Последното проучване на „Евробарометър", поръчано от Парламента и публикувано една година преди европейските избори през май 2019 г., потвърждава постепенно нарастващата подкрепа на гражданите за Европейския съюз, съобщава пресслужбата на Европейския парламент.
Една година преди следващите европейски избори председателят на ЕП Антонио Таяни ще представи резултатите от последното проучване на общественото мнение за ЕС. Изследването на „Евробарометър" е поръчано от Европейския парламент и е проведено през април 2018 г. сред 27 601 души в 28-те държави членки. Резултатите показват, че средно 60% от гражданите вярват, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, а над две трети от анкетираните (67%) са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам.
За пръв път през последното десетилетие мнозинство от анкетираните (48%) вярват, че техният глас се чува в ЕС. Тенденцията сочи, че това положително развитие е започнало през втората половина на 2016 г., което вероятно е свързано с последиците от референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС.
За България процентът на анкетираните, които считат че техният глас се чува в ЕС, е 44%, което е значително увеличение със 7 процентни пункта в сравнение с 2017 г. 54% от българите вярват, че членството в ЕС е нещо добро, и 57% са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в Съюза.
Процесът с водещи кандидати
Анкетираните в целия ЕС разглеждат процеса с водещите кандидати като изключително важен за демократичния живот в ЕС. Европейските гласоподаватели имаха възможност да вземат косвено участие в избора на председателя на Европейската комисия за пръв път през 2014 г. Днес резултатите показват, че почти половината от гражданите на ЕС-27 (49%) заявяват, че този процес би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 70% от гражданите вярват, че процесът има смисъл само ако е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС. Освен това повечето анкетирани изразяват съгласие, че процесът с водещите кандидати води до по-голяма прозрачност (63%), представлява значителен напредък за европейската демокрация (61%) и дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (60%). От друга страна, по-малко от половината анкетирани смятат, че този процес би попречил на националните правителства да изберат най-добрия кандидат (46%) или че няма реално въздействие (45%).
Половината от българите (50%) също заявяват, че процесът с водещите кандидати би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 65% от анкетираните очакват процесът да е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС, което би довело до по-голяма прозрачност (55%), дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (56%) и представлява значителен напредък за европейската демокрация (56%).
Приоритетни теми за предизборната кампания
По време на предстоящата предизборна кампания европейците очакват от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, включително и по отношение на имиграцията. В същото време въпроси, свързани с личния просперитет и благополучие, са еднакво важни за дневния ред.
49% от европейците посочват борбата с тероризма като приоритетна тема на кампанията, следвана от борбата с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), икономиката и растежа (42%). Около една трета от европейците определят като приоритет борбата с изменението на климата и опазването на околната среда (35%). Насърчаването на правата на човека и демокрацията, както и социалната защита на гражданите на ЕС са важни теми за 32% от анкетираните.
За българите приоритетните теми в следващите европейски избори са икономиката и растежът (57%), борбата с тероризма (49%) и социалната защита на гражданите (47%). След тях идват борбата с младежката безработица (44%), защитата на потребителите и безопасността на храните (37%) и имиграцията (35%).
Значимост на демокрацията
За европейците демокрацията е основна ценност както на равнище ЕС, така и в собствената им страна. Мнозинството от анкетираните продължават да са доволни от начина, по който работи демократичният процес в ЕС (46%). Процентът на българите, които са доволни от начина, по който функционира демокрацията в Съюза, е значително над средния за ЕС (52%).
Нововъзникващи политически формации
Между 2013 г. и 2018 г. в държавите – членки на ЕС, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които проведоха успешни кампании срещу политическото статукво. Това развитие се възприема като положително от мнозинството европейци.
Все пак 70% от анкетираните смятат, че не може да се постигне подобрение в политическата или икономическата сфера само с противопоставяне. В същото време половината от анкетираните в ЕС (50%) считат, че антисистемните партии или движения не представляват заплаха за демокрацията, докато малко повече от една трета (38%) са на противоположното мнение. 53% от гражданите са съгласни с твърдението, че новите партии и движения могат да намерят нови решения по-успешно от настоящите, а 56% вярват, че те могат да донесат реални промени.
Данните за България са близки до тези в ЕС: 57% от анкетираните считат, че новите партии и движения могат да донесат реална промяна, а 52% са съгласни с твърдението, че те могат да намерят нови решения по-добре от сегашната политическа класа. По-ниски от средните са стойностите при нагласите на българите, че с противопоставяне може да се постигне подобрение в политическата или икономическа ситуация (55%) и че антисистемните партии или движения представляват заплаха за демокрацията (20%).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
