Левски е предвиждал успеха, днес нямаме далновидни политици
С него губим сражението, но печелим войната - получаваме независима държава, казва акад. Константин Косев
* От Балканската война насам велики сили се месят в България
* Защитата срещу бежанска криза е - затваряне на границите и спазване на конституцията
* Часовете по история в училищата са малко, материалът - неправилно разпределен
"20 априлий 1876 година. Съдбоносният изстрел в Копривщица възвестява началото на Априлското въстание. Една знаменателна дата в новата ни история. На този ден, след близо петвековно покорство, набрал сили и кураж, българският народ обявява тотална война на Османската империя. Това е началото на края. Дързостта, готовността за саможертва и политическата находчивост надмогват превъзходството на противника, за да трасират пътя към победата в неравни битки и тежки изпитания. Този ден с основание може да се смята за истинския рожден ден на съвременна България."
Така започва книгата на акад. Константин Косев "Априлското въстание и възникването на Княжество България" (изд. "Захарий Стоянов"). Тя ще бъде представена в понеделник в БАН. Ученият проследява и анализира събитията от "истинския рожден ден на съвременна България" до драматичния финал на източната криза - конституирането на Княжество България. И брилянтно защитава тезата, на която е посветил научната си дейност: Априлското въстание не е погром. То е успех. Нещо повече - триумф.
Академик Константин Косев е роден на 15 август 1937 г. в Дупница. През 1960 г. завършва история в Софийския университет. Защитава докторат в Института по История при БАН през 1965 г. Специализира в Мюнхен и Бон (1966-1967 г.). Зам.-директор на Института по история (1973-1978 г.) и на Единния център по история на БАН. Преподавател по история в СУ "Св. Климент Охридски" (1974-1989 и 1991-1997г.). От 1977 г. е доктор на историческите науки, а от 1979 г. професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен доктор на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". През 1990 г. става министър на народната просвета и зам.-председател на Министерския съвет. Депутат в VII велико народно събрание (1990-91 г.). От 2003 г. е академик. Зам.-председател на БАН (1996-2007 г.).
- Акад. Косев, какво не знаят българите за Априлското въстание?
- Точно това е въпросът, който съм се постарал да развия в книгата си "Априлското въстание и възникването на княжество България". Досега, както ви е известно, дълбоко вкоренена беше тезата, че това е едно неуспешно въстание, погром. Десетки години вече учебниците съдържат причини за неуспеха на Априлското въстание. Така сме го учили навремето, така продължава да се пише навсякъде и досега - в пресата дори. Тъжно. Акцентът пада върху понесените жертви, върху кланетата, върху това как във всички селища въстанието завършва само за няколко дни с погром. Разбира се, то не може да бъде другояче, тъй като силите са 1:100 в полза на противника. А противникът е една страхотна империя, разположена на три континента. Империя, която има стотици хиляди души армия и репресивен апарат, който може да смаже всякакъв бунт. Затова и въстанието е обречено на неуспех от военна гледна точка.
- А от политическа?
- От политическа е успех. Даже триумф. Защото сражението може да е загубено, но войната е спечелена. Ние постигнахме си целта си - независима държава. От това по-голям успех има ли?
- Как един погром се превръща в успех?
- Абсурдно е дори да си представим, че е било възможно с допотопни пушки кремъклийки, със саморъчно направени патрони фишеци,с бутафорни черешови топчета и юнашки ентусиазъм да се разгроми Османската империя. Срещу зле въоръжените български въстаници султанската власт е в състояние да противопостави 80 хилядна нередовна армия от башибозуци и черкези и около 10-хилядна редовна войска. Вражеските армейски части разполагат с модерно стрелково оръжие, с пушки система "Шаспо", "Шнайдер" и "Хенри Мартини", с артилерия "Круп", с кавалерия и т.н. И по численост, и по качество, и по количество на оръжието, и по бойно-тактическа опитност противникът разполага с абсолютно превъзходство.
