Борим се с други държави за 1 млрд. инвестиции

Възможна е държавна подкрепа за обучение на кадри в компании със сертификат от БАИ, казва Стамен Янев

Борим се с други държави за 1 млрд. инвестиции | StandartNews.com

Как може да се помогне на бизнеса за подготовката на кадри и към кои региони се насочват инвеститорите, коментира за "Стандарт" Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции /БАИ/.

- Липсата на квалифицирани кадри и невъзможността за осигуряване на работници от чужбина са конкретен проблем на бизнеса, който трябва бързо да намери решение, съгласиха се участниците на форума "Да на българската икономика", организиран от "Стандарт" и КРИБ през миналия месец. Какви мерки трябва да се вземат, за да се реши този проблем?
- Българската агенция за инвестиции (БАИ) работи в тази посока. Инструментариумът, който използваме, е свързан с това - когато подкрепим една голяма инвестиция чрез предоставянето на сертификат Б, А или приоритетен, инвеститорът би могъл да получи и допълнителна насърчителна мярка - да се поеме от страна на държавата част от средствата, които се дават за обучението на новонаетия персонал. С оглед на цялостната ситуация, това не е напълно достатъчно, но е част от цялостната концепция да се работи с младите хора, които тепръва завършват. Защото през инвестицията в образование ние можем да имаме добри кадри. Като имаме добри кадри, ще имаме и конкурентоспособна икономика. Инвестицията в образованието и това, което се прави към настоящия момент, са мерки в дългосрочен план. В краткосрочен план това, което би следвало да бъде нашият фокус, е разширяване на възможността за привличане на кадри от близки страни, като Украйна, Беларус, Молдова, Армения. И това вероятно може да бъде осъществено през подписването на двустранни спогодби с тези държави. Разговаряме и имаме идеи заедно с министъра на икономиката да бъдат предоставени други допълнителни насърчителни мерки от страна на БАИ по повод реализацията на големи инвестиционни проекти. В най-скоро време ние ще представим такива възможности. Със сигурност във фокуса на осъществяването на всяка инвестиция ще бъде и човешкият фактор.

- Много наши специалисти напускат страната и предпочитат да се развиват в чужбина. Има ли начин да върнем напусналите или поне да задържим тези, които тепърва ще започват работа и имат нужната кавлификация?
- Работата с младите хора е ключова. За тези, които вече са извън България и трайно са се установили в други страни, вероятността да ги върнем не е голяма. Освен ако не създадем много резки и революционни стимули, които да ги накарат да се замислят. Но като се работи и от по-ранна възраст с децата в училище, ако бизнесът навлезе по-активно в образователната система, ние можем да получим резултати в следващите 5 - 10 години. Наскоро подкрепих един младежки проект, насочен към млади хора, които са от елитни училища. Става дума за хора и български компании, които работят за чужбина, най-вече в сферата на информационните и комуникационни технологии. При комуникацията си с младите, тези хора осъзнават, че колкото повече се работи с тях, толкова повече те ще имат възможност да имат такива кадри. А и споделянето на техните завоевания в световен мащаб, макар и от България, кара младите хора да се чувстват горди и да имат желание да останат в родината и да работят за такива компании. Ще дам пример с компанията, която спечели технологичния Оскар. Самите представители на тази компания споделиха, че всъщност това е най-слабият им софтуерен продукт. Те казаха, че 85% от архитектурните студия по света използват техен софтуер. Виждаме, че български компании могат да работят от България, да дават продукт, който покрива високи изисквания на световния пазар. Няма нищо по-заинтригуващо за младия човек от това да му дадеш перспектива за кариерно развитие и да бъде горд, че това, което прави, е разпознаваемо на глобалния пазар.

