Д-р Веселин Христов е лекар с квалификация в психотерапията, психиатрията, детско-юношеската психиатрия. Над 10 години работи като психиатър и психотерапевт с фокус в областта на детско-юношеската психопатология и терапия. Имa бoгaт клиничен oпит с пациенти от различни възрастови групи и е един от малкото специалисти детски психиатри в България. Интервюто с д-р Веселин Христов е част от кампанията на "Верея" За повече здрави семейства. Кампанията цели да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво. Всеки може да сподели вдъхновяваща история на semeistvo.vereia.bg: семейство без брак; „патриархално семейство"; „матриархално семейство"; семейства от един родител и дете; „доведено семейство"; приемно семейство, свързани с брак родители и деца и др. Втората посока на кампанията е да покаже семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството здраво. Специалисти по семейни отношения от Българската асоциация по фамилна терапия ще провеждат безплатни семинари по теми, свързани със семейството на XXI век.
„Стандарт" е посланик на кампанията заедно с az-jenata.bg, сп. Grazia, "Дарик радио", сп. Eva, сп. "Жената днес", mamaninja.bg, manager.bg, obekti.bg, в. „Марица", сп. "Програмата", webcafe.bg и Жюстин Томс.
- Д-р Христов, какво според вас е здраво семейство?
- Формулировка за идеално семейство няма и затова понятието „здраво семейство" е твърде относително. Всяко семейство преминава през различни етапи и се изправя пред разнообразни предизвикателства, като те повлияват на равновесието в него. Може да се обобщи, че здравите семейства съумяват да се адаптират към промените и новите условия, справяйки се със стреса успешно. Здравите семейства са адаптивните семейства, те се развиват в съответствие с променящите се фактори. Те реагират по адекватен начин на изменящата се среда и се учат непрекъснато. Членовете на тези семейства са гъвкави, реорганизиращи се, склонни да приемат нови идеи и да играят нови роли.
- Кои са най-често срещаните предизвикателства пред едно семейство?
- Когато говорим за семейни трудности и необходимост от адаптация, най-често се сещаме за раздяла в семейството и за семейства с доведени деца и/или родители. Самотните родители може да се чувстват дезориентирани. Често силата на собствените им емоции намалява способността им за родителстване. Децата нерядко са изложени на неконтролируеми изблици и скандали, гняв или депресивни състояния. Дори ако враждебността е скрита, те често страдат от конфликт на лоялност към родителите. Децата почти винаги изпитват чувство за вина и тревожност при раздялата на родителите като вярват, че ситуацията се дължи на тяхна грешка. Това би могло да се преодолее, когато вече бившите партньори успеят да погледнат ситуацията през очите и чувствата на детето си и се опитат да осигурят възможно най-нетравматична среда за развитието му.
Финансовата стабилност играе сериозна роля в семейните процеси. Парите не правят хората щастливи, но наличието на основни материални блага е необходимо условие за оцеляване на семейството. Хронични финансови проблеми често са причина за повишена тревожност и сътресения в семейната система. Добра стратегия се явява стремежът на партньорите да приемат предизвикателствата на житейската ситуация и да обединят усилията си за тяхното преодоляване.
Здравословните проблеми и загубата може да са предизвикани от заболявания или инциденти. Възможно е да се случат по всяко време и често водят до сериозни сътресения в семейството. Например състояния, които причиняват безплодие, могат да доведат до разпадане на връзката при партньори, които желаят деца. Притеснения, тревожност и страх често съпътстват семействата, които стават свидетел на влошаващо се състояние на близък човек. Сблъсъкът със смъртта на родител, партньор или на дете е винаги травмираща и може да пречупи духа дори и на най-силните. В такива ситуации е удачно семейството да се възползва от възможностите, които предлага семейното консултиране и професионалната помощ на терапевтите.
- Споменахте „семейства с доведени деца". Какви са вашите наблюдения над тези семейства?
- Появата на доведен родител винаги е стресогенно за една семейна система. При семейства с доведени деца може да се появят конфликти, продиктувани от съперничество и конкуренция за родителското внимание. Често явление например е възникването на т.нар. конфликт на лоялностите, характерен за семействата с доведен родител. Детето започва да създава доверителна връзка с доведения родител, но се появяват угризения - ако обича доведения родител, това не би ли означавало, че не обича другия си биологичен родител? Аналогичен конфликт се появява и в двойката на възрастните - ако детето и партньорът се нуждаят от внимание по едно и също време, на кого да се откликне с приоритет?
При второ семейство всеки в двойката закономерно очаква да заеме главна роля в живота на партньора си, но наличието на доведени деца модифицира ситуацията. Децата са заемали водеща позиция преди появата на доведения родител и често считат, че той или тя не заслужават тази позиция. Неразбирателството между бившите партньори създава силна несигурност в децата им, но от друга страна, ако бившите съпрузи комуникират безпроблемно, новият партньор може да се почувства игнориран.
При доведен родител, биологичната връзка и едновременната нужда от интимност между партньорите може да поляризират отношенията в новосъздадената семейна система. Детето може да се превърне в „ябълката на раздора" поради невъзможността да се формират едни равнопоставени родителски роли от новите
партньори. Доведеният родител може да изпитва ревност и негодувание от естествената отдаденост на биологичния родител, а последният да се опитва да „защити" детето си от партньора. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните партньори.
Наличието на деца и опитност като родител в предишна връзка не предопределя успеха на доведен родител. В семействата с доведени родители партньорите е необходимо да постигнат съгласие не само за модела на дисциплина, но и за това кой какви решения и отговорности може да поема. Наред с предизвикателствата, добре функциониращото семейство с доведени членове предлага на децата много добри възможности. Предоставя им се по-голямо разнообразие от идеи и опит. В същото време доведеният родител печели любовта, възхищението и уважението на още едно дете. Известни са много случаи на доведени родители, които са упражнили силно положително влияние върху доведените си деца.
- Как едно съвременно семейство би могло да се справи с предизвикателствата?
- Много семейства намират здравословни начини за справяне и взаимоотношенията им се заздравяват вследствие на болезнения опит. При тези, които не успяват да се справят, трудностите задълбочават проблемите в семейството и се развиват психически и/или физически симптоми. Трудностите оказват влияние върху всички членове на семейството, дори когато те съзнателно не разбират какво точно се случва - това се дължи на взаимосвързаността и взаимодействието в семейната система.
Когато има проблем, се покачва напрежението в семейството и всички го усещат. Затова е важно да има открити взаимоотношения - това помага на членовете на фамилната система да са подготвени за евентуални промени. Там, където има деца, е важно родителите да отделят време да говорят с тях (в съответствие с възрастта им) и да им помогнат да разберат какво се случва как ситуацията може да повлияе на семейството.
Някои семейства споделят принципа, че ако има проблем, то родителите са тези, които трябва да го разрешат. Това е неефективно, защото освен с разрешаването на проблема, възрастните се нагърбват и с ангажимента да пазят тайна от децата си. Както е добре известно, децата са изключително чувствителни - дори да не знаят какво точно се случва, те усещат стреса и тревожността им се повишава. Често пъти, те дори си приписват вина за възникналото напрежение. Много е важно всички, по подходящ за тях начин, да са информирани какво се случва около тях и да вземат участие в преодоляването на препятствията.
Децата копират родителите си, включително и поведението им в критични ситуации. Родители, които под стрес реагират по нездравословни начини, трябва да си дават сметка, че завещават това на децата си. Примери за това са различните форми на емоционална реактивност, като избухване и агресия към други членове на семейството. Деструктивните поведения включват още: обиди и заплахи; ограничаване на личните свободи или социалните контакти; финансови злоупотреби и насилие. Подобни нездравословни изразни средства се отразяват много значимо върху децата. Те несъзнавано подражават на родителите си и градят ценностната си система на базата на поведенията, които виждат в семейството.
Родители, които се справят ефикасно с проблемите, чрез примера си учат и децата си как се прави това. Така те полагат основите за сформиране на здравословни навици и способности в децата. Членовете на такива семейства съумяват да запазят баланса и да се фокусират върху решението на всяка една трудност в условия на взаимно уважение, доверие и подкрепа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
