08:05 ч.

03.10.17

7 мин.

0

0

0

Ще посветим медийната среща в Молдова на образованието

от Оля Ал-Ахмед |

Ще посветим медийната среща в Молдова на образованието

Водим 7 ректори, съхранението на българския език е основна тема, казва Максим Минчев


Максим Минчев е генерален директор на БТА от 2003 година насам. Той е също генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции, президент на Черноморската асоциация на информационните агенциите и на информационните агенции на Балканите и Югоизточна Европа.


- Г-н Минчев, 13-ата световна среща на българските медии стартира утре, в Молдова. Защо избрахте точно това място за срещата ?
- Логично беше да се съберем най-накрая и в Молдова по няколко причини. Известно е, че там живеят от 80 000 до 100 000 етнически българи. В съседна Украйна те са над 200 000. Общо взето в Бесарабия живеят четвърт милион българи , които представляват стара компактна и стабилна българска диаспора, живееща близо 150 г. там от времената на Руската империя и до ден днешен. През всичките тези десетилетия те са съхранили езика, културната и национална идентичност, традиционната кухня и голяма част от обичаите и фолклора. През всички години ние следвахме една основна задача– да консолидираме българските медии по света. В Молдова те не са чак толкова много, но винаги са участвали в нашите срещи. А когато преди 13 години започнахме за първи път, успяхме да открием в близо 35 страни в света много български вестници, телевизии и радиа. Това ни накара да стартираме и да реализираме този проект. Сега, 13 години по-късно виждаме, че голяма част от тези вестници и списания умряха, но на тяхно място се появиха електронни алтеративи. Освен това се наблюдава една непрекъсната динамика, която ни кара да вярваме, че този проект е необходим и трябва да продължи. Друг важен факт, който предопредели избора на мястото, е наличието на български университет там - известния Тараклийски университет, открит преди десетина години от президентите на двете страни. Тараклия е градът с най-много етнически българи, близо 85% от населението.


- Кое ще е по-различното в тази среща?
- За разлика от други години, когато имахме една по-широка палитра от различни теми, касаещи нашата журналистическа професия, този път ще се фокусираме върху образованието и съхранението на българския език.
В този дебат се надявам да се включат и представителите на Министерството на образованието. Ще говорим за „петата свобода – трансфер на кадри, знания, технологии и данни" . За мен критерият за успеха на този дебат е наличието на една изключително солидна академична общност. Участие потвърдиха седем ректора от престижни висши учебни заведения - проф. Любен Тотев на Минно-геоложкия университет в София, който е и председател на съвета на ректорите, проф. Людмил Георгиев от НБУ, проф. Пламен Илиев от Икономическия университет във Варна, доц. д-р Иван Марчевски от Стопанска академия- Свищов, проф. д-р Христо Бонджолов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", проф. д-р Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев", директорът на Медицинския университет във Варна, както и Мария Фъртунова, директор на дирекция "Висше образование" в МОН.
Темата за образованието е базова за България! Ние сме предупредили нашите колеги отвъд океана и от Западна Европа да дойдат с визията как решават проблемите при тях. Ето, това е по – различното на тази среща – обмяна на опит.


- И все пак защо избрахте за приоритет темата за българския език и образованието?
- Дойде от само себе си. Без да сме го замисляли по този начин, се оказа, че има повод за голям обществен дебат. Появи се основен проблем, свързан с решението на властите в Украйна да спрат изучаването на майчин език след 4-и клас. Срещу това много сериозно реагираха румънците, унгарците, предстои реакцията на Русия. Ние също реагирахме и се радвам, че премиер, президент и вицепрезидент взеха отношение. Така темата за езика и ограничаването на правата на българите в съседна Украйна ще се превърне в повод за дебат.
- Защо „Политики на близостта"? Какво се крие зад това заглавие?
- Срещата в Молдова предполага наистина близост. И по-конкретно за приближаването на тамошните българи към родината-майка. За привличане на молдовски бизнес и студенти към България. Само месец след срещата в Кишинев, МВнР открива консулство в Тараклия. Това показва, че държавата има сериозни намерения към българската общност в Молдова. Само това лято над 1500 души от Украйна и Молдова бяха взети на работа по българските курорти.


- Доколкото ми е известно идеята за зараждането на тази среща е Ваша. Как започна всичко преди 13 години ?
- Да, така е. Тази идея за България и за БТА е моя. Но ще бъда несправедлив, ако си припиша самата идея, защото по целия свят в много държави съществуват най-различни формати на такива срещи, с които успяват да държат будна връзката между медиите и техните общности. Ярък пример е франкофонията или рускоезичните медии по целия свят. Политика на големите държави е чрез медиите да има постоянна връзка с емигрантските общности навън. Не се наемам с точна цифра, но между 2 и 3 милиона наши сънародници са пръснати по целия свят и това е факт. Ще циjирам заглавие от преди няколко дни точно в „Стандарт" в което се казваше, че през първите осем месеца от годината нашите сънародници са вкарали в страната повече от 1 млрд. лева. А това е една изключително сериозна сума.


- Кой е най-яркият Ви спомен през годините от срещите на медиите?
- Толкова много, че не бих се наел да ги степенувам. За мен бе култово посрещането на първата група в Чикаго, когато цялото летище се огласи с българска народна музика и хора в национални носии. Незабравимо изживяване! Още един невероятен спомен бе от срещата ни в Рим, когато на площада Валя Балканска и гайдара й Петьо изпълниха песента „Излел е Дельо хайдутин" , а зад гърба им на една огромна видео стена се прожектираше клип за нашите медсестри в Либия. Препълненият площад с няколко хиляди души първоначално  замря, а после всички се хванаха на българско хоро. На другия ден папа Бенедикт XVI лично благослови нашия конгрес и призова за солидарност с медсестрите в Либия.


- Как се развиват българските медии по света?
- Развиват се така, както и у нас. Цялата журналистика е подложена на една мощна промяна. Професията ни претърпява революция. Сега вече всяка медия има и визия и глас. Мощно се увеличиха сайтовете и електронните издания, факт е, че намаляха хартиените. Останаха предимно списания, които имат по-голяма и стара история - в Украйна, Чехия, Унгария. На хартия продължават да излизат родените преди 20 години вестник "Нова дума" в Испания и "Български хоризонти" в Канада. Имаме нов вестник в Кипър, а наскоро научихме и за медия на българи в Аржентина.


- Какъв е приоритетът на агенциите в съвременната журналистика?
- Няма фалшиви новини в агенциите. Същевременно 80% от световната информация минава през агенциите. Всички национални телевизии и радиа - не само у нас, а навсякъде по света, обикновено започват емисиите си с новини, които завършват с фразата "съобщиха информационните агенции". Много хора обаче получават новини през социалните медии. Тази информация е доста условна. Приоритет винаги ще имат традиционните медии, и най-вече агенциите, които са първоизточник на обективната информация.


- През 2019 г България ще е домакин на VI конгрес на световните информационни агенции. Вие сте избран за генерален секретар на Световния съвет на информационни агенции. По какъв начин предстоящият конгрес ще направи реклама на страната ни?


- Неслучайно на нас е поверен световният конгрес на агенциите, който се провежда на всеки 3 години и ще бъде в София през 2019 г. Затова на 30 октомври тук идват 10-те най-големи агенции в света за поредна среща, която на практика е подготовка на конгреса.
Голяма част от участниците в конгреса са световни топ-журналисти и имена в бранша - представители на повече от 130 държави. Това звездно събитие за нашата професия е наистина голяма реклама за страната ни в световен аспект.


- Догодина предстои и 120-годишнина на БТА – една от най-старите агенции в света. Как се готвите за това ?
- България е една от първите десет държави в целия свят която осъзнава, че задължително трябва да създаде информационна агенция. Това се случва през февруари 1898 г. Малко са медиите, които са стъпили в три века!
Първите информации постъпили от Истанбул и Виена и тогава са били написани на ръка. Голяма част от тях са били подавани лично от първия директор на БТА Оскар Искандер. БТА никога не е спирала работа – нито по време на Втората Световна война, нито когато падаше Берлинската стена. Не е спирала работа и днес. 120 години по 24 часа усилен труд. Не сме толкова атрактивни, както са телевизията, радиото или вестника, защото сме безименни. Агенцията не е предназначена за крайния потребител, а за тези, които ще доразвият подадената новина – другите медии. БТА е за информация и е мощна пропагандна институция.
Относно юбилея строим мултифункционална супермодерна зала, каквато почти няма у нас. Колкото и агенциите да са консервативни като начин на работа, толкова са и модерни като прилагане на новите технологии.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент