Предимството й е, че силен политик и добър мениджър, казва Манюел Рапнуи
Манюел Лафон Рапнуи е директор на офиса на авторитетния Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в Париж. Той бе в София за дискусия на тема "Бъдещата архитектура на Европа", модератор на която бе директорът на ЕСВП София Весела Чернева. Пред "Стандарт" Рапнуи, който е експерт по ООН, коментира смяната на българския кандидат за генерален секретар на организацията.
-Господин Рапнуи, как бихте коментирали решението на българското правителство да смени кандидатурата на страната за генерален секретар на ООН?
-Разбирам, че за някои хора е странно кандидатът да бъде сменян по средата на състезанието. И това е въпрос, който е задаван не само в България, но и в чужбина – защо страната има двама кандидати. Вашият случай обаче далеч не е прецедент – случвало се и друг път държава да издига двама души за поста на генерален секретар и това бе Норвегия. Резултатът от тази смяна ще зависи от това дали кандидатурата на Кристалина Георгиева ще успее, или не. Ако на следващото гласуване в Ню Йорк тя събере добър резултат, проблемът ще бъде решен. Мисля, че въпросът е дали кандидатурата на Георгиева е полезна за процеса. На този въпрос може да бъде отговорено по два начина. Първият е: дали този кандидат е добър при всички положения. Всички знаят, че госпожа Георгиева е много добър кандидат. Проблемът на България от самото начало е, че има двама добри кандидати. От самото начало хората говореха за Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, измежду които да избира правителството. То направи своя избор, но всички бяха наясно, че ако възникне някакъв проблем, то другата кандидатка може да се окаже неговото решение. Към момента кандидатурата на Ирина Бокова не постига много добри резултати – броят на гласовете, които има при тайните гласувания в СС на ООН, намаляват с всеки вот. В началото тя имаше девет гласа, а сега повече се гласува срещу нея, отколкото за нея. Слуховете в Ню Йорк са, че американците или британците са срещу кандидатурата на Бокова. Това не й дава големи шансове да успее. Вторият поглед към създалата се ситуация е да се запитаме дали кандидатурата на Кристалина е добра за България и Европа. Смята се, че сега е ред на представител на Източна Европа да поеме ръководството на ООН. Има много източноевропейски кандидати, които обаче не са в първите позиции след гласуванията. Води португалецът Антонио Гутереш. Твърди се също така, че е ред на жена да стане генерален секретар. Бокова обаче не води дори и при жените, преди нея има друга кандидатка – аржентинката Сузана Малкора. Като се има предвид всичко това и желанието жена да спечели, очевидно трябва да се намери друга кандидатка. Малко е изненадващо, че една и съща държава предлага двама кандидати един след друг, но идеята за втора кандидатура при тази ситуция, не ми изглежда шокираща.
-Как оценявате шансовете на Кристалина Георгиева да спечели състезанието?
-Трябва да се имат предвид две неща. Първо, трябва да има поне девет гласа, за да има решение на Съвета за сигурност. Към сегашния момент нито един кандидат освен Гутереш няма девет гласа „окуражавам". За да успее кандидатурата на Кристалина Георгиева, тя трябва да си създаде нужната подкрепа. Това ще бъде трудна задача, защото се включва късно в надпреварата. Другите кандидати имаха изслушвания, имаше заседания, каквито вашият еврокомисар не е имал, защото се включва по-късно. В Ню Йорк някои казват, че това е все едно да се включиш в маратона в последния километър. Изглежда много по-лесно, но аз не съм убеден, че ще бъде така. Така че, първата й задача ще бъде да създаде тази политическа динамика за себе си. Второто нещо, което трябва да се има предвид, е въпросът за ветото. Един кандидат трябва да има девет гласа и нито едно наложено вето, за да може СС на ООН да вземе решение. Сега Гутереш има 12 гласа „окуражавам" и 2 гласа „не окуражавам". Следващото гласуване на 5 октомври ще бъде първото с цветни бюлетини. Така че ще е ясно, дали сред двата гласа против Гутереш е на някоя от постоянните страни-членки, или не. Дори и обаче някоя от тези пет държави да е гласувала срещу него, това не е равнозначно на вето. Ще е знак, че за въпросната държава той не е най-добрият кандидат. Франция, например, навремето се противопостави на Кофи Анан, но след разговори се съгласи с неговата кандидатура. Така че, дори срещу Гутереш да гласуват една или две постоянни членки на СС на ООН, това не означава, че с кандидатурата му е приключено. Сигурно е обаче, че ако той има един-два гласа против и ако Кристалина Георгиева постигне добър резултат и няма проблеми с постоянните страни-членки и нито една не е гласувала „не окуражавам", то тя ще се окаже в доста по-различна ситуация. Слуховете твърдят, че българският премиер е разговарял с Москва по въпроса. Смятам, че Русия в момента е загрижена да запази всичките си карти на масата, да съхрани всички опции отворени. Мисля, че Москва ще си запази правото да каже дали е против или не на някой от кандидатите до самия край.
- Значи на този етап не може да се каже дали Русия ще се противопостави или не на кандидатурата на Георгиева?
-Дори и на първия вот тя да гласува с „не окуражавам", това не означава, че на истинското гласуване ще наложи вето. Има преговори, руснаците са като всички останали и не знаят срещу кого са гласували останалите постоянни страни-членки. Очевидно те харесват Ирина Бокова, ако тя има среден резултат и нито един глас „не окуражавам" и всички пред нея имат добри резултати, но при много отрицателни гласове и потенциални заплахи за вето, ситуацията се променя. И това в някаква степен е залогът за Кристалина – не само да създаде нужната динамика за себе си и да има достатъчно гласове, а да успее да уреди отношенията си с петте постоянни страни-членки. Просто такава е играта и не става въпрос само за Русия, а за всички. Всички те ще искат да си запазят всички опции отворени. Очевидно всеки си има предпочитан кандидат, но си дава сметка, че той може да срещне трудности и че трябва да има План А, План Б.
-В момента две българки се състезават за поста. Процедурата и регламентът на ООН позволяват ли това?
-В правилата на световната организация не е предвидено оттегляне на подкрепата. Ирина Бокова може да се оттегли сама, но тя обяви, че няма да го стори. Смятам, че иска да изчака резултатите от следващото гласуване, тъй като е възможна промяна. Аз не го вярвам, не само защото се говори, че американците и британците не са особено въодушевени, а защото броят на гласовете в нейна подкрепа намаляха, а тези срещу нея се увеличиха. Това по принцип означава, че има някой, който работи срещу нея и той има влияние. Мисля обаче, че тя разчита да види какво ще се случи на 5 октомври и смятам, че тогава ще вземе решение. Има много кандидати, чиято биография е далеч не така впечатляваща като тази на Бокова, с по-лоши резултати от нейните, но които продължават да са кандидати.
-На подкрепата на кои страни може да разчита Кристалина Георгиева?
-Знае се, че тя се ползва с подкрепата на някои европейски държави. Имаше послания, повече или по-малко дискретни, които дойдоха от Германия. Спомняте си и поста в Туитър на шефа на кабинета на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Очевидно е, че Кристалина Георгиева се ползва с много добра репутация сред европейските партньори. Когато беше еврокомисар по хуманитарните въпроси, тя направи изключително впечатление във Франция по всички теми, по които работи с Париж. И то независимо дали ставаше въпрос за хуманитарни теми или кризи, свързани със сигурността, при които трябва да се реагира. Кристалина притежава две качества, които са важни за един генерален секретар на ООН: политически капацитет, познаване на тематиката и метод на работа. Тя познава много хора, има добра мрежа от контакти, работила е в Световната банка, постът на еврокомисар по хуманитарната помощ беше не само европейски, но и международен. Освен това има капацитета на мениджър. В момента е еврокомисар по бюджетните въпроси, което също е важно – бюджетът на ООН е доста сложна материя. Така че тя има и двете – мениджмънт и политическа роля. Това се признава и в Европа, и извън нея. Да имаш добър имидж и да агитират за теб обаче са различни неща. Освен това много се обсъжда изборът на генерален секретар, но в крайна сметка решава Съветът за сигурност. Ясно е, че неговите страни-членки контактуват помежду си. Сред тях са и петте постоянни членки на СС, които знаят, че започнат ли открита кампания за някой от предпочитаните от тях кандидати, това ще убие въпросния претендент. Твърди се, че руснаците харесват Бокова, но те публично не са го казвали. Говореше се, че британците много са харесвали Хелън Кларк, но и те не са го демонстрирали. Въпросът не е кой ще агитира за вас, а какво доверие ви гласуват петте постоянни членки. Мисля, че те не се интересуват толкова от дейността на самата ООН, а имат конкретни интереси, заради които световната организация е важна за тях.
-Вие сте в София за дискусията „Бъдещата архитектура на Европа". Как виждате бъдещето на ЕС?
-Европейският съвет за външна политика е тинк-танк, който работи върху темата за мястото на Европа на международната сцена, външната политика на ЕС, как можем да сме по-ефективни в един по-сложен свят. Оказва се, че в ситуацията, в която днес се намира Европа, особено след Брекзит, но не само заради това, има поле за размишление. Не можем да мислим как да стоим по-добре на международната сцена, ако не разсъждаваме как вътре в ЕС да бъдем по-ефективни и как по-ефективно да отговаряме на очакванията на гражданите. На тази дискусия се опитваме да установим различните национални гледни точки, какви са различните приоритети и къде са допирните точки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
