Запълване наново на бежанските центрове в България и процъфтяване на емигрантски гета, връщане на напрежението сред местното население и ново подклаждане на краен национализъм. Това са рисковете пред България, ако се приемат промените в компрометирания Дъблински регламент, предложени от шведския евродепутат Сесилия Викстрьом. Независимо от терористичните рани, нанесени на Стария континент, и независимо от различния социален и интеграционен потенциал на държавите-членки на ЕС се предвижда те без изключение да се превърнат в самарянки „равнопоставено" – от Германия, до Унгария и България. Няма значение дали го искаме, или не. Досегашната неработеща система е отречена, а процедурата се реди в Брюксел и подлежи на натиск само с поправките, с които евродепутатите вече атакуват проекта. Те засега са около 1000.
Ако някой се съмнява, че Европа вече се движи на различни скорости, реакциите в Брюксел към бежанците ще изпарят илюзиите му. В това отношение ЕС е разделен, а различията пробиха на повърхността на дискусиите по новия проект за бежанския регламент. Подкрепена от председателя на европарламента Антонио Таяни, докладчикът Сесилия Викстрьом настоя за „еднакви правила" и обща „солидарност", които се изразяват в задължителни квоти за всеки чрез т. нар. „презаселване" от една европейска държава в друга. Целта е да се съживи Дъблинската система, която от 2015 г. престана да функционира заради целенасочения наплив на мигранти към най-социалните държави, подплатен с трафика на хора.
Разделението между държавите-членки към бъдещите правила най-общо е между най-желаните дестинации Германия и Швеция, и останалите, включително България. В Брюксел не си правят илюзии, че всички държави ще приемат квотите без съпротива, затова се намеква за тежки санкции ако се противиш, включително спиране на еврофондове. В замяна на строгостта в проекта, Викстрьом обещава да се прави разграничение между истински бежанци и мигранти. „Трябва да спазваме Женевската конвенция, но ако някой не отговаря на критериите – ще бъде върнат", заяви тя. Като цяло обаче понятието „мигранти" е изместило „бежанци".
Добрите й намерения се сблъскват с реалността. Емил Радев от групата на ЕНП очерта глобалната опасност – това не са бежанците от военните конфликти, а
една обща мигрантска вълна, която ще се завихря
от нарастващото население в бедните държави.
И посочи за пример Етиопия и Мадагаскар, където населението се е увеличило 100 и повече процента за броени години. Председателят на ПЕС Сергей Станишев го подкрепи с цитата на Хенри Кисинджър, че не за бежанци става дума, а за ново „преселение на народите". В него се вливат всички, които са осъзнали, че вместо по няколко долара месечно в своята страна, могат да изкарват много повече в Европа. Така Средиземно море се превръща в пътя към Обетованата земя, а пък Брюксел определя Африка като следващия рисков континент.
Да приемеш бежанци, които спасяват живота си, е хуманно и е морално задължение. Проблемът е, че както показва натрупаният опит, накрая се стига до отказ от интеграция до второ и трето поколение, който обезсмисля усилията. Именно този отказ доведе до поредица от терористични атаки през последните години. А и „прием и интеграция на бежанци" не се връзва с явлението „младежка безработица" в Европа.
За богатите и социални държави, които са магнит за Третия свят, предлаганото от Викстрьом презаселване е „честно и равнопоставено разпределение", защото ще им намали тежестта от плещите. Понятието тепърва ще се изпълва с точни параметри, в най-добрия за нас случай в него ще се прокара изискването по-богатите държави все пак да запазят увеличени пропорции от мигрантската вълна заради по-солидния интеграционен потенциал. Неуспешен опит за успокояване за „нежелаещите държави" - като Вишеградската четворка например, беше твърдението на Викстрьом, че сегашният мигрантски наплив към Европа е „едва 0,2% спрямо населението на Стария континент. От общо 65 милиона разселени по целия свят, на Европа се падат трохи, услужливо я подкрепи Софи Магенис от Комисариата на ООН за бежанците.
Специално за върли противници като Унгария и като буфер срещу очакваната съпротива се прави
реверанс с 5-годишен преходен период
до запълване на наложената квота – по 20% годишно. В подкрепа на тази схема Пиер Вербеерен от „Лекари по света" (НПО, б.а.) обясни как „в Белгия огромен процент от мигрантите вече работят, необходим им е бил период, докато свикнат." Този 5-годишен преход се предвижда за „държави, които не са свикнали да има чужденци в тях", дипломатично заяви Викстрьом. И където директно би трябвало да попадне и България.
Освен Вишеградските четири, в европарламента се оформя и фронт на пограничните държави, в който България вече преговаря за „членство". Евродепутатите Емил Радев, Сергей Станишев и Ангел Джамбазки не изразиха директно несъгласие с готвещите се промени, но предупредиха, че са направили свои поправки, включително за референтните стойности в квотата за бежанци. Нашата позиция се предопределя също от съседството ни с Турция и бомбата със закъснител, каквато са за нас 2-та милиона мигранти там. Както и от яростната съпротива на населението в страната срещу бежанците, довела до преначертаване на политическата карта. Страховете през последните години възродиха национализма след упадъка на Атака" и подпомогнаха вкарването на 25 депутати от „Обединени патриоти" в сегашния парламент. Неслучайно Джамбазки беше най-твърд в отношението си към Викстрьом до степен, че настоя за неизпълними неща, като нулев прием за бежанци в България. Въпреки всичко, тримата евродепутати обещаха обща национална позиция.
Тя в най-добрия вариант би трябвало да е сходна с позициите на останалите погранични държави. Те са най-потърпевши от неистовия стремеж на мигрантите да стъпят на европейска земя. До степен, както беше разяснено, че нарочно подкарват лодките си към скалите на брега, за да ги разбият и да бъдат принудително „спасени", превръщайки се в част от потока към северните европейски държави. Съответно потърпевшите погранични членки на ЕС търсят свои вратички в решаването на проблема. „Гърция е пуснала 900 000 човека без регистрации нагоре из Европа", обясни Емил Радев.
Пред реализацията на идеите за нов регламент има оптимистичен и песимистичен сценарий.
Според оптимистичния, лелеяната „солидарност" ще се реализира, макар и с цената на вътрешни напрежения. С негласната надежда, че с времето напливът ще утихне, а повечето новодошли ще се интегрират до степен да са полезни като работна ръка. Оптимизмът се подхранва и от очакването за центробежни сили в държавите в ЕС, подобни на вътрешното сплотяване след Брекзит.
Според песимистичния, равнопоставеното презаселване е мечта, защото има държави, в които бежанците никога няма да научат местния език и няма да успеят да се интегрират напълно. „Ще си изпълним механично квотата, но
после те ще избягат в други, по-богати държави
предупреди от натрупан личен опит латвийката Агнес Лаце, специалист по миграцията. Засега не е ясно при такова развитие дали санкциите остават в сила.
Да не забравяме и политическия ефект. В Холандия и Франция радикализмът беше удържани тази пролет, но при презаселването може да възникнат нови етнически конфликти в еврочленките, в които имунитетът срещу екстремизма е по-малък и той да пробие до лостовете на управлението. Този екстремизъм не познава национални граници. Преди време, когато заклеймихме родните Динковци, които правораздаваха от името на държавата, техните действия край граничната бразда получиха множество одобрителни възгласи в медийните форуми в Англия и Италия. На много места тези нагласи са сходни, независимо че в Брюксел рапортуваха успехи в работата с бежанците на общинско ниво.
Има ли генерално решение на проблема
с мигрантската вълна?
Има, но за него не се говори публично. Той беше споделен с половин уста на дискусиите на проекта на Викстрьом. Единствено Дарио Карела от RAI заяви публично, че вълната няма да намалее, докато не спрат военните действия в Либия и Близкия Изток, и че омиротворяването там трябва да се превърне в цел. „Трябва да се създаде поминък за хората в бедните държави на място, за да не мигрират", допълни Емил Радев. А Станишев обобщи: „Да се молим да не избухне пак война близо до Европа".
За съжаление, на дискусиите за бежанците в европарламента се търсеха само решения за последствията, не и за първопричините. Ако това продължи по същия начин, комбинацията от висока раждаемост и бедност в Третия свят, плюс военните конфликти ще продължи да разселва народите към Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
