Измина една година от преодоляването на най-кървавата терористична атака в историята на Република Турция. През тази година страната ни доказа своята устойчивост, способността си да се възстановява и силата си. От съществено значение е да се направи равносметка на изминалата година и да се отправи поглед напред.
Преди всичко нека да си спомним с какво се сблъскахме. Случилото се през онази нощ беше атака, насочена срещу турската държава на инфилтриралите се в редиците на турската армия предатели, свързани с един душевно болен и самоопределил се за „вселенски имам" човек. Изправихме се срещу престъпници, които бомбардираха собственото си Народно събрание, сравниха със земята щаба на специалните полицейски части, борещи се на първа линя с терористичните организации, изкараха танкове срещу невъоръженото цивилно население и с бойни самолети и хеликоптери откриха огън по него. Историята ни до тогава не бе ставала свидетел на такава жестокост. Тази терористична мрежа уби 250 и рани повече от 2000 наши съграждани.
Поглеждайки назад бихме могли да изведем два повода за гордост от този много горчив опит. Първият е смелостта и решимостта на турския народ. Съгражданите ни, от всички сфери на обществения и политически спектър, излязоха по улиците и се изправиха срещу метежниците. Телевизионните канали продължиха да излъчват емисиите си, въпреки заплахите и щурмовете на пучистите. Турският народ се обедини в едно цяло.
Вторият повод за гордост е, турският народ, който показа на целия свят, че защитава и ще защитава демокрацията. Народът ни даде да се разбере, че Турция може да се ръководи единствено от демократично избрани правителства и от националната воля, а не от въоръжени групировки. Най-силната легитимност е демократичната. Страната ни се справи доблестно с това трудно за демокрацията ни изпитание.
Само, че от паметта ми никога няма да се заличи въпросът на моя внук, който през онази нощ, най-чистосърдечно ме попита „Дядо, това не са ли наши войници?". Действително, що за мислене може да позволи на човек по такъв брутален начин да нападне собствения си народ, институции, символи и лидери?
Отговорът на този въпрос се съдържа в природата на тази изменническа мрежа. През онази нощ се изправихме срещу престъпна мрежа, която посредством един професор по теология, слепешком изпълняваше наставленията на ръководителя на групировката Фетхуллах Гюлен. Тук говорим за предателска групировка, която отдавайки военни почести на управител на фирма и привиден собственик на училище на ФЕТО, във военната база, използвана като щаб, показа, че не е възприела нищо от хилядолетна славна история на турската армия.
Всъщност нашето правителство бе наясно какво представлява истинското лице на Фетхуллах Гюлен още преди 15 юли и беше започнало да предприема действия спрямо него. Полагахме усилия да разкрием формированията на тази организация, вклинили се в държавната структура и бяхме постигнали значителен напредък. Но опитът за преврат от 15 юли, по един горчив начин, показа че опасността, пред която сме се изправени е много по-голяма, по-дълбока и по-живото-застрашаваща отколкото сме предполагали. Разкриха са мащабите на заговора за превземане на турската държава, подготвян от Фетхуллах Гюлен в продължение на 40 години. В изпълнение на инструкциите на Гюлен, членовете на ФЕТО, „тихомълком са проникнали в капилярите на системата" и като вирус, постепенно разпространяващ се в жизнено важни органи, са достигнали „до всички силови центрове" на организма. След 15 юли, в продължение на една година, се проведоха множество административни, наказателни и правни разследвания. Събрани бяха многобройни доказателства за организацията, подготвила и реализирала опита за преврат.
Фактите, с които разполагаме показват следното: изправени сме срещу ръководена от Фетуллах Гюлен организация, която е изградила неестествена и езотерична система от вярвания. Училищата и общежитията на организацията са изпълнявали функцията на центрове за промиване на мозъци и подбор на метежници. За възпитаните в тези центрове лоялни членове на организацията, възприемащи своя главатар като „месия", е осигурявано внедряване в държавни учреждения. Така хора, които в името на каузата на организацията биха извършили всякакъв вид незаконни и неморални действия, са били назначавани на високи позиции. Те са извършвали неправомерни действия като манипулиране на изпити за държавни служители, незаконни подслушвания, изнудвания и организиране на нагласени съдебни дела. Организацията е осигурявала финансовите си ресурси, чрез изграждане на структури, представяни като благотворителни асоциации и фондации. Посредством големи холдинги и банки са били изпирани милиарди долари. Медийното крило на организацията е функционирало като средство за пропаганда.
Би ли могло организация, действаща чрез изграждане на клетки, чиито членовете се идентифицират посредством кодови имена и комуникират помежду с измислени шифровани методи, организация, която обучава привържениците си на техники за противодействие на разузнаването и на тактики за прикриване на принадлежността си, да се нарече „образователно движение". Този нов вид терористична организация, използва всякакви методи за унищожаване на тези, които не са свързани с нея, с налудничавите си амбиции, направи опит не само да завземе властта, но и да завладее държавата. Именно срещу тези амбиции въстана турският народ на 15 юли.
Бих могъл да кажа, че с предприетите от нас мерки, гръбнакът на организацията в Турция бе превит. Заплахата обаче не се ограничава само в рамките на турската държава. В много други страни организацията разполага със структури, подобни на тези в Турция. Понастоящем тези структури продължават да засяват семената на предателството в тези държави. За да оцелеят, този път още по-настървено от преди, се стремят да установят глобално икономическо и политическо влияние. По този повод още веднъж бих искал да предупредя всичките ни приятели.
Турският народ показа пред целия свят, че демокрация не се печели лесно, но е толкова ценна, че в нейно име си заслужава дори да пожертваш живота си. Нашето основно задължение е да предприемем необходимите мерки чрез които никога повече да не се налага да се изправяме срещу такава заплаха. Полагаме огромни усилия за придвижването на този труден процес в рамките на конституционния ред. В заключение, турската демокрация бе поставена на прицел, но тя победи. Оттук насетне нашата цел и усилията ни ще бъдат насочени към предприемане на необходимите действия за издигане на демокрацията към нейните най-сигурни висини и служещи за пример висоти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com