09:30 ч.

18.04.17

8 мин.

0

2

0

Ердоган изнася турски национализъм в Европа

от Красимира Темелкова |

Ердоган изнася турски национализъм в Европа

Модерната му стратегия за експанзия е да не претендира за територии, а за влияние, казва Любомир Кючуков


- Господин Кючуков, вашият коментар за резултатите от референдума в Турция?


- Национализмът шества по Европа. Той се оказа и ракетата-носител за победата на Ердоган на референдума. Подпомогнат и от плъзгането на турското общество към ислямизация (макар и умерена), дало допълнителен ресурс в тази посока. Защото, за разлика от Западна Европа, където национализмът се изявява основно като обществени нагласи, в Турция, а и другаде в източната част на континента, става дума за държавна политика. При това, в рамките на процеса на съсредоточаване на все повече власт в свои ръце Ердоган до голяма степен успя да преформатира не само институционалното, но и политическото пространство в страната. Негова първа жертва стана „автентичният" национализъм, олицетворяван от Партията на националистическото действие: Ердоган изсмука една трета от нейните гласове на последните парламентарни избори (защото привържениците й видяха в негово лице много по-пряк път за осъществяване на собствените си идеи), а след това тя се и разцепи в отношението си към референдума. Той се опита да привлече и част от традиционно националистическите кръгове на основната опозиционна формация – Народнорепубликанската партия, включително и чрез опита да си „присвои" нейния основател Ататюрк с парадоксалната заявка, че се явява продължител на неговите светски и демократични идеи. Същевременно спрямо депутати и членове на лявата про-кюрдска Демократична партия на народите се прилага друг подход, основан на нападки, агресия и репресии, целящ да ограничи нейното влияние и да всее страх сред привържениците й.


- Изглежда властите са разочаровани от резултатите, които са почти на кантар. Изненадан ли сте и за какво говори този резултат?
- Всичко си дойде на мястото – съобразно очакванията. Най-изненадващото в кампанията за този референдум бе, че някой въобще бе склонен да допусне изненада - при огромния политически, административен, медиен и пропаганден ресурс на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, впрегнат в осигуряване на победата. Победата обаче е далеч от убедителна. Разликата е по-малка от желаната и очаквана от привържениците на Ердоган. Което показва, че в турското общество има дълбочинни процеси, очертаващи достатъчно дългосрочни противоборства.


- Какви процеси да очакваме занапред при такава очевидна поляризация на турското общество? Това няма ли да създаде пречки при прилагането на реформите?
-След референдума прилагането на самите реформи е вече по-скоро техническо упражнение. Сигурност и стабилност за Турция – това бяха основните аргументи на гласувалите с „да" на референдума. Ердоган доказа, че черпи политически ресурс от конфронтацията. Врагът – вътрешен и външен – е задължителен съпътстващ елемент от неговите победи. Обществената консолидация се осъществява на базата на противопоставянето и отграничаването от другия, от различния. Не случайно след като „моделът Ердоган" бе започнал да показва ясни признаци на ерозия преди две години, той заложи на физическата агресия спрямо враговете в страната (кюрди, гюленисти, превратаджии) и вербална такава спрямо критиците си извън нея (Европа, САЩ).


- Анкара, Истанбул и Измир казаха "не" на Ердоган. Ще се преглътнат ли лесно тези резултати о допитването от модерните и образовани турци?
-С „не" на референдума гласуваха по-проевропейските и светски райони в западната и южната част на страната, както и населения с кюрди Югоизток. Против гласуваха и големите градове – като следва да се отбележи Анкара, където по принцип е по-силно консервативното влияние, докато негативният вот в Истанбул беше предизвестен, независимо от личното влияние на Ердоган там. За промените гласува цяла централна Турция (традиционно по-консервативна и по-религиозна) – и преобладаващата част от няколкомилионната турска диаспора в Европа (в Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Дания). На този фон е интересно, че се предприемат допълнителни мерки за гаранция срещу евентуалното влияние на армията, която традиционно е била основният пазител на светските традиции в политическия живот на страната – не се допуска кандидатирането за народни представители на фигури, свързани с армията, премахват се военните съдилища – и всичко това, след като през последните години висшето военно ръководство бе на практика обезглавено след двата шумни процеса за национално предателство, а подмяната на офицерския състав с верни на Ердоган (и националистически ориентирани) кадри достигна средните и по-ниските нива.


- Очаквате ли протести и могат ли те да променят нещо? Ще има ли смисъл оспорването на
референдума от опозицията ?
-Освен че не е убедителна, според опозицията победата никак не е и безспорна. Защото има достатъчно сигнали за нарушения, а признаването на бюлетините без печат от изборните секции (в противовес на досегашната практика) за действителни предизвиква допълнителни съмнения. Като освен всичко друго референдумът се проведе в условия на продължаващо извънредно положение, въведено след опита за преврат през август миналата година, при над сто хиляди уволнени и четиридесет хиляди арестувани, включително 11 депутати от ДПН. Въпреки, а може би именно за това, оспорването на резултатите, включително искането за повторно преброяване, едва ли имат някакъв шанс.


