Оля Ал-Ахмед е родена в София, тя е преводачка, журналистка и арабист. Първа алармира за арестуването на българските медици в Либия през 1999 г. Нейна заслуга са преводът на Либийския наказателен кодекс и на обвинителния акт срещу тях. Преводач е на документалния филм на Елена Йончева "Сирия, бунтовниците на Алепо", 2013 г. Експерт в отдел Бежанско-мигрантска служба към БЧК. По майчина линия е внучка на руски белогвардейски генерал и украинска графиня от Полтава. Баща й е със судански корен.
- Защо пристигащите у нас бежанци са избрали България?
- Те не избират България, те са пренасочени към България. Между България и Сирия стои само Турция. Това е един предначертан план, по който минават бежанците. От Сирия те тръгват към турската граница, там ги чакат " каналджиите", които срещу солидна сума между 1500 до 3000 долара, в зависимост от броя на членовете на семейството, ги превозват до българо-турската граница и по техни твърдения ги пускат в гората, където те ходят по 8-9 часа пеша и минават на българска територия. Това е тяхната траектория.
- Как оценявате отношението към бежанците от страна на нашите власти и обикновените хора?
- Властите ги посрещат според изискванията на държавата в създалата се ситуация. Капацитетът е прелял отдавна. Това е факт и въпреки всичко се търсят алтернативи за справяне със ситуацията. Хората реагират различно. Масово българското население проявява хуманност, състрадателност и съпричастност. Но има и негативно настроени, които не желаят да приемат бежанците на "своя" територия и се държат предизвикателно и нетолерантно. Има случаи, в които български семейства желаят съвсем доброволно и без комерс да предоставят своя къща на село, например, за семейство бежанци и това не е единичен случай! Граждани направиха дарения за нуждите на бежанците и предимно за майките с деца. Отзоваха се детски градини, фирми, училища, както и отделни лица. Отношението е различно - двата полюса. В Казанлък има граждански протести - не желаят казармата да се превърне в бежански лагер, докато кмет на Перник тихо, без много шум предоставя дом в Ковачевци на новодошлите бежанци, предимно на майки с дечица. Хора разни.
- Заплаха ли са бежанците за националната сигурност на страната ни.
- Въпросът е много деликатен - и да, и не! От една страна, конкретна група от бежанците не са изобщо опасни за националната ни сигурност - това са семействата и майките с деца. От друга страна, определени групи се възползват от създалата се ситуация, като заявяват, че са сирийци. И под предлог, че идват от Сирия, минават на границата заедно с другите. Има доста сами мъже, които са влезли по този начин и се самообявяват за сирийци, но всъщност не са. Много от тях са от Алжир например. На какво основание ви казвам това? Веднага ще се аргументирам - диалектът е различен! Напълно различен арабски говорят алжирците и сирийците, външно също доста се различават. Такава категория самозванци биха могли да бъдат класифицирани като рискови и с тях да влязат радикални елементи. Това е просто хипотеза.
- Какво е положението в лагерите?
- Истината е, че положението е доста отчайващо! В лагера в квартал "Военна рампа" в една стая са по 65 човека, има стаи с по 31, 25 човека и така нататък. Семействата са оградили своята територийка с въжета и чаршафи. Хигиената е под всякаква критика, готвят в стаите, една тоалетна и баня се ползва от всички на етажа. Във "Враждебна" е горе долу същото положение, просто са по малко хората. Там обаче има стаи, където е много чисто, подредено и спретнато. Всички се събуват пред вратата и влизат на килима или чергата. Всичко зависи индивидуално от самите обитаващи. И в палатка да живееш пак може да ти е чисто и уютно! Не знам какво е положението в Харманли и Ковачевци, не съм ги посещавала все още, но разбрах, че там в сравнение със споменатите два центъра е много по добре.
- Искат ли бежанците да приемат България за втора родина или целта им е Западна Европа?
- Една много малка част искат да приемат България за втора родина и да се установят тук. Имат сериозни намерения да се интегрират в обществото. Но преобладаващата част гледат на този етап като на "гара разпределителна" в движението им към други държави в Европа, предимно Германия. Преобладаващата част, 90 на сто от бежанците, са кюрди, останалите 10% са сирийци кореняци, палестинци от Сирия, афганистанци, иракчани и от африканските страни. Да, споменатите кюрди са граждани на Сирия, но те не са араби сирийци, а кюрди. Те си имат свой език, писменост, нрави, традиции и обичаи. Кюрдите имат много силна диаспора и общност в Германия, накъдето повечето от тях гледат.
- Ще се създадат ли условия бежанците да бъдат полезни за българското общество и икономика. Имат ли шанс да работят и сами да се изкарват прехраната?
- Отговорът на този въпрос зависи от цялостната политика на държавата! Ако на тези хора им бъде даден статут и те заживеят като равноправни граждани на тази страна, би трябвало да имат същите възможности, права и задължения като всеки един от нас. Тук идва голямото но - първо, те трябва да усвоят български език, да им бъдат признати дипломите, ако носят такива, да бъдат приобщени към социалната политика и бюрата на труда, да се преквалифицират, ако е необходимо. Има толкова много стъпки, които трябва да извървят по пътя на тяхната интеграция, но това не е невъзможно. Предстои много работа с институциите, с цялата общественост и със самите бежанци. Трябва тези три компонента да си сътрудничат и тогава би могъл да се постигне желаният резултат - бежанците да се трудоустроят, да работят, да си изкарват прехраната, да бъдат полезни на обществото и на икономиката, а не да се разчита на българска и международна помощ. Но за начало една такава помощ е крайно необходима до първия им старт. Може да се поучим от успешния опит на Чехия, например, и на други европейски държави.
Няма невъзможни неща, има хора, които не желаят да ги свършат!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
