Стефана Белковска: Любовта е неподвластна на разстояния и лъжи

Стефана Белковска: Любовта е неподвластна на разстояния и лъжи | StandartNews.com

Когато в края на 2016-а се появява „Чаках точно теб", първият роман на Стефана Белковска, една от най-четените блогърки у нас, авторката му успява да грабне вниманието на читателите. Само година по-късно излиза и бленуваното продължение на сантименталната история на Анина и Джейсън – „Завинаги ти". Писателката смело пише за любовта - без да се вълнува от това дали творбите й ще бъдат тълкувани като чиклит литература от критиците -мъжете по традиция влагат ирония в подобна дефиниция. Книгите на Стефана не напомнят поредицата на сивите и още по-сивите нюанси.

В началото на „Чаках точно теб" малката Анина е в Ричмънд, Лондон, през 1990-а: само на 6, изгубена, боса, мръсна, безпаметна. Тя бяга - от нещо, от някого, от спомените, от "татко". Открива я Майкъл - малко по-голямо от нея момченце. Той я хваща за ръка и я отвежда при новото й семейство, където тя получава грижи и обич, непознати за нея до този момент. Първата любов на Анина я сполетява, когато тя е на 19. Момичето буквално онемява, когато чува гласа на беквокала на „Тъндърсторм" – групата, чийто фронтмен Марк е новото гадже на сестра й.

Действието в „Чаках точно теб" се развива в дъждовния Лондон, а повечето от сюжетите в „Завинаги ти" се случват в горещата Тоскана. В Италия Анина среща Франческо – млад и известен художник. За първи път от много време тя си позволява да обича. Но нищо не е такова, каквото изглежда.

Стефана Белковска разнищва важни теми - провалили се родители, влиянието им върху характера на децата, каква е цената на славата и какво губиш тогава, когато си мислиш, че имаш всичко? Съществува ли истинска любов и как да се бориш за нея? Как се продължава напред, след като веднъж вече си паднал? Можеш ли да избягаш от себе си?

"Изживях хиляда живота за минути - в часовете, в които се потопите в редовете на "Чаках точно теб", всички нечии вселени ще станат ваши вселени. Това не е поредната романтична история, това е история за смелите - тези, които имат куража да умират от любов и да оцеляват след нея", казва Ралица Генчева /"Този път, за да ме чуеш"./
Ето какво пише и рецензентът на "Завинаги ти" Ива Спиридонова. "Романът разглежда проблема за вечността, символично представен от безкрайността на думата "завинаги".

Изживявайки себе си и обичайки другия, това е пътят, по който можем да открием така важните за всеки от нас отговори - че най-важното нещо в този живот е да имаш кого да обичаш и кой да обича теб. Всичко останало е преходност и суета. И само по този път достигаме до неотменимата истина, че единствено вечна може да бъде само любовта: Завинаги."

- Стефана, разкажете за рода си - вие сте наследник на онази порода автентични интелектуалци - художници, архитекти - която като че ли е на привършване в родината...
- Във фамилията Белковски действително има забележителни личности - Станчо Белковски, главен архитект на стара София, каквато я виждаме в момента, Асен Белковски – художник, Александър Белковски – първият наш алпинист. За съжаление, няма как да познавам нито един от тях, тъй като живеем в различно време. Но си спомням как майка ми ме водеше като дете в храм паметника "Свети Александър Невски", за да гледаме иконата, нарисувана от пра дядо ми Асен Белковски. „Обезглавяването на Йоан Кръстител". Бях изключително впечатлена и настоявах да ходим в катедралата всяка седмица, за да съзерцавам творбата отново и отново. Радвам се и за мен е чест, че имам възможността да бъда поредната от рода Белковски, която да продължи делото на моите предци в сферата на писането.

- Може ли човек да се пръкне четящ и пишещ, ако няма домашна библиотека?
- Разбира се, че може. Не обичах да чета като дете, но можех да пиша. Започнах съвсем малка с комиксите. Продължих с приказки, когато станах на 10. Просто ми идваше от вътре. В последствие кандидатствах с литература и тръгнах на уроци, което ме накара да прочета всички задължителни книги. Но вярвам, че умението да пишеш е дар и трябва да ти идва от сърцето и душата. Разбира се, четенето на книги помага за изграждане на стила и развиване на фантазията.

- Помните ли защо тъкмо на 16 започнахте да пишете бъдещия си роман - заради споделена или несподелена любов или заради нещо друго?
- Не помня точната причина. Исках да напиша история, която да се превърне в роман, който да бъде прочетен от много хора. Бях влюбена в Лондон. въпреки че не бях ходила никога там. Представях си града, докато гледах картичките, които мои познати и приятели ми изпращаха от там, и го рисувах на страниците на тетрадката ми с думи. Учудващо е, че доста точно бях нацелила описанията на столицата, която видях едва тринадесет години по-късно. Имах и любима момчешка група, която пък беше от Лондон. Двете неща се свързаха неумоверно, а идеята за голямата любов, която още не бях срещнала, естествено ги доукраси.

- Имате ли доказателства, че любовта може да победи всички проблеми и лъжи?
- Кой има доказателство за това? Никой! Имаме единствено това, в което вярваме. Това е нашата собствена истина. А ако вярваме, че любовта побеждава, значи е така. Аз вярвам, че чувствата, когато са истински, са неподвластни на време и разстояния - точно както са неподвластни на проблеми и лъжи.

- Как коментирате разликата между някогашните и сегашните тийнейджъри?
- Разликата е огромна и няма как да не бъде. Когато аз бях тийнейджър, имах една музикална телевизия и куп мечти, повечето от които тотално неосъществими.

- Каква беше една от тях?
- Желанието ми да пътувам до Лондон или да видя любимата си група. Трудно, много трудно. Днес това е достъпно за повечето деца. Много неща са повече достъпни, а интернет пространството дава необятни възможности за комуникация. Навремето се интересувахме основно от музика и имахме истинска връзка с приятелите си, сега е малко по-различно. Надявам се обаче днешните тийнейджъри също да имат огромни мечти, защото имено те дават път в живота.

- Мнението ви за дебата около така наречения трети пол - не отмества ли той вниманието от други, много по-важни проблеми в живота ни тук и сега?
- Не бих казала. Всеки избира какви новини да чете и върху какво да концентрира вниманието си. Аз не гледам новини. Информирана съм, но не прекалено информирана. Всичко е наш собствен избор.

- Докато обикаляте по света, имали ли сте някъде чувство за прераждане?
- Да, в Шотландия. Отидох без очаквания в Единбург, но енергията, с която ме заля мястото, бе необяснима за мен. Чувствах се все едно вече съм била там.

- За писателя е почти невъзможно да сменя езика си, но мислите ли, че в друга точка на света ще ви е по-добре на душата?
-Да, разбира се. Всеки човек намира своето място, където е истински щастлив. Аз също съм го намерила и затова пиша за него. Това усещане не е подвластно на възпитание или пък на принадлежание към определена националност. То просто е вътре в теб. И когато откриеш това място, знаеш какво е да бъдеш истински щастлив.

- Какво споделят най-често вашите читатели в блога ви?
- Споделят, че нещата, които пиша, ги докосват - и в тях откриват себе си или поне частица от "аз"-а си в тях. Това е най-големият подарък за един писател – да докосне сърцата на читателите си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай