумба ще я вдигаме. Докато Левски иска тази революция да се осъществи по начин, по който да има ефект.
- През годините всеки се опитва да разсъждава за четирите питанки, които е написал Левски в тефтерчето си след думата "НАРОДЕ". Вашето обяснение какво е?
- Може ли да си представите какви неволи са това да обикаляш лично селище след селище, малки и големи градове? Около 200 места и навсякъде да имаш съмишленици! Всички тях Левски ги подбира и кара да се закълнат пред кръста и евангелието, че са готови да умрат за България. Не се иска каква да е борба, иска се саможертва. Така че още приживе, когато създава темелите на вътрешната организация в страната, Левски изпитва известни съмнения и терзания дали като дойде решителният момент на бунта, тези хора ще имат куража да се озоват под знамената. Дали ще имат дързост, воля и издръжливост, за да понесат, както подобава съдбовните изпитания? И понеже разбира сметкаджийския манталитет на българина, алъш-вериша, вероятно затова в тефтерчето му фигурира загадъчния въпрос НАРОДЕ???? Той се е питал дали когато дойде страшният миг, тези хора, които му се кълнат пред евангелието, меча и ножа, наистина ще тръгнат да мрат за Отечеството, както него. Левски не обвинява народа, просто се съмнява. Хубавото е, че когато идва моментът, през април 1876-а българският народ му отговаря по достоен начин. Априлското въстание го направиха неговите хора, но за жалост Левски нямаше как да узнае и да види добрата сетнина от своето знаменито творение - Вътрешната революционна организация.
/Пред epicenter.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
