Готови ли са училищата за първия учебен ден? Ще има ли школа, които не могат да си платят сметките, как ще върнем младите в класната стая и защо децата отпадат от училище и дори не знаем къде са, "Стандарт" попита просветния министър проф. Анелия Клисарова.
* Забавачката за 4-годишни ще е по желание
* Преподаватели и родители ще оценяват директорите
* През ноември ще знаем вдигаме ли заплатите
* Бизнесът ще плаща практиките на гимназистите
- Проф. Клисарова, училищните директори се оплакаха, че един голям процент от училищата няма да могат да платят сметките си за ток и парно в края на годината. Имате ли такива разчети в МОН?
- Работим по въпроса. Директорите подават информацията до регионалните инспекторати, а ние съответно събираме данни от тях. Важното е, че средствата трябва да бъдат осигурени чрез делегираните бюджети, и по-малките училища ще страдат. В момента разработваме механизъм, по който да могат да бъдат отделени средства за тези малки училища, независимо от броя на учениците.
- Това с промяната в делегираните бюджети ли ще стане?
- Тя ще влезе в сила от новата бюджетна 2014 година, но това ще е една предварителна стъпка преди оптимизацията на делегираните бюджети. Надяваме се, че ще останат средства, с които да можем да обезпечим най-малките училища. А до края на март - всички останали, така че да не останат без ток, вода и топло.
- Имате ли разчети с колко биха нараснали учителските заплати при промяната в делегираните бюджети?
- Все още нямаме такива разчети, защото в момента пробваме формулата с различните показатели. До края на ноември ще бъде готова.
- Освен от напредъка на учениците от какво ще зависи новата формула?
- От географското положение на училището - в смисъл дали е труден район. Зависи има ли деца със специални образователни потребности, това са важни показатели.
- Синдикатът на българските учители чака от актуализацията на бюджета 9,4 млн. лева, за да бъдат увеличени заплатите там, където до момента не са вдигнати с 8 на сто. Ще ги зарадвате ли с увеличение?
- Това е едно справедливо искане. Водим преговори с финансовото министерство, с премиера. Имаме амбицията, ако има такава възможност, до Нова година да бъде решена тази несправедливост.
- Споменахте, че 50 на сто от учителите се пенсионират в близките 10 г., а младите са едва 3%. Как ще мотивирате младите да влязат в класните стаи?
- Мисля, че това е ангажимент на цялото общество, не само на нашето министерство. Трябва да мотивираме младите хора да избират повече тази професия. Това може да стане чрез няколко механизма - единият е повишаването на работната заплата, вторият създаване на оптимални условия за кариерно развитие, оптимална учебна среда с модерни техники и практики. И, защо не, с някои социални придобивки. Не мога да кажа все още какво точно ще включва социалният пакет, който бихме предложили, защото разработването му е възложено на икономическия ни екип. Ще водим преговори и с банки, може да има и решения на самите общини в тази насока, защото много от тези училища са общински. Целта е да подпомогнем младите учители още като студенти да имат жилище, да имат по-високи стипендии. Трябва да се обмислят варианти за преференциално вземане на заеми от младите учители. Или да се заплаща транспортът им, ако преподават в други населени места. Или даване на възможност да получат жилища, ако искат да работят в малките населени места. Имам предвид жилища с по-нормален наем, няма начин да е без наем. Обмисляме да въведем и фигурата на стажант-учителя - студентите от четвърти и пети курс за карат практиката си в реална училищна среда срещу заплащане, така че да се запознаят отблизо с професията.
- Казахте, че законът за училищното образование до Нова година ще е в образователната комисия. Ще вземете ли нещо от предишния проект на ГЕРБ?
- В този закон искаме да вземем всичко положително, което е дискутирано досега. В никакъв случай не отхвърляме, това, което е добро. 5-6 неща наистина ще бъдат обсъждани в обществото. Едното е свързано с това, че трябва да бъдат точно дефинирани понятията образование, обучение и възпитание. Ще има нови моменти в закона, свързана точно с мотивацията и възможностите за кариерно развитие на учителите, или с това достойнството на българския учител да бъде върнато. Трети нов момент е мандатността, по-точно атестирането на училищните директори. Много директори се страхуват, че по този начин след 4 г. управление си отиват. Не, просто след четири години ще бъдат атестирани реално - от обществото, от учителите, от родителите, от настоятелството, от работодателските организации и синдикатите. И който директор е успешен, разбира се, ще продължи.
- Има ли предел на броя на мандатите?
- Не е обсъждан този въпрос, мисля, че няма да има. Друг нов момент е, че няма да бъдат финансирани частните училища. За 4-годишните няма да бъде задължителна предучилищната подготовка, а ще бъде по желание. Това предлагаме ние, а окончателното решение ще вземе Народното събрание.
- Какво ще включват новите възможности за кариерно развитие на учителите?
- Имам предвид едно непрекъснато обучение в зависимост от желанието на съответния учител да се развива. Това е осигуряване на непрекъснати курсове, на специализации в чужбина. Възможност за тях се предвижда по новата оперативна програма. Непрекъснато повишаване на квалификацията - ако той си избере да работи с деца със специални образователни потребности, трябва да има специална квалификация за това. И, разбира се, да получава съответното възнаграждение.
- Ще се увеличат парите за младши и старши учители?
- Мисля, че прагът трябва да бъде увеличен, но това пак зависи от разчетите, които ще направи министерството. Не е невъзможно.
- Какви мерки предвиждате против отпадането на децата от училище?
- Много сериозен проблем, при това на цялото общество. Най-силно впечатление прави това, че учениците не отпадат по слаб успех. Отпадат по неприсъствие в училище. И по т. нар. семейни причини. В момента се разработва цяла стратегия за превенция на отпадането. Много е важно личното отношение към всеки ученик, педагогът да усети, че той има желание да не ходи на училище, да говори с родителите. Може, ако отпадне, родителите да не получават детските добавки. Може да се заплаща транспортът на учениците, които отиват до средищните училища.
- Има ли анализ колко от отпадналите по семейни и социални причини всъщност отпадат поради бедност?
- Трудно ми е да кажа. Много е труден този анализ. Не можем да кажем колко са емигрирали, други деца пък не казват, че отпадат по бедност. Има и такива, които започват работа. Други пък родителите не ги пускат на училище, защото са решили да се оженят на 14 г.
- Предвижда ли законът затягане на мерките за дисциплината в училище, например при отсъствията?
- Засега си остават сега действащите разпоредби. Но аз в никакъв случай не съм привърженик на многото неизвинени отсъствия. Моята политика не е такава.
- Министър Драгомир Стойнев лансира идеята за дуално обучение на децата от професионалните гимназии...
- Това е много съществен момент. Тук ние няма да откриваме нещо ново, защото тази практика е изключително застъпена и в Австрия, и в Швейцария. Това е много работещ, много ефективен механизъм, който създава млади хора, веднага реализиращи се на пазара на труда. Дори още в учебно време. Децата отново ще покриват всички норми по задължителните предмети, така че да могат да се явят на матура и да се представят успешно. Но и ще могат да се обучават по професията в реална работна среда. Там е връзката на обучението в бизнеса. Професионалните гимназии ще сключват договори със съответни фирми и предприятия и там ще бъдат отделени средства за наставниците. Ако възприемем германския модел /аз съм водила разговори с немския посланик/, то теоретичното обучение и задължителните предмети се финансират от държавата, а практическото обучение и заплащането на наставниците се финансира от работодателите.
- А дали те са съгласни да плащат?
- Водихме вече два пъти разговори, започват да се раждат тези идеи и да имат тази нагласа, че наистина бизнесът трябва да бъде свързан с училището.
- Намерихме ли вече учители арабисти за децата на бежанците?
- Засега мисля, че ще се справим. Търсим учители, които могат да преподават на сирийските деца. Но засега имаме малка отсрочка, защото първите шест месеца започваме да ги обучаваме по български език, за да можем да ги интегрираме после в нормални училища. 134 деца ще започнат да учат от първи октомври в интеграционните центрове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