- През тази година се навършиха 10 години от членството на България в ЕС. Какви са основните позитиви за страната ни от това, което със сигурност е повлияло и на инвестициите у нас?
- Ако върнем статистиката назад, в момента, в който България се присъедини към ЕС, а и от самото подписване на договора за присъединяване през 2005 г., виждаме, че започва един доста интензивен период за инвестициите. Или това е, както обичам да казвам, сертификатът за качество и разпознаваемост на България като добра дестинация за инвестиции. Връщайки 10 години назад, виждаме, че за периода 2007 - 2017 БАИ е сертифицирала 220 проекта на стойност 23 млрд. лв., които са разкрили над 60 000 нови работни места. Членството ни в ЕС е дало един допълнителен тласък на възможността да се инвестира в България и всъщност да се инвестира в страна, която принадлежи към Клуба на богатите и развитите демократични общества. На база членството ни, допълнително голям финансов ресурс по линия на кохезионните и структурните фондове, е утилизиран в периода 2007 - 2013 г. В периода 2014 - 2020 г. ще влязат в България над 15 млрд. евро. Членството ни в ЕС може да се разчете в следната посока - България е една добра дестинация, стабилна, принадлежаща към Клуба на богатите и добре опериращи демократични общества. Да бъдеш част от ЕС означава, че ти си част от една територия, която гарантира мир, сигурност и сътрудничество. Обикновено не осъзнаваме, че само преди 60 г. е имало конфликти. Виждате какво става в Близкия изток, със сигурност нито малкият бизнес може да функционира, нито образователната система може да се развива, нито да говорим за възможностите младите хора да развиват иновационни продукти. В основата на това да има мир е и възможността да просперира българската икономика. В понеделник, при откриването на една конференция за отбранителна и аерокосмическа индустрия и изследвания, тук беше европейският комисар, който отговаря за вътрешния пазар, индустриализацията и малките и средни предприятия - Елжбета Бенковска. Тя е в основата на това да се създаде фонд, свързан с отбраната на ЕС. Фокусът на научните изследвания на отбранителната индустрия ще бъде да се развиват иновационни продукти, които да допринесат за мира в ЕС и, разбира се, да се развиват иновациите.

- Кои са държавите топ инвеститори в България?
- Голяма част от инвестициите идват от Холандия поради интересния режим по отношение на придобиването и продажбата на инвестиционни портфейли. Австрия е един традиционно голям инвеститор в България. Голяма част от инвестициите идват и от Италия и Франция. Ако разширим и с европейското икономическо пространство, което бих казал, че е до голяма степен също част от общия пазар на Европа, добавяме държави като Швейцария, Норвегия, които в последните години се нареждат сред топ държавите, инвестиращи в България.

- Южна България ли остава най-привлекателният район за инвестиции?
- Поради факта, че има добре изградена публична инфраструктура в Южна България, Пловдив остава притегателен център на индустриални компании. През последните години общият сбор от инвестициите, които са направени в Пловдив, е над 1 млрд. лв. Но след изграждането на отсечката на новата магистрала "Марица", имаме сериозни успехи в Хасково, Димитровград, където скоро вероятно ще бъде открито произвоството на "Язаки" - сертифициран от нас проект с потенциал да разкрие над 3000 нови работни места. В последната година в Димитровград са открити и са стартирали още две нови инвестиции. Едната е на "Щрабаг", другата на "Са-Ба" - турска компания, която произвежда осветителни тела за автомобилите.
Но и Северна България, в частност Шумен, не изостава. През последната една година там БАИ е сертифицирала 4 големи инвестиционни проекта. Определено Шумен се оформя като един сериозен индустриален център в Североизточна България. Имам сериозни очаквания през тази година да се опитаме да привлечем още няколко инвеститора в Северна България и Плевен би могъл да бъде един такъв потенциален привлекателен център за развитие на сериозни инвестиционни проекти. Надявам се в близките 2 месеца да имаме повод да кажем нещо по-подробно по тази тема.

- По какви проекти работи БАИ в момента?
- Статистиката показва, че към настоящия момент са изготвени и напълно приключили, с предоставени сертификати за насърчаване, 11 проекта на обща стойност 160 млн. лв., с потенциал да разкрият нови над 4000 работни места. На финална права сме с още 5 такива проекта, които са на обща стойност приблизително 35 млн. лв., с потенциал да разкрият около 500 нови работни места. Това е от началото на 2017 г. до този момент. В началото на годината посочихме, че планът ни е да постигнем 400 млн. лв. и 6000 нови работни места за 2017 г. По средата на годината по отношение на привлечените суми сме точно на половината - приблизително 200 млн. лв., а по отношение на новите работни места говорим за 4500 засега, така че, считам, че ще изпълним този план. В процес на сертифициране имаме заявени 24 нови проекта на обща стойност над 570 млн. лв., които се очаква да разкрият над 2000 нови работни места.

Това, което имаме като потенциал, но там вече е въпрос доколко България ще може да се пребори с други държави, са 25 проекта на стойност приблизително над 1 млрд. лв. В силна конкуренция сме с други държави, не трябва да забравяме, че ние сме в една конкурентна среда и това изисква още по-големи усилия от нас. Много съм радостен, че това е един от приоритетите в работата на новия министър на икономиката - господин Емил Караниколов, действително да стигнем по-близо до всеки един инвеститор.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай