- Господин Таяни, какво е политическото послание, което срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София изпрати на страните от региона?
- Срещата препотвърди връзките между ЕС и неговите балкански партньори. Заедно трябва да очертаем по-близко сътрудничество, за да се справяме с общи предизвикателства в областта на сигурността, миграцията, икономическото развитие и свързаността. Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Бившата югославска република Македония и Косово са вече неразривно свързани с ЕС географски, исторически и икономически. Те са вече вътре в нашите граници и съюзът не може да е завършен без тях. В моите мисии на Балканите подчертавах важността на това на тези страни да се даде сигурна европейска перспектива в името на стабилността, сигурността и просперитета на целия регион. В интерес на всички нас в Европа е да свържем здраво бъдещето на Западните Балкани с това на съюза. Ето защо ясно трябва да покажем, че процесът на присъединяване към ЕС на Западните Балкани е необратим. Процесът на интеграция трябва също така да бъде подкрепен, включително чрез финансови средства, чрез развитието на инфраструктурни мрежи, които са важни за свързаността и търговията между тези страни и ЕС. За тази цел следващият бюджет на ЕС трябва да включва фонд от поне 10 млрд. евро за стимулиране на инвестициите в Западните Балкани, като последващият ефект ще са десетки милиарди евро в региона. За да придвижим напред европейската перспектива на Западните Балкани трябва също така да засилим сътрудничеството си с конкретни проекти в няколко насоки, включително по-добра свързаност. В този контекст приветствам успеха на еврокомисар Мария Габриел в проправянето на пътя за намаляване и евентуално премахване на роуминга между ЕС и страните от Западните Балкани.
-Как виждате бъдещата роля на България като медиатор между ЕС и страните от този регион?
-Преди всичко искам да приветствам лидерството и инициативата на премиера Бойко Борисов, който организира тази важна среща за ЕС и за Западните Балкани. България е пример за шестте страни от региона, тя е пристан на мир и стабилност. Страната ви изпълва региона с динамизъм за развитие. Назрял е моментът за тези шест страни без медиатори да засилят диалога и да имат отговорни отношения за решаване на противоречията. Българското председателство вече пое силен ангажимент за напредък на интеграционния процес на Западните Балкани, поставяйки твърдо разширяването в дневния ред на своята програма и придвижвайки напред този дневен ред, включително и на най-високо политическо ниво какъвто е случаят със срещата на върха. Разчитаме на продължаващата роля на България като привилегирован събеседник с нашите партньори на Западните Балкани. България показа, че е надежден партньор, способен да спазва обещания. Поради тази причина също така съм убеден, че е назрял моментът България да влезе в Шенген при първа възможност.
-Как оценявате българското председателство на ЕС досега?
-България върши изключителна работа в ръководенето на Съвета на министрите. Заедно с българското председателство споделяме отговорността да направим Европа работеща, така че нашите граждани да виждат резултати по общите ни текущи предизвикателства: миграция, сигурност, създаване на работни места за младите хора. Програмата на българското председателство очевидно е фокусирана върху стремежа към Европа на консенсуса, конкурентноспособността и кохезията. Както казахме по-рано, ние споделяме българските приоритети, особено амбицията й да подкрепя и съпътства бъдещата европейска перспектива на нашите най-близки съседи от Западните Балкани. В това отношение България има специална роля. Тя е пример за успешно присъединяване към Европа. Десетте години на успешно членство в ЕС консолидираха нейната специална геостратегическа позиция и превърнаха България в стълб на регионалната стабилност.
Приветствам също така вниманието, което българското председателство отделя на политиките за младите хора. В последното проучване на Евробарометър младите българи посочват борбата срещу безработицата като топ приоритет на ЕС. Ако искаме да създадем заетост за тях, трябва да привлечем повече инвестиции, особено в областта на дигиталните технологии, креативните индустрии и туризма.
-Как виждате ЕС след 10 години – смятате ли, че вътрешните разделения ще се задълбочат и какъв ще бъде ефектът от това?
-Състоянието на съюза и благосъстоянието на всички граждани на ЕС зависи от решенията, които взимаме днес. Гражданите имат притеснения по въпроси като миграция, сигурност и отбрана, безработица и климатични промени. Те очакват от Европа защита и решения. Стените, границите и национализмът предлагат илюзията за противоотрова срещу глобализацията, при която изглежда, че обикновените хора нямат думата по който и да е въпрос.
Тръмп, Брекзит и появата на авторитарни движения, които наблягат на важността на суверенитета и популизма в Европа, са симптоми на тази болест. Ако политиците се държат на разстояние и не отговарят на тревогите на гражданите, тяхното поведение подхранва гнева и създава благоприятна почва за тези търговци на илюзии. Единственото решение на това са политици, които са способни да слушат и да предлагат ефективни отговори чрез работата на един силен и сплотен съюз. Ако днес трябва да научим някакъв урок, той е, че глобализацията радикално промени нашето разбиране за суверенитет. Въпроси като сигурност и отбрана, управление на миграция, безработица и данъчна справедливост могат да бъдат решавани само на наднационално ниво. Ако искаме да защитаваме търговските си интереси, да браним иновациите и креативността, да гарантираме енергийната сигурност и да спасим планетата, се нуждаем от общи инструменти. Само като упражняваме заедно някои аспекти от националния си суверенитет, можем да защитим гражданите на ЕС в една сложна глобална среда. Европейска супер държава не е отговорът.
Няма нужда ЕС да поема отговорност и за последния детайл от всяка политика; съюзът е по-силен, когато се съсредоточава в области, където наистина може да промени нещо.
Нито една европейска държава, която действа сама, не може да се конкурира с гиганти като САЩ, Китай, Русия или Индия. Ако Италия беше част от Китай, щеше да е осмата по големина провинция като население. Всеки, който проповядва оттегляне зад националните граници, разпространява лъжа.
Всеки, който обвинява европейската интеграция за проблемите ни, се цели в грешната мишена. Всъщност, ЕС е част от решението. Само работейки заедно и говорейки в един глас, страните в Европа могат да защитят своите граждани. В същото време трябва също така да си даваме ясна сметка за критиките, че съюзът е далеч от това да бъде ефективен. Само една различна Европа - по-политическа, по-демократична и по-силно базирана на солидарността, може да затвори пропастта между гражданите и институциите.
- Какво мислите за предложението на ЕК за следващата бюджетна рамка 2021-2027?
-Европа, която гледа към бъдещето, се нуждае от ясна визия и от средства за осъществяване на тази визия. Следователно се нуждаем от политически бюджет, фокусиран върху приоритетите на гражданите, разполагащ с достатъчно ресурси и насочен към приоритетите на хората. Предложенията на Еврокомисията за собствените ресурси, увеличеното финансиране за иновации, изследвания, отбрана и малки и средни предприятия и удвояването на ресурсите за „Еразъм" и за управление на миграцията са съвместими с резолюцията на ЕП, която приехме през март. Подходът на ЕК е правилен, но трябва ясно и високо да заяви, че цифрата от 1,1% от БВП на ЕС, която предлага, е недостатъчна. Ако искаме да имаме бюджет, съизмерим с предизвикателствата, пред които сме изправени, трябва да покажем смелост и амбициозност. Така че ЕП ще използва своите правомощия за съвместно взимане на решения до край, призовавайки за цифра от 1,3%.
Това увеличение не трябва да идва от джобовете на гражданите на ЕС, които вече плащат много, а по-скоро под формата на нови собствени ресурси. Интернет гигантите, банките, които се занимават със спекулативни финансови трансакции, компаниите, които замърсяват околната среда с неразградима пластмаса, трябва да платят своя честен дял.
Искаме също така да видим по-големи инвестиции в изследвания и иновации, за да укрепим лидерската роля на Европа в областта на науката и технологиите. Това финансиране заедно с инвестициите в квалификации е основата за конкурентноспособна индустриална политика, която ще ни позволи да се възползваме от възможностите, предлагани от дигиталната революция.
Важно е също така да увеличим енергийната устойчивост и сигурност. Отбрана, сигурност, граничен контрол, управление на миграция, развитие на Африка, Западни Балкани – това са основни предизвикателства, с които можем да се справим само, ако имаме правилните ресурси. Важно е да постигнем в рамките на този парламент рамково споразумение за размера на бюджета, така че през 2021 г. той да може да влезе в сила.
-Какво е бъдещето на кохезионната политика и какво мислите за идеята да се спират еврофондове на страни, които подкопават върховенството на закона?
-Кохезионната политика е важна, за да не изоставя никой и тя се нарежда сред най-важните успехи на ЕС. Трябва да защитим това постижение и да видим, че продължава да е ефективно. Правилно е също така отпускането на някои видове финансиране да бъде обвързано с условието за спазването на ключови принципи и изпълнението на поетите ангажименти. Неприемливо е някои страни да изискват солидарност с най-изостаналите им региони и в същото време да отказват да покажат солидарност със страни, които носят бремето на миграционната криза. Ангажиментът за насърчаване на по-голямото икономическо и социално сближаване между нашите региони е от самото създаване на ЕС. Още на конференцията в Месина през 1955 г. темата е на масата на разговори на бащите основатели. Те смятали, че без нарастващо сближаване между териториите и регионите му, ЕС няма да успее. Кохезионната политика е средство за икономически и социален прогрес навсякъде в Европа – от столиците до последното село, без никой да изостава в почти 300-те региона на ЕС. Брекзит и натискът върху националните бюджети днес пораждат съмнения за финансирането на кохезионната политика. В своята резолюция за кохезионната политика след 2020 г. ЕП даде да се разбере, че няма да приеме нейното отслабване. Икономическите и социалните различия между нашите региони все още са много големи. Различията в конкурентноспособността между териториите все още са релевантни. Днес се нуждаем от повече кохезия, не от по-малко.
Това не означава, че нямаме нужда от промени. Трябва да направим кохезионната политика по-ефективна, по-лесна за използване, гъвкава и по-малко бюрократична. Насочена към нуждите на регионите и повече насочена към стратегически инвестиции за бъдещето на следващите поколения.
-Вие сте от Италия, която страда много от мигрантските потоци. Как трябва да бъде решен въпроса с мигрантската криза?
-Не можем да изоставим страните, които поради географски причини носят бремето на международната хуманитарна криза сами на предната линия. Всички страни-членки без изключение имат задължението да спазват ценностите, които са в основата на нашия съюз. Една от тези ценности е, че подслоняваме бягащите от война, насилие или преследване. Поради тази причина миналия ноември ЕП одобри с голямо мнозинство ревизия на Дъблинския регламент, който цели да гарантира, че европейските правила за убежище са основани на честност, солидарност и последователност. Европейският съвет също започна да разглежда този въпрос. Преглед на Дъблинския регламент, който просто налага нови задължания на страните-членки, където имигрантът първо е влязъл, без да въведе честна и ефективна система за релокация на търсещите убежище, би представлявал стъпка назад по пътя към един по-сближен съюз. Европа, която е неспособна да покаже солидарност към бежанците, рискува да загуби душата си. В същото време трябва да покажем решимост в отпращането или гарантирането на незабавна реадмисия за тези, които нямат право да влизат в Европа. Всички пътища през Средиземно море трябва да бъдат затворени по същия начин както беше направено с Балканския на базата на инвестиции и споразумения с трети страни. Европа трябва да инвестира поне същите ресурси в Либия, Тунис, Мароко, Чад, Нигер и Мали както направи в Турция и Йордания като част от силен дипломатически процес в областа на икономическата политика и политиката на сигурност. Проблемът с миграцията трябва да бъде решен из корени. Нуждаем се от План "Маршал" за Африка.
-Очаквате ли засилване на популизма и национализма в навечерието на европейските избори през 2019 г?
-Единственият отговор на популизма и национализма е да покажем с конкретни факти, че гражданите се чувстват по-добре с повече свободи, по-голям избор, с повече защита от Европа, която чува гласа им. За целта трябва да направим две основни неща. Първо, трябва да променим Европа, за да отговаряме по-ефективно на тревогите на гражданите. Второ, трябва много по-добре да обясняваме постиженията, които Европа е дала на гражданите си – от свободата на работа, учене и живот в 28-те членки, до по-големите възможности за бизнеса и малките предприятия да работят извън границите на родните им страни, до сигурността на продуктите на пазара и по-здравословната околна среда. Ако успеем да направим това, то тогава съм сигурен, че нашите граждани ще поставят всичко на везните и ще изберат отново Европа както направиха неотдавна в Холандия, Франция и Германия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
