Искаме за общините процент от данъците на фирмите ни

В училищата командва МОН, ние сме само пощенска кутия, казва кметът Ангел Геров

Искаме за общините процент от данъците на фирмите ни | StandartNews.com

Подбалканските полета са място, което трябва да се види, за да се разбере смисъла на думата красота. Тук природата обаче си е направила шега – под красивите хълмове има ценни метали – медни, железни руди, златни залежи. Социализмът със своя непреклонен прагматизъм и безразличие към екологичните условия за живот издигна комини и много котловини губят своята привлекателност.

Сега се прави опит околностите на Златица и Пирдоп да се изчистят и те да възвърнат своя предишен чар и гостоприемство. Собствениците и управителите на големите компании в Челопеч, Златица и Пирдоп, както и в Панагюрище, са се ангажирали сърцато с тази кауза. Но фирмите не могат да заместят държавата с нейните възможности за помощ. На тази тема е разговорът ни с Ангел Геров, кмет на Пирдоп.

- Г-н Геров, Вие сте кмет на една от най-бедните общини в България, на чиято територия работи вторият по големина завод в България - "Аурубис" АД. Не е ли странна тази ситуация?

- Да, така е. Ние сме общината с най-големи задължения. Имаме неразплатени разходи от мандат 2007 – 2011 г. и невъзстановен заем от държавата, отпуснат за Интегриран воден проект. Истината е, че в последните години големите фирми, работещи в района на Средногорието - "Аурубис", "Елаците Мед" и "Дънди Прешъс Метълс", помагат и на Златица, и на Пирдоп, и на другите общини в региона. Истинският проблем обаче е в ръцете на държавата и действащото законодателство. Фирмите, които работят тук, плащат много големи данъци на държавата. Но по закон общините, която се грижат за селищата, в които работят тези заводи, не получават почти нищо. Това е дискриминация и ние сме писали до всички институции, но няма реални действия. Смятаме за крайно наложителна промяна в законодателството, така че общини като нашата да получават извън държавната субсидия процент /до 8- 10/ от общия размер на данък общ доход и данък печалба, които фирмите на наша територия внасят в хазната. Преди години имаше т. нар данък за общините, който даваше глътка въздух.

Нашето Средногорие дава 8% от БВП на държавата и много по-голям процент от експорта й, но на нас – седемте общини от региона, ни се дава съвсем малък процент от бюджета на страната. Това разпределение на държавните средства е несправедливо и прави невъзможно изграждането на привлекателни селища. Звучи абсурдно, но ако нашите задължения се пресметнат средно на жител, то община Пирдоп ще се окаже най-бедната в ЕС. Поради голямата задлъжнялост на нашата община и сравнително малките възможности за осигуряване на собствени приходи /макар че събираемостта на местните данъци при нас е над 80% - много над средната за страната/, единствената възможност за осигуряване на инвестиции за реализиране на инфраструктурни и социални проекти е през оперативните програми. Такъв е, например, проблемът с довършването на водния цикъл. Близо 30% от града е без подменен водопровод. Трябва да се изгради пречиствателна станция за питейна вода. Главният довеждащ колектор е надживял проектния си живот отдавна и непрекъснато аварира, има опасност да спре и градът да остане без капка вода за неопределено време. Но на този етап няма оперативна програма и мярка от нея, чрез която да се разреши нашият проблем. Изобщо през този програмен период всичко се случва много бавно. Има и допълнителните ограничения - всяка община може да кандидатства само с 3 проекта, бавно се стига до отваряне на повечето мерки, малък е времевият коридор за депозиране на проектите, а след това повече от 5 месеца се чака резултат.

- Идвала съм няколко пъти в "Аурубис" и бях силно впечатлена от работещите там българи – компетентни, със съмочувствие, жените – елегатни. Остават ли младите хора в Пирдоп?

- Съгласен съм, че имаме много будни и образовани съграждани. По-голямата част от тях работят в големите компании и техните сателитни фирми в околността. Тук проблем с безработицата почти няма, тя е сред най-ниските в страната. Проблем е, че местните млади специалисти, особено тези с висше образование, много трудно могат да започнат работа в големите фирми. Най-упоритите, въпреки че са висшисти, започват работа на работнически длъжности, защото за останалите по-престижни длъжности се наемат външни специалисти - хора от Пловдив или други градове. Това е сериозна пречка за задържане на нашите хора в Пирдоп. А тези, които са дошли само да работят тук, си остават чужди за общността ни.

- Спомням си за Вашето недоумение от обявения прием за митнически агенти в една от гимназиите в Пирдоп. Има ли промяна в програмите на средните училища в Пирдоп?

- Имаше такава паралелка, но вече я няма. Преориентираха се. Всичко беше свързано с т. нар. „делегирани бюджети". В едно училище в Златица подписаха договор с "Аурубис" АД за дуално обучение. За съжаление в Пирдоп и в двете професионални гимназии няма подписани подобни договори. Не знаем защо.
Истината е, че общината има само задължения, но няма лостове за въздействие върху работата на общинските училища, а още по-малко - на държавните. Нас не ни питат какви трябва да бъдат паралелките – нито общината, нито бизнесът. Убеден съм, че Областният управител на Софийска област, без мнението на 7-те кмета на общини от Средногорието, не може да има реално мнение за нуждите от кадри в региона и адекватно да подпомогне за формиране на регионална политика за тяхното обучение. В училищата командва Министерство на образованието. Директорите се назначават от МОН, финансирането също е от министерството. Общината е пощенска кутия.

- Какво е положението с екологичната обстановка в региона?

- Това ще кажат компетентните органи. Ние знаем, че се правят усилия от всички фирми да се възстанови екологичната чистота на региона. Аз лично считам, че има фрапираща разлика между сегашното положение и това през в 80-те години. Сега можем да говорим за чист въздух тук.

- Големите фирми явно започват да заместват грижата на държавата за вас?

- Уви, инфраструктура, здравеопазване, образование – това са все неща, за които общината зависи от държавата. Всички те стават все по-зле. Даже болницата в Пирдоп за малко да бъда закрита, но с помощта на бизнеса се изготви оздравителен план и се надяваме, че ще успеем да я спасим. В европейските държави местната власт е на пиедестал, а в България е абсолютно подчинена на централната власт в лицето на различните правителства, министерства и чиновници. Ние, кметовете, сме принудени да се молим за „трохички" от печалбата на големите фирми, за да се реализират нормалните човешки права на нашите жители. А всичко би могло да се реши много лесно – чрез промяна на законодателството в посока на децентрализация на приходите.

- Чухме, че се готви проект за газификация и ще се прекара тръба до Пирдоп. Така ли е?

- Да, до 1-2 г. предприятията ще бъдат газифицирани, което е много икономически рентабилно. Но за съжаление няма инвеститор, който да поеме разходите за изработване на газопреносна мрежа за Златица и Пирдоп. Така че ние, жителите на тези градове, няма да се радваме на по-съвременен живот.

- Има ли нещо, което бихте желали да поискате от правителството?

- Преди време – след изготвянето на плановете за земеразделяне, беше обявен мораториум върху земите с неидентифициран собственик. Тези земи се стопанисваха от общината до поява на собственик, а след изтичане на 10-годишен срок, непотърсените земи следваше да бъдат обявени за общинска собственост. Този срок приключи отдавна. На 15 декември 2015 г. Народното Събрание обяви нов мораториум за срок от 5 г. А ние имаме инвеститор, който иска да вложи крупна сума, за да изгради оранжерии. Обаче общината е с вързани ръце, защото не можем да му предоставим нужните 50 дка. Това ново производство ще създаде поне 150 работни места за Пирдоп. Всяко забавяне е загуба.

- Аз Ви намирам в ДФ "Земеделие". Какво работите с тях?

- Сега се занимаваме със създаване на местна инициативна група / МИГ/ – структура, в която местната общност разглежда на регионално ниво предложените проекти и ги оценява. Почти сигурно е, че проект, одобрен от МИГ ще бъде одобрен и от Фонда. През първия програмен период ние успяхме да реализираме проекти за около 75 млн. лева, което представлява най-висок приход средно за жител /по-висок от този в Бургас и Стара Загора/. За този програмен период обаче все още нямаме сигурност.

- Добивната промишленост е свързана с подземни богатства, които в един момент ще се изчерпат. Имате ли план Б?

- Мислим по този въпрос от 10 г. Предполагаме, че след 10-15 години поетапно добивните предприятия ще спират и ще остане действащ само преработващият "Аурубис". И тук ще започне обезлюдяване, както в цяла България. При разработване на общинския план за развитие на община Пирдоп /2014-2020/ проблемът за създаване на алтернативни производства, които поетапно да заместват спиращите добивни фирми и да поемат освободената работна ръка, бе анализиран, а етапите – очертани. Но дори и за това са ни необходими възможностите на оперативните програми. Алтернативни производства, дори и да се намерят ентусиасти, каквито смятам, че ние имаме, се създават със стартов капитал и сериозна инвестиция. Ротари Клуб Пирдоп заедно с общините и външни консултанти разработват програма за бъдещето на региона, но тя още не е готова. Вярвам, че ще успеем да намерим изход.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай