Роботи пренасят деца на Ледения континент

Роботи пренасят деца на Ледения континент | StandartNews.com

Проф. Христо Пимпирев е първият българин, развял националния ни трибагреник на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. Доайен на българската антарктическа програма, председател на Българския антарктически институт. Утре - 13 февруари, именитият полярник празнува своя 65-и рожден ден.

- Проф. Пимпирев, какви са резултатите след 26-ата българска полярна експедиция?
- Експедицията още не е завършила, но мина по-голямата част от нея. В момента се изпълняват няколко важни и интересни научни проекта. Единият - „Лаборатория Антарктика", в който участват Людмила Филипова и д-р Нуно Перейра от Университета в Бейжа (Португалия), е високотехнологичен българо-португалски проект, целящ стотици деца да опознаят Ледения континент, без да напускат България. С помощта на роботи, снабдени с няколко сензора, както и с десет специално конструирани хардуерносензорни комплекта, ще измерват и записват ежедневно в продължение на месец множество физични параметри от Антарктида. Наред с това екипът ще направи 3D документален филм, който чрез очила за виртуална реалност ще пренася зрителите директно на ледения континент.
Другият проект е свързан с изучаване на замръзналата почва – пермафрост, отново българо-португалски проект, по който българските учени работят с трима свои колеги от Университета в Лисабон. Неговата цел е изучаване на затоплянето на климата в тази част на Антарктида.
Продължава и изучаването на ценните минерализации в скалите в околностите на Българската полярна база. Това е научно изследване, в което от няколко години работят геолозите гл. ас. Дочо Дочев, д-р Стефан Велев и д-р Камен Бонев. Районът е богат на полезни изкопаеми, поради което е изключително важна оценката на техния потенциал за бъдещето. Досега приключи първият етап от теренните изследвания на д-р Милка Елшишка за изучаване на нематодите от почвата в околностите на Българската полярна база и д-р Гергана Георгиева и Васил Гурев, работещи по проект за мониторинг на сеизмичната активност в района на Южните Шетлъндски острови.
За пръв път, не само в Антарктида, но и извън България, беше монтирана мареографска станция за целогодишен запис на колебанията на морското ниво - количествен показател за климатичните промени. Проектът е част от изпълнението на Националната програма за полярни изследвания. Получените резултати за глобалното затопляне ще бъдат интерпретирани от доц. Борислав Александров.

- 26 експедиции са много. Какво се промени в българската база?
- Българската полярна база „Св. Климент Охридски" израстна от две съвсем малки сглобяеми бараки до полярно селище, което се състои от четири постройки, православен параклис, лекарски кабинет, пощенска станция. Промени се много и техническото оборудване на базата. Първите експедиции се придвижвахме само пеша и на ски. Сега разполагаме с две моторни шейни, две лодки „Зодиак", а от миналата година и с многофункционална машина Маниту, с която улеснихме изключително много логистичните операции по разтоварване и товарене на багаж и строителните работи. В миналото останаха пренасянето с голи ръце на тонове материали от брега до базата.

- Срещате ли подкрепа от държавата? За какво и по какъв начин?
- От миналата година Министерски съвет прие Национална програма за полярни изследвания, която регламентира дейностите както по функционирането на Българската полярна база, така и за работата по научните проекти. Тази програма се ръководи от Министерство на образованието и науката, от което винаги сме получавали подкрепа. Министър Вълчев още като главен секретар на МОН винаги е подпомагал дейността ни в Антарктида, въпреки ограничените средства, с които министерството разполага. През изминалата експедиция приключихме работата и по проекти, възложени ни от Министерство на енергетиката и Агенцията по кадастър и геодезия към Министерство на отбраната. България е една от 29-те страни, управляващи Антарктида, което е сериозна външна политика и наука, която решава глобално проблеми за цялото човечество. Българските полярници изпълняваме държавна задача и представяме страната ни на цял един континент.

- Технически добре ли е оборудвана базата ни? Имате ли интернет, телевизия?
- На Българската полярна база има средства за придвижване по ледника и водите на Южния залив, които улесняват много научните изследвания, но все още има какво да се желае по отношение на телекомуникациите. Всички полярни бази имат стабилна интернет връзка, докато ние разполагаме само с два сателитни телефона със система Iridium и Inmarsat, с които понякога комуникацията е затруднена.

- Какво Ви липсва най-много?
- Ние сме едно затворено общество и живеем извън навиците и ритъма, с които сме свикнали. Режимът е малко казармен, със спазване на строго определени правила, тъй като природните условия са най-суровите на Земята. Липсват ни и близките и приятелите, които са на хиляди километри.

- Колко време годишно прекарвате на Антарктида?
- Българската полярна база функционира само през южното полярно лято, т.е. от месец ноември до края на март – около 5 месеца на Ледения континент. Всеки един от участниците в експедицията прекарва различно време, според задачите, които изпълнява. Учените са там от порядъка на 1-2 месеца, в зависимост от времето, от което се нуждаят за полеви изследвания. Постоянният състав на Българската полярна база, който се грижи за нейното функциониране, е там през цялото време.

- В своите разкази казвате, че там времето тече по различен начин. Споделял сте, че в първите години в палатката ви сте се срещал с душите на свои близки. С какво се променя човек на Антарктида?
- Действително на Антарктида се чувстваш все едно си на друга планета. Това е най-отдалеченият континент с най-суровите условия и минимални температури, доближаващи се до тези на Марс. Тези специфични и екстремни природни условия няма как да не влияят на чувствата и възприятията на всеки един от полярниците. Повечето от нас в сънищата си срещат свои починали близки. На базата винаги има чуждестранни учени и дори един известен американски глациолог с повече от 20 години опит в Антарктида сподели, че и той сънува такива неща, може би заради специфичната енергия на района. Тези явления предстои да се изучават. Неслучайно в Антарктида се правят и изследвания на психиката на полярниците. Такъв проект миналата година изпълняваше психоложката Ирена Соколова.

- Какво показват проучванията Ви – дава ли си сметка човечеството за глобалното затопляне и взема ли адекватни мерки?
- За четвърт век българските учени установиха по безспорен начин, че климатът в Антарктида се затопля, ледниците се отдръпват. Големи късове се отделят от шелфовите ледници и се разтапят, което неминуемо води до повишаване на глобалното морско ниво. Именно по тази причина през януари поставихме първата мареографска станция, която ще записва данни за колебанията на морското ниво.

- Има ли туристически интерес към ледения континент? Той ще бъде ли някога населен?
- Антарктида не е привилегия само на учените и логистиците, поддържащи полярните бази. Той е на цялото човечество, поради което туристическият интерес непрекъснато расте. Все повече кораби правят круизи за предимно богати туристи до Ледения континент. Такива групи са посещавали и Българската полярна база, за да видят как живее „коренното" население. Това са представители на страни от целия свят и всички са изключително впечатлени, когато видят на Антарктида да се вее българският флаг, да говорят с българските учени и да посетят православния ни параклис „Св. Йоан Рилски" с уникални икони рисувани на място от иконописката Ганка Павлова. Всяка година над 20 хил. туристи посещават Антарктида и броят им непрекъснато нараства.

- Филмът „Писма от Антарктида", който вече е в процес на снимане, разказва за вашия живот. Вие самият ще участвате в него. Защо приехте това предизвикателство?
- Има над 30 документални филма, отразяващи дейността на българските полярни експедиции, но „Писма от Антарктида" е първият игрален филм. Аз действително участвам в него с истинското си име и като ръководител на експедицията, т.е. играя себе си. Но филмът не разказва за моя живот. Ролята ми е свързана с основната идея на филма за взаимоотношенията между една майка и детето й, загубило баща си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай