Голям автомобилен инвеститор ще вложи 22 млн. във Враца

Голям автомобилен инвеститор ще вложи 22 млн. във Враца | StandartNews.com

Имаме огромен ресурс от 170 компании и 50 000 души, които правят компоненти за всички световни гиганти в производството на коли,
казва зам.-министър Лъчезар Борисов

Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов беше най-активният участник от страна на правителството в работата на двудневната Международна автомобилна конференция Automotive Forum Sofia 2018, организирана от Аутомотив Клъстер България. По време на форума, състоял се в края на миналата седмица в Интер Експо Център в София, не само бяха отчетени огромните успехи на автомобилната индустрия у нас през последните години, но и остро поставени за решаване основните проблеми, с които се сблъскват големите международни инвеститори у нас.

- Г-н Борисов, Вие бяхте най-активният участник и постоянен представител на правителството в работата на двудневната международна автомобилна конференция. Какви са Вашите изводи след нейното приключване?
- Основният извод е, че България е на международната карта на автомобилостроенето и че притежава огромен потенциал да продължи да развива своята автомобилна индустрия. Още в първия ден на конференцията бяха изнесени нейните постижения, но те наистина са толкова впечатляващи, че аз се изкушавам да повторя поне основните от тях и специално за читателите на в. „Стандарт". Към момента в България оперират над 170 фирми, които произвеждат компоненти и системи за водещите световни автомобилни марки. Броят на заетите в автомобилната индустрия продължава да нараства, като вече надхвърля 50 хиляди души. Общият приход, реализиран от сектора през 2017 г., е близо 2,5 милиарда евро, което представлява 5 на сто от Брутния вътрешен продукт на България. Колегите от Аутомотив клъстъра споменаха и данните за проектите, които са в процес на изграждане. Според тях вече достигаме 1 млрд. инвестиции, които са били стартирани само през последните 3-3.5 години. Както казах и по време на последния панел на конференцията - инвестициите, които идват по линия на нашата работа – на Министерството на икономиката, само през настоящата 2018 г., конкретно в сектора на автомобилната индустрия, са за близо 200 млн. лева и 3200 работни места. Хубавата новина е, че имаме и нови инвестиции, които непрекъснато нарастват. Само през последния месец две компании от автомобилния сектор обявиха инвестиции за над 100 млн. лв. и се очаква да бъдат разкрити над 3000 работни места, и то в региони с висока безработица. Така че на конференцията наистина стана ясно за всички, че разполагаме с огромен потенциал, който ако съумеем да развием, в близко време ще излезем на световната сцена и с привличането на един голям, мащабен производител на автомобили. Радостното и важното за автомобилната индустрия днес е, че в България работят компании – доставчици на компоненти от 1-ви клас за всички световни автомобилостроителни гиганти.
- А какво е необходимо още да се направи, за да привлечем по-скоро този голям световен производител на автомобили, и то – както вече беше коментирано по време на конференцията - работещ в сферата на новите технологии за производство на електромобили и/или автономни превозни средства?
- Да, точно така - той трябва да произвежда автомобили от новите технологии - такова е нашето виждане в Министерството на икономиката, такова е и на колегите от Автомобилния клъстър. За целта трябва да работим усилено в три насоки:
1. Да се промотираме България с добрата си бизнес среда;
2. Да надградим още малко мерките по отношение на иновациите, което беше основно коментирано по време на панела, воден от вашия главен редактор г-жа Славка Бозукова
3. Да бъдем проактивни, за да покажем на света това, което имаме. Защото наистина е много важно за един световен автомобилен производител да види и се убеди, че този огромен ресурс от 170 компании и 50 000 души, които произвеждат почти всичко за автомобилната индустрия у нас, ги има в България - следователно ние разполагаме с качествената работна сила, което означава, че ще можем да се справим и с едно ново предизвикателство, каквото е производството на цели модели, дори и по новите технологии.
Да, наистина, безработицата в България вече е много ниска и намирането на кадри, и то висококвалифицирани, става все по-трудно, но на фона на заплатите в региона и в Европа ние сме изключително по-конкурентноспособни, така че считам, че добрите специалисти биха могли да се включат в един такъв наистина мащабен проект.
- По време на конференцията беше изказано предложението за привличане на качествена работна ръка от чужбина. Какво трябва да се направи за това?
- Правителството вече предприе съответните мерки, които бяха изключително важни за подпомагане на туристическия сектор. В момента работим по инициативи за привличането на млади хора – основно млади специалисти и току-що завършили студенти. Все още обаче са само идейни тези анализи и мерки. Става въпрос основно за тези студенти, които са учили и завършили в чужбина със студентски кредити, като ние ще трябва да намерим начин да ги рефинансираме, за да ги върнем в България.
Следващата тема е дуалното обучение, за което очакваме съвсем скоро да влязат в сила новите нормативни промени. Така че вече няма, както досега, да работим само по пилотни проекти, а това вече ще бъде една здрава структура, която да захранва бизнеса със средни специалисти.
- Това е по отношение на българските кадри. А какво трябва да се направи за привличането на чуждестранни специалисти?
- За привличането на чуждестранни специалисти вече се подписват споразумения с държави като Армения, а също и с други страни, в които имаме българска диаспора, като Украйна и Молдова, т.е. задълбочаваме постигнатото по тази линия – и това е първият канал за решаване на проблема с липсата на кадри. Вторият канал, както вече казах, е да връщаме млади българи, които са завършили в чужбина, а третият – оттук нататък, са инвестиции и работа в сферата на образованието и човешкия капитал.
- По време на конференецията анонсирахте, че в Българската агенция за инвестиции е подадена заявка от нов голям инвеститор, също в областта на автомобилната индустрия, чието име не споменахте.
- Да, наистина има такъв инвеститор, но не искам, а и нямам право все още да споменавам името му, защото инвеститорите не приемат като добър сигнал предварителното изтичане на информация . Но, наистина специално за вашите читатели бих могъл да добавя само, че този нов инвеститор в автомобилната индустрия ще се ситуира в Северна България, като ще бъда още по-конкретен: очакваме той да инвестира 22 млн. лева и да разкрие над 300 работни места във Враца – и дано това да стане!
- Дано! Северозападът наистина има огромна нужда от инвестиции, а и регионът вече има по-добри перспективи след пускането в експлоатация на Дунав мост 2. Не е ли редно и там да бъде изградена една голяма индустриална зона, от типа на тази край Пловдив ? По време на конференцията се чуха идеи за създаването на нов тип индустриални зони, по-малки и по-гъвкави, за не повече от 5-6 инвеститори. Възможно ли е това и къде?
- Да, в момента усилено работим именно в тези посоки. Но аз бих искал да се върна малко назад. Към Индустриална зона Божурище например имаше голям инвеститорски интерес – толкова голям, че той изпревари темповете на изграждане на инфраструктурата, затова и там имаше един период, в който ние трябваше да догонваме. Смятам, че това забавяне вече е наваксано и специално за Божурище дори вече предприемаме нови концептуални идеи. Една от дъщерните компании на Индустриална зона Божурище да започне предварително да подготвя терени и да изгражда халета, в които веднага да се настаняват бъдещите инвеститори.
- Това не е ли прибързано? Нима е възможно предварително да се знае точно от какви терени и помещения би имал нужда един конкретен бъдещ инвеститор?
- Решението бе взето след обстоен анализ, тъй като виждаме, че част от инвеститорите действително имат нужда от това. А вече има и достатъчно много успешни български компании, които реално влизат като съинвеститори в много проекти и изграждат до ключ сградите, от които има нужда чуждестранната компания, която иска да дойде тук със своето ноухау и машини. Защото всички ние виждаме, че в нашите индустриални зони не идват инвеститори, които се интересуват от строителство на сгради, а от съвсем други производства, а тези пазарни ниши се запълват именно от български частни компании, като от първата копка на халетата до пускането на конкретното производство минава доста време. И именно за да не се губи това време, ние искаме предварително да подготвим терените и халетата поне в нашите държавни индустриални зони.
- Къде ще бъдат следващите големи индустриални зони?
- Искаме да разширим географията на нашите индустриални зони. Ще започнем с разширяване на съществуващата Бургаска индустриална зона, която е съвместна компания между държавата и община Бургас. За целта държавата вече предостави огромни терени, като бившето военно летище, недалеч от града, така че общината ще има възможност да разгъре работата си в тази посока. Искаме да разгърнем и една голяма индустриалната зона край Видин, тъй като регионът, знаете, изостава. Там имаме много свободни терени – от бившата Свободна икономическа зона Видин.
В момента работим, все още на предварителен етап, концептуално, с Министерството на земеделието, за да видим дали то има възможността да освободи едни терени, които са недалеч от Варна, в близост до автомагистрала „Хемус и до стария път за Девня, където също би мога да се разположи една голяма индустриална зона. Надявам се тези нови индустриални зони да се случат и да привлекат нови, големи чуждестранни инвеститори, защо не и именно към някоя от тях да се насочи и бъдещият голям автомобилен производител, за чието привличане работим с Аутомотив Клъстер България.

Белчо Цанев

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай