БСП си отива, ако не стигне до балотаж наесен

Обединение под мотото "анти-ГЕРБ" няма да привлече гласове, казва Нено Димов

Нено Димов е директор на Института за дясна политика (ИДП). Бивш депутат и зам.-министър на околната среда в кабинета на ОДС (1997-2001 г.). Пред " Стандарт" той коментира създаването на българска секция на Световната лига за свобода и демокрация (СЛСД), както и разположението на силите преди президентските избори наесен.

- Президентските избори ще покажат до каква степен има смисъл от предсрочен парламентарен вот

- Неприемливо е да може да критикувате президенти, но не и защитени малцинства

- Политкоректността изкривява реалността, а изкривената реалност ражда чудовища

- Г-н Димов, в Европа се надига националистическа вълна. Това как ще се отрази на предстоящия президентски вот у нас? Патриотите говорят за обединение и като че ли набират сила...
- Радикализацията на Европа не би повлияла на този етап на изборите в България. А дали патриотите ще успеят да се обединят, предстои да видим, защото у нас текат процеси на трансформации. Виждаме това при патриотите и другите, дето се водят за националистически формации, между АБВ и БСП, в Реформаторския блок. Тези разговори се водят, но много често се стига до това, че вместо обща, има много различни кандидати, които са се скарали помежду си. Да не говорим, че ако БСП и АБВ проведат разговорите по начина, по който ги направиха преди години СДС и ДСБ и издигнаха наистина достойната кандидатура на Неделчо Беронов, но той стигна едва до третото място с изключително незавиден резултат, може да се повтори същият сценарий - още по-голямо разцепление в левицата.
- Вие имате ли прогноза кой ще спечели изборите? ГЕРБ ли е предизвестеният победител? Като че ли битката сега е кой ще достигне до балотаж срещу партията на Борисов.
- Аз мисля, че наистина големият въпрос е кой ще бъде втори. Това е жизненоважно за БСП. Нека си припомним, че на много балотажи на последните местни избори отидоха представители на десни формации - ГЕРБ и РБ, социалистите изобщо не участваха в състезанието. Ако това се случи на президентските избори, окончателно може да бъде описана съдбата на БСП като подобна на СДС. Много са паралелите, които могат да се направят. Може би това ще бъде рубиконът за социалистите.
- Възможно ли е кандидат срещу ГЕРБ да обедини около себе си опозиционният, протестният и антисистемният вот и да спечели?
- На теория всичко е възможно. Въпросът е, че за да се случи подобно нещо, първо трябва да има форма на обединение. Спомням си, че когато през 2005 г. всички десни партии без ДСБ се обединиха, резултатът горе-долу беше 20 депутати за всички десни срещу 17 за тъмносините. Не е кой знае каква голяма разлика. Т.е. гласоподавателите не отиват към механични обединения, те търсят идея, зад която да застанат. В момента такива идеи могат да предложат ГЕРБ, потенциално БСП, РБ или патриотите, но обединение под мотото "анти" няма да привлече гласове.
- Кой от тези, които се опитват да се обединят срещу ГЕРБ, имат шанс да излязат едни гърди напред пред конкуренцията - левите, десните или патриотите?
- Според мен самостоятелна кандидатура на БСП би имала най-голям шанс. Тя би имала най-голям шанс да се класира на второ място. АБВ и БСП могат и да твърдят, че търсят обединение, но според мен реалността е различна.
- Корнелия Нинова ли е тази кандидатура?
- ИДП не прави социологически проучвания, а анализираме обществено-политическата ситуация. При това доста точно. Когато преди местните избори, ИДП излезе с прогноза, че БСП ще има не повече от 3 областни града с тенденция към нула, не бяхме стъпили на проучвания на общественото мнение, а отчитахме готовността на партиите за явяване на изборите.
- ДПС този път ще имат ли решаващо значение за крайния резултат?
- Ще има премерване на силите между ДПС и ДОСТ. Този път те са в по-различна ситуация и имат нужда да преброят и стегнат редиците.
- ПФ ли е новият балансьор? Заеха ли мястото на ДПС?
- Не. Политическата ситуация в страната се развива така, че ако БСП все пак успее да стигне до второто място, е много вероятно да се върнем към двуполюсния модел, който е доброто решение за България.
- Президентските избори ще сложат ли точка на напрежението, или ще предизвикат предсрочен парламентарен вот?
- Предсрочни избори винаги са възможни. Факт е, че по-често са се случвали предсрочни избори, отколкото редовни в България. Президентските избори ще покажат до каква степен има смисъл от такива.
- Предвид шума около рождения ден на премиера - имате ли отговор защо въпреки непопулярните решения понякога рейтингът му не пада?
- О, ако знаех тайната, сигурно и моят щеше да е висок. Явно се справя с очакванията, които създава като премиер.
- В понеделник бе учредена българската секция на Световната лига за свобода и демокрация (СЛСД). Защо обявихте, че създаването на родния филиал на тази организация е успех? И дали предвид факта, че е наследник на Световната антикомунистическа лига, има място в съвременния свят? Не е ли изяснен този въпрос след падането на Желязната завеса?
- Нека подчертая, че става въпрос за възстановяване на българската секция на СЛСД. Тя е учредена през 1992 г. по време на мандата на Филип Димитров като министър-председател. Това стана в момент, в който организацията току-що бе преименувана от Световна антикомунистическа лига на Световна лига за свобода и демокрация. След падането на Берлинската стена през 1989 г. се прие, че комунизмът е победен. Дали има смисъл сега от подобно нещо? Да. Нека не забравяме, че комунизмът и националсоциализмът са форми на една и съща тоталитарна система. И ако и да претърпяха крах, техните по-меки форми продължават да съществуват в Европа и не само. От тази гледна точка има нужда от противопоставяне на тези меки форми на ограничение на свободата и на терор, които съвременният социализъм налага, за отстояване на правото на свобода, предприемачество и капитализъм.
- Кои са меките форми на терор?
- Докато в Централна и Източна Европа върлуваше червеният социализъм, в Западна Европа и САЩ набираха скорост няколко форми, които днес виждаме отчетливо - политкоректността, левият мултикултурализъм, зеленият екстремизъм, форми на ограничаване свободата на словото. Те набираха сила и до голяма степен днес берем плодовете на този тип политики.
- И кога мултикултурализмът стана лоша дума? Нали се олицетворяваше с европейската идея?
- О, не. Съчетанието на култури, които взаимно се признават, няма нищо общо с мултикултурализма. Можем да направим паралел - по времето на социализма имаше едно привилегировано малцинство, което управляваше мнозинството и си гарантираш това през съвсем явен терор. Мултикултурализмът на практика дава привилегии на много малцинства - поради невъзможността да определи само едно, за сметка на мнозинството. Това не е идеята на Европа. Равнопоставеността не означава даване на привилегии. Не можеш да бъдеш толерантен към някой, който не те понася, който те ненавижда. Това вече не е толерантност, а подчинение, тоест е форма на социализъм, не на демокрация. Ако говорим например за толерантност към религиозните различия, което е идея на обединена Европа, дискриминацията не се вписва. Как да приемем разбирането на ислямистите за жената като човек второ качество, за низшестоящи спрямо мъжете. В Европа много отдавна това е отречено. Равнопоставеността на половете е трудно извоювано, еволюционно, с много битки през вековете, с жертвоготовност, за която някой са плащали с живота си. Не можем да приемем тази дискриминация, това удря европейската култура и ценности в сърцето.
- Заговорихте и за розов екстремизъм, освен за зелен. Докъде могат да стигнат претенциите на тези хора? Парадът им, обявен за 18 юни, предизвика изваждането на аргументи от типа, че утре може да се организира парад на любителите на садомазо-практиките с искане на повече права.
- Нека отговоря по-общо. Приемането на различието е едно, привилегиите - съвсем друго. Съществуването на практики да се правят назначения на квотен принцип - етнически или друг - е недопустимо. Критериите трябва да бъде качествата и уменията, които притежавате, а не принадлежност към дадено малцинство. В момента има много такива условия, свързани с принадлежността към някакви малцинствени групи - независимо дали говорим за сексуални, религиозни или етнически. Не може това да бъде основание да не може да бъдете назначен или уволнени. Основанието може да бъде дали сте кадърен или некадърен. Това, че ще има гей парад не е фатално. Но аз не мисля, че трябва да се срамуваме, когато сме хетеросексуални бели мъже и жени християни. Натрапването до известна степен е дразнещо, но значително по-притеснително е, когато някой, който е некадърен, не може да бъде освободен, защото принадлежи към някаква малцинствена група, която е защитена. Това е реален проблем, не гей парада.
- Доколко политкоректността служи за прикриване на реалните проблеми и доколко е преграда срещу радикализирането?
- Политкоректността изобщо не е преграда пред радикализацията. Напротив - създава възможност за радикализиране и е хранителна среда за популизма. Политкоректността изкривява реалността, а изкривената реалност ражда чудовища - а те могат да са екстремизъм, национализъм, популизъм Е или нещо друго. И още - политическата коректност ограничава свободата на словото и на действието. Негърът трябва да е афроамериканец, циганинът - ром. Бедният е социално слаб, а умствено изостаналият - умен по различен начин. Политическата коректност забранява назоваването на истината, която може да се окаже дори престъпление (и как да не направим аналогия с комунизма). Е, остава утешението, че спокойно може да обиждате произволен бял хетеросексуален мъж или жена, християни. Може да говорите каквото искате срещу президента на САЩ и който европейски президент или премиер си изберете, но не можете да кажете нещо срещу защитените малцинствени групи, дори когато ви тормозят.