Българските национални революционери, радикалното крило от тях, не са прости хора, а далновидни ръководители. Те са знаели всичко това. Включително и Левски. Само че не са можели да го казват. Когато мобилизираш хората в името на идея, трябва да подготвиш нещата така, че достойно да се представиш срещу противника. И точно това е направено от апостола Васил Левски. Години наред той прави революционната организация. Въпреки че започват за му говорят. Панайот Хитов например му пише: ама вие с какво се занимавате там, нима смятате, че ще можете да победите Османската империя? Този неприятел е многократно по-силен от вас... Тогава Левски му отговаря: "Бай Панайоте, вярно е това, което казваш, обаче ние трябва да се подготвяме, независимо че сме много по-слаби, за да може да има светлина от нашето предприятие". И когато го питат каква светлина очаква, светлина значи някакво благоприятно развитие, Апостола казва: "При дадена международна обстановка тази светлина може да се появи". Когато го питат кога ще почне това въстание, вижте как е отговорил: "Обстоятелствата ще кажат кога. Аз няма да казвам, обстоятелствата ще кажат кога".
- Кога се появяват тези обстоятелства?
- Идват през 1875 г. във връзка с въстанието в Босна и Херцеговина. Левски го няма вече, но организацията е налице - и тези хора, 20-годишни момчета, направиха въстанието.
- Защо от политическа гледна точка то е успешно?
- Дадох си труда да видя как завършват националноосвободителните въстания в Европа по това време, тъй като Априлското не е единственото. Има десетки други. По това време има две полски въстания - от 1831 и 1863 г., има унгарско - от 1848 г., има италианско пак тогава, има нашето Илинденско-Преображенското, има италианско. Всички завършват с трагедия, всички. Нашето завършва с успех. Защото попада в много благоприятна конюнктура. Могъщи сили седят и се възползват от него в името на свои интереси.
- Кои са те?
- Англия, Русия и Германия. В Англия либералната партия начело с Гладстон се бори за власт. Създава обществено настроение - така нареченият морален фактор - в полза на българското въстание и българските събития. Либералите се възползват от тази кампания, доколкото Дизраели и консерваторите подкрепят султана и Османската империя. Гладстон пише две брошури на тема срещу Дизраели, водейки люта битка за власт. А Априлското въстание му дава пропагандна изходна база. Но в Англия и Чарлз Дикенс, и редица още хуманисти също се обявяват в подкрепа на човеколюбивата кауза за свобода, независимост, християнско благополучие. Те не се ръководят от политически съображения, а от човешки.
- Как по точно Гладстон и либералите използват Априлското въстание за своя политически интерес?
- Организират пробългарска кампания в Англия, в която участват и наши представители. Карат ги там като една атракция, по всички събрания и митинги. А те са отишли, за да популяризират българския въпрос, българската освободителна кауза. Но най-важното е, че Априлското въстание радикализира в самото българско общество. Тези, които са били против въстанието, сега също се включват в общия порой на националната революция. И Българската църква е вече "за", Антим I е вече "за", Евлоги Георгиев и неговата "Добродетелна дружина" и тя се включва, даже и Българското книжовно дружество.
- Кой отива в Англия да представлява българските искания?
- Марко Балабанов и Драган Цанков, които са изпратени от Евлоги Георгиев, от Антим т, от по-заможни българи, които вече излизат на преден план. Парадоксално, те се явяват като че ли са били членове на Гюргевския комитет. Те завършват това, заради което въстанието е избухнало - да се намерят съюзници на международната арена. И то не какви да е съюзници, а силни, влиятелни фактори, политически субекти, които могат да влияят върху събитията.
- Какъв е резултатът?
- Когато започва Цариградската конференция, английският официален представител маркиз Солсбъри е доста скептичен: "Аз не съм убеден, че нашата политика за запазване статуквото на Балканите е в наш интерес". Той е разколебан. Ето първия проблем за интернационализацията на българския въпрос и за спечелването на съюзници. Но Англия е по-малкият съюзник, или фактор. Най-големият е Бисмаркова Германия. А там не опозицията, а самото правителство, начело с кайзера, са в подкрепа на Априлското въстание. Когато на Бисмарк му съобщават, че е избухнало въстание и в България, той казва: "Това ми е дар от Боговете, подарък от небесата!" И веднага отива при посланика на Русия. Агитира го: почвайте война, ние ще помагаме. В Берлин оказват голяма почит на Драган Цанков и Марко Балабанов, приемат ги много любезно и им обещават, че ще накарат Русия да извади меча. И ще помагат. Така и правят поради политически причини. Всичко това е на фона на френско-германския проблем и френско германските отношения. Франция е току-що разгромена, а Германия вече е обединена и главен фактор в Европа. Но Франция се готви за война, за реванш, а пък Бисмарк иска Русия да бъде верен съюзник и заслон на Германия.
- Как реагира Русия?
- Руското правителство се страхува, и с основание. Канцлерът Горчаков казва: "Ние създаваме един Франкенщайн, дали утре най-могъщата държава в Европа няма да посегне срещу нас?!". Приближените дипломати го успокояват, че докато Бисмарк е на власт, това е изключено. "Но ако го няма, какво ще стане?", контрира Горчаков. И отказва на Бисмарк да даде гаранция за Елзас и Лотарингия. Бисмарк естествено е страшно ядосан и отровено заявява: "Аз ще ви набутам там в една война, а ние ще си греем ръцете на балканския огън". И започва яростна атака да вкара Русия във война. Нямате представа колко настойчиво обещава пари, оръжие, информация, доброволци... И прави всичко това. Даже поема защитата на руските граждани по време на войната. Заявява: "Аз ще бъда вашият секундант". Третият субект, който подкрепя идеята за война на Русия с Турция, е националистическата партия в самата Русия - т.нар. панслависти. Те са изключително мощен фактор в Русия в този момент. Цар Александър Втори е против - още навремето, след Кримската война се е зарекъл, че няма да воюва. Славянофилите обаче, начело с императрицата, се възползват от Априлското въстание. И заявявайки: "Не можем да изоставим братята славяни!", искат незабавно война. Напразно правителството обяснява, че армията не е готова, че няма оръжие, няма пари. Славянофилите са непреклонни, убеждават царя с аргумента: "Водили сме 9 войни и сме спечелили прозвището покровители и защитници на нашите братя православни славяни на Балканите, но цялата вяра в дядо Иван ще изчезне, ако сега не им помогнем". С една дума, войната за Русия е едва ли не отбранителна, просто трябва да запази това, което вече сме спечелила с много руска кръв.
- В този контекст някои политици днес не надценяват ли ролята на Русия като освободител?
- Зависи от гледната точка. Все още е сила едно по-старо схващане, че за Русия главният претекст за войната са проливите и завладяването на нови територии и контрол над България. По това време обаче такова нещо няма. Русия има свое схващане - да си остане покровител и защитник в очите на славяните. Запазването на тези позиции я принуждават да воюва. А не да печели нови територии. Но кое е най-куриозното - панславизъм смята Германия за главния противник, Бисмарк смята тях за главния противник, но тук се съюзяват. Това е парадоксът. Противниците се обединяват в обща нагласа за война.
- Как си обяснявате факта, че толкова години на Априлското въстание като част от този многопластов геополитически въпрос се е гледало едностранно?
- Заради инерцията от дълбоко вкорени представи. През 1875 г. Ботев пише: "Сега е най-сгодното време" чрез "незабавна" и "отчаяна революция" да вземем участие в съсипването на Турция, ако искаме да не сме последни, а може би и забравени при решението на Восточния вопрос." И ето, че само година и половина по-късно благодарение на Априлското въстание, тази стратегическа повеля на поета революционер е постигната - българският въпрос не само присъства, а става централна тема в дневния ред на Цариградската посланическа конференция на великите сили и дори изненадващо намира на нея така очакваното политическо решение.
На Цариградската конференция великите сили решават, че се създава България при това в етническите й граници. Нито една велика сила не възразява, нито една. Границите на двете автономни области обхващат територията на Българската екзархия - от Ниш до Тулча.
- През последните месеци бяхме свидетели на ожесточени спорове за съдържанието на учебните програми. Очаквате ли тези ваши открития да влязат в учебниците по история?
- На практика са влезли. Пиша го вече 15 години. Автор съм на учебника за 11. клас.
- Правилно ли е разпределен учебният материал по история от първи до 12. клас?
- Не, в никакъв случай. Много малко са часовете по история. И това е една от причините да няма време да се превъзмогнат някои остарели разбирания и схващания за историята ни. Включително и за Априлското въстание.
- Може би държавата трябва да помогне в налагането на тази нова позиция. Сега започват големите чествания за 140 години от Априлското въстание - не е ли това достоен повод да се разказва истинската му история?
- Знаете ли, още през 1966 г. написах един очерк, където загатвах за истински смисъл и значение на Априлското въстание. След 10 години - пред 1976-а, написахме с още двама колеги дебела история на Априлското въстание, където е подсилена ревизията на традиционното схващане. След още 10 години отново издадохме този труд, преработен и допълнен. През 1996 г. книгата излезе под друго заглавие "Априлското въстание - българската историческа съдба". Там вече направо говорим това, което ви казвам днес.
- Малко тъжно звучи, ако на нас като общество са ни необходими периоди от по 10 години, за да узряваме, осмисляме и приемаме историята си, такава каквато е.
- Така е. Тезите ни звучеха доста еретично. Издателите се страхуваха и ни издаваха в малки тиражи.
- Защо да е еретично?
- Защото хората са свикнали, че въстанието е погром.
- Кой е наложил тази теза?
- Самите участници - Захарий Стоянов и сие. Както и първият историк на въстанието Димитър Страшимиров, който пише три тома. Той проследява чудесно фактология - по селища, персонално участник по участник, но...
- Защо са го възприемали като погром - не са имали политическа визия или разочарованието от загубата е било прекалено силно?
- Да, емоцията е взела връх. Не са могли да видят успеха. Левски го вижда, те - не.
- Имаме ли днес политици като Левски, като Ботев, които да могат да преценят националния интерес дългосрочно, с години напред?
- Не, не съм забелязал.
- На 3 март всички ние видяхме нещо изключително вълнуващо. За първи път от много години на Шипка и пред Самарското знаме във военноисторическия музей имаше стълпотворение от млади хора - без някой да изисква това от тях, без да ги организира. Възражда ли се патриотизмът?
- Да. На 3 март видяхме т.нар. романтика. На хората им писна от разделение, от лошотия. Това е контрапунктът.
- На какво?
- На това, че вечно слугуваме на някаква велика сила. С изключение именно на периода на Априлското въстание, когато политическата конюнктура помага на България.
- Има други ситуации, в които политическата конюнктура е помагала на България?
- Да, Съединението. Тогава печелим султана на наша страна. Абдул Хамид Втори отказва да въдвори ред в Източна Румулия, макар че има и право, а и е длъжен по Берлинския конгрес да го направи. Но той не го прави. Напротив - смята нападението на Сърбия за антиосманско действие и помага на България да спечели войната. Това чудо къде сте го видели? Третият случай, в който също така конюнктурата ни помага, е обявяването на независимостта. И накрая има и четвърти - Крайовската спогодба. Всичко останало е низ от поражения. Да вземем например Балканската война. Какво се получава? Биехме империята на пух и прах, тя търси мир, подписват примирие, това примирие този път за разлика от Берлинския конгрес получава санкцията на великите сили в Лондон на 17 май 1913 година и България е само на 20 км от центъра на Цариград. Най-силната държава на Балканите, всички шапка й свалят. И какво стана - загубихме всичко. Ето това е обратният пример - печелиш сражението, губиш войната. От този момент България се управлява непрекъснато от някаква велика сила, която си създава тук свои поддръжници.
- Днешната геополитическа конюнктура зависи от решенията на проблемите, свързани с бежанската криза. Какво трябва да направим, за да се съхраним като нация и като държава?
- Затваряме границите и спазваме конституцията. Казано е, че тук се влиза само по покана.
- Споделяте ми опасенията, че бежанската вълна може да промени генофона на Европа?
- Ами как?! Във Франция те са вече 12% мисля, в Германия този процент наближава това. Ако не се намери решение, пак може да дойде някой с мустачки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
