- Господин Симеонов, с какво 44-ият парламент е различен от предходния ?
- Няма как да не се позова на анализа на Института "Иван Хаджийски", че в този парламент има от всичко по едно, а в предишния-от всичко по две. Помните добре, че имаше две десни формации, едната от които се раздели на още, две леви, две националистически, а на финалния етап имаше и две етнически заради отцепилите се от ДПС в ДОСТ няколко депутати. Имаше също много претенденти за резервни депутати в лицето на някои от по-малките коалиции. Сега вариантите за маневриране не са толкова големи. Втора и много важна разлика, е че сега имаме управляващи и опозиция, двуполюсно разделение. България дълго време беше свикнала да живее в еднополюсен модел, в който всичко се върти около ГЕРБ. Още една силна разлика е, че в предишния мандат като че ли всякакви обществени интереси бяха представени, а сега ще имаме силни извънпарламентарни алтернативи. Една от тях е Слави Трифонов, който пък даде ултиматум на парламента и очевидно ще развива тази ниша. Другата е десният либерален прозападен лагер, който остана непредставен и явно няма да се примири с тази роля.
Въпреки тези си отлики, като че ли този парламент прилича на преработено издание на предходния. Точно защото е преработено, а не е нещо коренно ново, в българската политическа психология се създава търсене на ново. И този, който е останал извън парламента, дори може да се окаже в по-печеливша позиция, защото може да разкаже себе си като алтернатива на всички вкупом.
- Каква роля ще играе БСП в новия парламент,
позицията на гладна опозиция няма ли да роди вътрешна завера срещу Нинова ?
- БСП водеше битка на два фронта- вътрешен и външен. Разбира се, че вътрешната битка можеше да бъде по-убедително спечелена, ако беше спечелена докрай външната битка. Истината е, че въпреки че загуби изборите, партията успя да отбележи доста сериозни успехи по двата фронта. Оттук-нататък голямото предизвикателство за БСП е да създаде бързо своя парламентарна армия, каквато ГЕРБ има. Защото в момента БСП прилича на отбор с доста ярки имена, които обаче нямат парламентарна практика и е доста спорно, доколко ще се впишат в отборния дух. В парламентарно присъствения модел на ГЕРБ нищо не блести, но го има колективния дух и дисциплината.
БСП издържа два важни теста до този момент. Първият, че не влезе в капана на ГЕРБ с офертата към Нинова за председател на парламента. БСП не споделя чужди отговорности и по този начин запазва възможната си острота като позиция. Вторият тест, който БСП издържа, че до този момент никакви вътрешни пропуквания не са се видели. За соцпартията остава най- голямото предизвикателство да бъде ефективна опозиция, което ще бъде полезно и за ГЕРБ. Защото в българския политически живот отдавна е доказано, че когато нещата се развиват двуполюсно, и черното, и бялото се стягат.
- Как ще се позиционира ДПС в новата конфигурация и какви ще са отношенията му с ГЕРБ ?
- ДПС ще дава подкрепа инконгнито в решителни моменти, но няма да бъде пускано през парадния вход на властта, а по-скоро през задния.
Движението обаче ще иска все по-ефективно участие във властта, защото битката, която води с ДОСТ, а респективно и спрямо сегашното държавно ръководство на Турция, продължава.
ДПС има две предимства. Първото е, че успешно излезе в последните няколко години от лявото и се движи плавно и неусетно към дясното. Второ положително обстоятелство за ДПС е участието на Патриотите в управленския формат, което ги долепва до ГЕРБ и извежда от ролята на балансьор. Патриотите стават младши партньор на ГЕРБ, респективно не могат да бъдат балансьор, който ДПС може да бъде. И трето, в момента опасността от Турция прави ДПС една идея по-приемливо.
- Как може да се определи програмата на управляващата коалиция ?
- По-скоро това е платформа. Второ, ние малко надценяваме въобще идеята с програмите. Управлението в България е импровизация и оцеляване.
- Кои са най-конфликтните точки между ГЕРБ и патриотите в бъдещото общо управление ?
- Едната е в прословутото мажоритарно гласуване. Все още не е ясно дали в ГЕРБ се опитват да яхнат тази вълна само рекламно или наистина са се замислили, че в някои разновидности мажоритарният вот дава бонус за най-големите.
Втората потенциална мина е отношението към Ердоган. Не е ясно как ще се спогаждат от една страна Борисов, който в един момент намираше себе си за посредник между Ердоган и Брюксел, и от друга страна радикалните спрямо Ердоган патриоти. Това са двете потенциални напрежения, които се виждат и които ще трябва да наблюдаваме изкъсо.
- А ще мелят ли брашно заедно новият кабинет и президентът ?
- По всичко личи, че ще има редица съвпадения между тях, защото и новият кабинет включва националистическа и социална съставка. А
президентът Радев беше избран на вълната на тези настроения на българите. Второ, Бойко Борисов отдавна е показал, че умее да намира индивидуален балансьорски подход и досега поне не съм видял той да се конфронтира с Радев. ГЕРБ отдавна звучи на два гласа – единият е Борисовият, а другият - партийният, на Цветанов.
Предполагам, че няма да има остри противоречия между президент и премиер. По-скоро изглежда, че Радев настоява да има активна роля в законодателния процес, а това би предизвикало евентуални колизии с парламента.
- Как трябва да бъде решен въпросът за уседналостта след като вече имаме позицията на президента Радев и последвалите реакции?
- Първо, въпросът е много по-широк. Второ, добре, че президентът повдигна тази тема. Логиката е, че ако Радев е дал едната крайност, прозападните либерални хора са дали другата крайност през социалните мрежи, през техните медии. Предполагам, че истината, както винаги, трябва да се търси някъде по средата, защото трябва да се измисли вариант и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Т.е. да се ограничи възможността за влияние отвън във вътрешните работи на България, а в същото време ние да не губим своите исторически общности в Македония, Западните покрайнини и своята нова имиграция в Западна Европа и Северна Америка. Никак не е лесен балансът, защото от една страна ние трябва да дадем шанс на българите по съзнание, от друга страна трябва да минимизиране възможностите на някои да използват българи с друго самосъзнание. Сложен баланс, който трябва да бъде направен с необходимата доза мъдрост, особено с оглед на новите процеси в Турция. Лично смятам, че обществото тук трябва да намали рязко емоцията, защото става дума за вечната дилема права срещу сигурност или либералност срещу консерватизъм. Мъдрата държавническа позиция трябва да бъде някъде по средата. Моята лична позиция е, че България трябва във все по-голяма степен да включва в политическия процес и новата си емиграция. България е страна, която във все по-голямата си част живее навън. И нямаме право да изключваме тези хора, но трябва и да преустановим всякакви опити за външно вмешателство в нашите вътрешни работи
- Има ли шанс новият кабинет да изкара цял мандат ?
- Поне в първите месеци новото Народно събрание и новият кабинет ще бъдат мандатно успокоени по няколко много прости причини. Първо, хората са леко уморени от усещането за политическа криза. Ако ги питате дали иска нови избори, ще кажат „не". Второ и много важно, случващото импонира на хората. Все пак не забравяйте, че Борисов се обгради с трите нови и популярни неща, които обичат българите - едното е мажоритарният вот, който е изключително наивен, но много се харесва, другото е Веселин Марешки и третото са Патриотите. Това са новите неща в България, които се харчат добре. Разбира се и президентът Радев, и енергията БСП, са изразходващи, но когато има ярко двуполюсно противопоставяне, това стяга и двата лагера. Спомняте си през 2013 г. така стана. ГЕРБ скачаха срещу правителството на Орешарски, но това стегна БСП и имаше месеци, в които социалистите водеха по данните на всички агенции. Трето, но не на последно място, по всичко личи, че това ще е кабинет, който няма да реже разходи, а по-скоро ще дава пари.
Това също ще се хареса, въпреки някои потенциални комуникационни проблеми. Като например как ще се обясни на хората откъде точно ще дойдат тези пари и дали те няма да са за сметка на други. Трудното предстои, но като начало изглежда, че този мандат залага на нещо, което ще се разкаже като "политика на доходите". Предишният мандат залагаше на нещо, което се наричаше реформа. Това обаче звучеше по-плащещо на хората, защото някои от тях свързват реформата с нещо досадно, а други с намаляване на разходите и стягане на коланите.
По всичко личи, че този кабинет няма да говори за такива неща, което ще се хареса. А и такива са настроенията в целия западен свят. Има търсене на по-здраво стъпили на земята формации, а ГЕРБ е такава народна партия. Партия на средния градски българин. Като добавите и щипка национално и щипка социално, нещата заприличват на политическата мода навсякъде в западния свят в момента. Тя е такава- леко популистка, леко националистична. Всичко това ме кара да мисля, че това управление има шансове да издържи тези четири години. Външно-политическото напрежение кара хората да се хванат за познатото. Затова ми се струва, че настоящият управленски мандат поне в началото може да се хареса. Още от същото, но с малко пикантни подправки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