- След 16 април стана ли Ердоган султан? Какво ще е различно за Турция след тази дата, кои са най-драматичните промени, които ще настъпят?
- Турция става президентска република. Което само по себе е практика и в държави, считани за еталон за демокрация. Но в турските условия практиката очевидно ще бъде различна. Премиерският пост изчезва, изпълнителната власт отива при президента, който назначава правителство и може да управлява с укази. Като остава и лидер на излъчилата го партия, т.е. запазва и формалните възможности за контрол върху парламентарното мнозинство, респективно – законодателната власт. Възможни са максимум два петгодишни мандата – с една широко отворена малка вратичка: при предсрочни избори по време на втория мандат действащият президент може да се кандидатира отново – на практика за трети път. Има и още екстри: президентът назначава част от ръководителите на съдебната система като същевременно той не подлежи на съдебен контрол или импийчмънт – защото процедурата е крайно усложнена и изсква квалифицирано парламентарно мнозинство, като освен това евентуалното разследване ще се води от назначения почти изцяло от него (80% от състава му) Конституционен съд. Иначе казано, с промените в конституцията турският президент контролира изпълнителната, законодателната и съдебната власт.


- Ще се капсулира ли Турция или обратното- ще стане по-настъпателна? Да очакваме ли възход на неоосманизма?
- Износът на турски национализъм на европейска територия – това се оказа друга важна компонента на политиката на турския президент. Не случайно Турция акцентира върху турските общности в Европа, включително чрез създаването на подкрепяни от Анкара партии. Като борбата не е за територии, а за влияние върху хората и чрез хората, т.е. турската стратегия е много по-модерна и адекватна на глобализиращия се свят, залагаща на мрежови връзки и консолидиране на общностите на база етнос и религия.


- Колко лоша новина е победата на Ердоган за ЕС? Ще ревизира ли наистина турският президент мигрантската сделка с Европа и какъв ще е ефектът от подобно действие?
-За съжаление трябва да се констатира, че за доста дълъг период от време Европа негласно извеждаше като приоритет стабилността на Турция пред демокрацията в Турция. Което пък засили самочувствието и агресивната риторика на турските политици спрямо ЕС. От доста време между Турция и ЕС се води игра на нерви – кой пръв ще признае, респективно ще поеме отговорността за това, че за турско членство в ЕС в близко бъдеще едва ли е реалистично да се говори. Този процес тече от самото начало на преговорите за присъединяване през 2005 г. – като парадоксално той води до раздалечаване, а не до сближаване на страните. Намалява подкрепата на турско членство в ЕС както в Европа, така и в самата Турция. Споразумението за бежанците между ЕС и Турция, безвизовият режим за турски граждани в Европа, търговските споразумения между двете страни – това са все инструменти, които ще бъдат прилагани в тежкия двустранен диалог.


-Каква политика ще води Турция към България, особено след намесата й в изборите ни през март? И коя е правилната политика на София към Анкара?
-Външнополитическата експанзия на Турция естествено не подминава България и зачестилите примери за директна намеса във вътрешните работи на страната ни са обезпокоителни. България има поне три ясно очертани полета, в които да работи за осуетяването на такива аспирации: първо, осигуряване на безусловното спазване на собствените си закони на собствената си територия; второ, недопускане на пряка намеса на турската държава в българското общество и политически живот; трето, стремеж за поддържане на нормални добросъседски отношения на междудържавно ниво. Действията на българските власти по време на предизборната кампания у нас от тази гледна точка бяха достатъчно адекватни и премерени. От друга страна смятам, че не следва да се прехвърлят проблемите от междудържавните отношения между България и Турция в полето на отношенията между българската държава и нейните граждани посредством ограничаването на демократичното право на глас – това би било директна услуга на турската политика, стремяща се да засили влиянието си върху тези български граждани.


- Как ще се позиционира Ердоган в координатната система спрямо Русия и САЩ?
- Турция умело използва стратегическото си значение за сигурността на Европа и играе сложна игра на баланси в много посоки. Възползвайки се от напрежението между Русия и НАТО, тя си осигурява алтернативна писта за геополитическо маневриране чрез сътрудничеството си с Москва. От друга страна, съзнавайки значението си за Вашингтон, Анкара често си позволява показно да пренебрегва американските интереси в региона. Целта на Ердоган е да утвърди Турция като самостоятелен и силен играч, еднакво необходим и на двете страни, което да й развързва ръцете в преследване на собствените й интереси.


- Ще има ли промяна в позицията на Турция относно конфликта в Сирия?
-Едва ли може да се очаква някаква по-сериозна промяна на позицията на Турция спрямо Сирия и отстраняването на Асад. Основната стратегически цел ще оставе недопускането на създаване на кюрдска квази-държава в Северна Сирия чрез обединяване на двата кюрдски анклава там. Както и в по-широк план – противодействие на тенденцията за оформяне на кюрдската съпротива като важен военен съюзник на САЩ на терен, което би повишила чуваемостта на кюрдските политически искания във Вашингтон. Същевременно конфликтът в Сирия дава сериозен геополитически ресурс на Турция като глобален играч, който тя максимално ще експлоатира. Докато там се води война.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

дум · 19:37 · 18.04.2017
Абе вие нали мразите турците, каква е тази загриженост която демонстрирате по медиите. Маските ви паднаха, не се ли усещате че ставате за смях. Запада няма да ви помогне ако стане нещо. Вие поне си трайте да не пострадате.
Хайде от мене толкова панелкаджии, яжте се от завист. Турците са добре, ще се справят и без вашето съжаление. Аннадън му Кючуков?
Kerim · 10:06 · 18.04.2017
ози диктатор е с фалшива диплома,печели избори с фалшификация,вкарва в затвора негови противници.
Смъртта му дано да стане като Чаушеску
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент