-Господин Данев, много се говори за внос на работна ръка от чужбина. Колко голям е дефицитът на работници в страната?
-Според някои колеги е 200 000 в момента, но за голямо съжаление, този дефицит расте. Най-важното е, че дефицитът на работна ръка създава една от основните пречки за навлизане на чуждестранни инвестиции. Така че този проблем е от изключително значение. Аз имам и малко по-различно виждане. Чудесно е да можем да опростим процедурите, да направим така, че да може да се привлича висококвалифициран ресурс от различни страни, но в България има един изключително голям ресурс, който не се ползва ефективно - това са администрацията и служителите в сигурността. Ако бъде въведено ефективно електронно управление, за което говорим от години, може да се освободи част от този ресурс, който в момента е закачен на допинг от бюджета. Този ресурс е немалък – 132 хил. души наброява цялата администрация. При електронно управление няма да има нужда от половината от тези чиновници. Когато то бъде въведено у нас, ще освободи голяма част от този човешки потенциал, който в момента се ползва неефективно. Това са хора, седящи на бюрата си все едно са в собствени имоти и като че ли работата им е да пречат на бизнеса. Забележете каква съпротива има срещу електронното управление – това е тихата съпротива на администрацията. Половината от хората, заети в сектор „Сигурност", също ще станат излишни при едно по-ефективно управление на системата. В страни като Германия и Холандия, например, заетите в сектор „Сигурност" са наполовина, а има по-малко престъпления. Така че, освен внос на работници, трябва да има поглед и към вътрешните ресурси.
-Какви са всъщност причините за недостиг на работна ръка у нас?
-Просто икономиката се развива, а образователната ни система е в застой. През последните няколко години, ако говорим за ръст на българската икономика, той е за сметка на ръста на износа. А последният е свързан с разширение на производството и на продукцията. Това изисква повече и по-качествен човешки ресурс. В момента наистина сериозният проблем на българската икономика е човешкият ресурс.
-Какви облекчения трябва да има за бизнеса, който наема работници от трети страни?
-До момента България не е подписала никакви двустранни споразумения с потенциални страни, откъдето могат да бъдат привлечени работници. Говори се от години за такива споразумения, но нищо реално не е направено. Могат да бъдат подписани евентуални споразумения с Молдова, Украйна и редица други държави. Сега има временен внос на сезонни работници, но това не е решение на проблема. Решението е в образованието. През последните 27 години наблюдаваме дезертиране на държавата от образованието. Не се изпълняват конституционните разпоредби за задължително образование на децата до 16-годишна възраст. В момента е пълно с неграмотни деца – няколко стотин хиляди, които търсят възможността да упражняват нискоквалифициран труд. Ще ви дам още един пример. Има 2 млрд. лв. инвестиции за повишаване ефективността на сградния фонд в страната – това е държавен допинг за наемане на нискоквалифицирана работна ръка. Ситуацията от структурна гледна точка не е блестяща независимо от ръста на икономиката.
-Как бизнесът и държавата да си сътрудничат по-добре в сферата на професионалното образование, така че да се произвеждат нужните на бизнеса кадри?
-Има поставено начало на подобен процес на взаимодействие между бизнеса и държавата, но не забравяйте, че плодът на образователната система ще дойде след 15 години. А в момента ние говорим за спешна помощ, за съживяване, ние сме в много тежко състояние. В момента се правят опити да се оживи професионалното образование, но се отчитат преди всичко интересите на хората в образователната система, а не интересите на бизнеса. Настоящият образователен министър Красимир Вълчев прави доста в посока на професионалното образование, но все още постигнатото е недостатъчно.
-Синдикатите твърдят, че вносът на работна ръка от чужбина би довел до социален и трудов дъмпинг. Има ли резон в това твърдение?
-Има една много странна позиция на синдикатите. Не това е начинът да бъде защитен трудовият пазар. Да сте чули някой от синдикатите да говори за обвързването на заплащането с производителност на труда, с трудова дисциплина? Не трябва да се говори само за доходи. Ние сме страна, която не произвежда продукти с висока добавена стойност. Когато не произвеждаме такива продукти и при тези пълчища от администрация, това е ситуацията. Синдикатите упражняваха натиск да се вдигне минималната работна заплата. Сега виждат, че цялата адекватна система на заплащане се срути. Те разрушиха тази система, която отговаряше на българските икономически реалности и възможности. Това са структурни особености, които не се променят с тази лекота, както очакват някои.
-Готви се протест срещу скъпия ток за бизнеса. Как ще се отрази той на храните, стоките и услугите?
-Заблуда, неоснована на икономическа логика, е да се твърди, че повишението на енергийните цени няма да се отрази на цените на стоките и услугите. Разбира се, че при този сериозен ръст на цените на ел. енергията за индустрията ще се стигне и до увеличение на цените на продукцията за крайните потребители. Освен това, не трябва да се забравя, че при предстоящото в средата на годината индексиране на цените на ел. енергията за битовите потребители ще бъде отчетена средната цена на енергията през настоящия период. Т. е. по-високата средна цена днес означава ръст на цената на ел. енергията за битово потребление през втората половина на годината. Мит е, че проблемите на енергийния пазар няма да се отразят на крайните потребители, а само на бизнеса. Виждаме, че инфлацията вече пълзи, защото бизнесът взима превантивни мерки и вдига цените, за да компенсира увеличението на цените на енергията. Ако се изпълнят мрачните прогнози за над 30 на сто ръст на енергийните цени, нещата могат да придобият драматичен характер и България ще се отдалечи от желаната обетована земя на ERM II, където няма да ни допуснат с инфлация над 3%.
-Как трябва да се нормализира според Вас ситуацията на т.нар. свободен пазар на електроенергия?
- Трябва да се направят съответните законови изменения и всички производители на енергия продават само на борсата. Не на собствени платформи, не на нещо друго, което е масово явление в момента. А добавките да бъдат след постигането на цената на борсовия пазар. Това е либерализиран пазар. В момента ние сме в един шизофреничен капан. Това, което ЕК ни съветва, е демонополизация – както на „Булгартрансгаз", така и на БЕХ. Ако не направим реформа в българската енергетика, българската икономика е обречена на постоянна стагнация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
