След като миналата седмица Струмишкият митрополит Наум обяви, че Македонската православна църква е изпратила писмо до Българската църква за признаване на нейната автокефалност, в обществото се разрази истинска истерия, целенасочена или не, относно бъдещето решение на Св. Синод.
Историята
През 1967 година епископите на новата Македонска църква обявяват автокефалност, но нито една от Поместните църкви не признава тяхната йерархия. Те имат редица срещи с Българския патриарх Кирил, но до реално решение в тяхна полза така и не се достига. През следващите 30-ина години епископите на МПЦ се срещат с епископите на Сръбската църква, но и с тях не достигат до кой знае какви резултати. През 2002 година Сръбската църква прави опит за разкол в Македония, предизвикан с учредяването на Сръбска екзархия начело с Повардарски митрополит Йоан (Вранишковски).
Опитът е неуспешен, а разколът е преодолян, като Йоан дори е осъден на затвор. В отговор през 2005 г. СПЦ отлъчва от църковно общение всички македонци, принадлежащи към МПЦ. Иначе казано, сръбският синод анатемосва цялото православно население на Македония. Това ни най-малко не стряска македонците.
Нещо повече – на 12 ноември 2009 г. Македонската православна църква добавя към името си „Охридска Архиепископия", като променя и герба, и знамето си. Така тя окончателно затвърждава претенциите си за наследник на старата Българска охридска архиепископия, създадена от император Василий II през 1018 г. (която на свой ред е наследник на Българската охридска патриаршия). Според Устава на Българската православна църква обаче – член 1, алинея 3 „Самоуправляващата се БПЦ – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима". Тоест именно БПЦ е правоприемник на Охридската архиепископия и нито една Поместна църква не е оспорвала този факт, защото самата Охридска архиепископия е основана като архиепископия на българите. България е единствената страна, която има паралелно две православни Църкви – Търновска патриаршия и Охридска архиепископия.
С фермана даден на Българската екзархия реално БПЦ възстановява своите митрополии, които са били част от Охридската архиепископия. Последното е доказано и от днешните епископски титули, които носят българските епископи – Стобийска, Деволска, Величка, Тивериополска (Струмишка) и Крупнишка и др.
Настоящето
От 2005 г. Македонската църква започва постепенно сближаване с Българската патриаршия. През 2008 г. МПЦ подарява част от мощите на св. Климент Охридски за новоизградена църква в Пловдив. Сближението достига своята кулминация на 11 май 2014 г., когато Македонската архиепископия и Българската патриаршия за първи път заедно почитат празника на светите братя Кирил и Методий с литургия в катедралата „Свети Александър Невски", на която присъстват българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан, заедно с епископите Наум и Климент.
От особено значение е, че по време на литургията македонските владици са допуснати в олтара на храма, а допълнително уважение към МПЦ е изказано и с това, че на архиепископ Стефан е позволено със светия кръст да благослови и от името на своята църква, но това не е евхаристийно общение, а молитвено такова, което има съществена разлика.
Проблемът
Към Св. синод на БПЦ валят отворени писма на интелектуалци, журналисти и общественици, потомци на българи от Вардарска Македония, десетки коментари, анализи и интервюта в полза на това да се признае възможно най-скоро Македонската църква. Изведнъж в общественото пространство се появиха хора, които запяха в дружен хор, дори такива, които по принцип са на противоположни посоки в други аспекти от църковния живот. От коментарите става ясно, че не само евхаристийното общение с македонците стои на дневен план, но и неща от политически аспект. Последното бе доказано и от думите на премиера Борисов вчера, че „ще сме истински щастливи, ако и нашите църкви си помагат и работят, пеят и проповядват заедно в името на добруването на двата народа". Македонският му колега Зоран Заев пък заяви, че „като правителства не искаме да навлизаме в работата на църквата, само можем да правим неща, за да има развитие на сътрудничеството ни. Автокефалността на македонската църква е много важна". Президентът Радев също бе на среща с патриарх Неофит, за да обсъди и въпроса за МПЦ.
Огромният натиск спрямо Светия синод преследва едно бързо решение в полза на искането на македонците. Такъв въпрос обаче не може да решен за кратко време, защото ако политиците мислят мандатно, то митрополитите мислят с десетилетия напред.
Колкото е хубаво да се помогне на МПЦ, два пъти е по-важно е да не се навреди на БПЦ. И обществото трябва да го проумее, ако наистина милее за църквата ни, както дедите ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
